Решение № 686 от 24.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на К. Д. К. и на Л. Д. К. против решение 728 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1000/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик и против решение 1983/ 21.05.2024г. по същото дело за допълване на първия съдебен акт, с които съответно е отхвърлена жалбата на К. Д. К. против заповед 758/12.09.2008 г. на кмета на община Батак с искане за прогласяване на нейната нищожност и е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. К. против същата заповед с искане за отмяната й като незаконосъобразна и производството по делото в тази част е прекратено. Касационният жалбоподател К. К. излага съображения за неправилност на съдебните актове поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Развива съображения, че не е уведомен за заповедта, поради което срокът за оспорване на акта не е започнал да тече и следователно не са налице основания за прекратяване на производството в частта, в която се искане отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Излага и доводи за нищожност на административния акт. Моли решение 728/ 28.11.2023г. и допълнителното решение 1983 от 21.05.2024г. по адм. дело 1000/ 2022г. на Административен съд Пазарджик да бъдат отменени и да се постанови нов съдебен акт, с който заповедта на кмета на община Батак да бъде обявена за нищожна или евентуално - отменена като незаконосъобразна. Жалбоподателят Л. К. поддържа, че решение 728 от 28.11.2023 г. е неправилно поради противоречие на съдебния акт с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за неправилност и на допълнителното решение от 21.05.2024г. поради противоречие с материалния закон, като поддържа, че оспорената заповед не е съобщена на него и на неговия брат жалбоподателя К. К.. Моли решенията да бъдат отменени. Двамата касатори претендират направените по делото разноски и правят възражения за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение. Ответниците кмет на община Батак и община Батак не изразяват становище. Ответниците Д. М. К. и К. М. М. оспорват касационните жалби. Молят решенията на административния съд да бъдат оставени в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби против решение 728 от 28.11.2023 г. и против допълнително решение 1983/ 21.05.2024г. по адм. дело 1000/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби, подадени от Л. Д. К., срещу решение 728 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1000/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик и срещу допълнително решение 1983/ 21.05.2024г. по същото дело, са недопустими, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на съдебните актове (арг. чл. 210, ал.1 АПК). Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. К. против заповед 758/ 12.09.2008г. на кмета на община Батак с доводи за нейната нищожност или евентуално- унищожаемост. С обжалваните решения жалбата на К. К. с искане за обявяване на административния акт за нищожен е отхвърлена (решение 728 от 28.11.2023г.), а в частта относно искането за отмяна на заповедта като незаконосъобразна производството по делото е прекратено (допълнително решение 1983/ 21.05.2024г.). Следователно с оспорените съдебни актове е отхвърлена, съответно е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на друг правен субект, поради което решенията не засягат негативно интересите на касатора Л. К., който не е упражнил правото си да оспори заповедта на кмета на община Батак. Следователно съдебните актове са неблагоприятни само за жалбоподателя пред първата съдебна инстанция К. К., който разполага с правото да инициира касационна проверка на съдебните решения. По тези съображения касационните жалби на Л. Д. К. срещу решение 728 от 28.11.2023 г. и решение 1983/ 21.05.2024г. по адм. дело 1000/2022 г. на Административен съд Пазарджик следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото в тези части да бъде прекратено. Касационните жалби, подадени от К. К. са допустими. Същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни. Разгледана по същество, касационната жалба против решение 728 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1000/ 2022г. на Административен съд Пазарджик е неоснователна. Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед 758/12.09.2008г. на кмета на община Батак не е нищожна. По делото е установено, че касаторите К. К. и Л. К. са собственици на вилна сграда с пл. 1306, изградена в УПИ I- за индивидуално вилно застрояване, кв. 8 по плана на курортна зона А на язовир Батак , собственост на община Батак. Ответниците Д. М. К. и К. М. М. са собственици на вилна сграда с пл. 1768, заедно с правото на строеж върху държавна земя, изградена на калкан с вилната сграда на касаторите. Установено е също, че кадастралният, регулационният и застроителен план на курортна зона А на язовир Батак са одобрени със заповед 1093 от 20.08.1980г. на председателя на ОНС Пазарджик, като първоначално УПИ I- за индивидуално вилно застрояване обхваща площта на целия кв. 8. По- късно чрез частични разработки планът за регулация се изменя чрез обособяване на отделни урегулирани имоти без да се променя уличната регулация. С оспорената заповед по заявление на собствениците К. и М., на основание чл. 129, ал. 2 чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено частично изменение на ПУП ПР като УПИ I- за индивидуално вилно застрояване се разделя и от него се обособява УПИ XXII -1768, кв. 8 с площ от 237 кв.м. за вилна сграда с пл. 1768 съгласно представения проект. Съгласно договори от 2005г. и 2009 г. К. и М. са собственици на имот с площ от 237 кв.м. с идентификатор 02873.503.93 по КККР, одобрена през 2010г., със стар пл. 1768. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, приета като неоспорена от страните, както и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание. При тези факти административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 136, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 ЗУТ в ред. ДВ бр. 103/ 2005г. орган при спазване на изискванията за форма. Актът е писмен и съдържа текстова и графична част, а в обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й. Непрецизната формулировка на заповедта в случая не води до липса на волеизявление, тъй като от графичната част и от събраните доказателтва се установява, че новообразуваният УПИ ХХII-1768 се отрежда за имот пл. 1768 по действащия кадастрален план. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Поради това правилно е прието, че не са налице пороци, довели до липса на форма и съответно до нищожност на заповедта, а доводът на касатора в обратен смисъл е неоснователен. Законосъобразен и обоснован от доказателствата е и изводът, че при издаване на оспорената заповед не се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление. Административното производство е образувано по заявление на лица с качеството на възложители, а заповедта е издадена след приемане на проекта с решение на общинския експертен съвет по устройство на територията. Нарушенията, свързани с пропуски при уведомяването на заинтересуваните лица за проведеното административно производство, не могат да бъдат основание за обявяването на заповедта за нищожна. Правилно е и заключението, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени и заповедта е издадена на предвидено в закона основание. Доводите на жалбоподателя К. К., че за курортна зона А на язовир Батак няма одобрен план за регулация, поради което заповедта за изменение на този план се явява без предмет, са неоснователни. Както вече се посочи за със заповед 1093 от 20.08.1980г. на председателя на ОНС Пазарджик е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на курортна зона А на язовир Батак , отразени съответно с оранжев, кафяв, син и червен цвят на графичната част и по червени и кафяви петна на обществено строителство и по светло кафяви петна за индивидуално вилно строителство. Съгласно този план вилна сграда с пл. 1768 попада в УПИ I -за индивидуално вилно строителство, кв. 8 по плана на курортна зона А на язовир Батак , който е предмет на изменението на плана за регулация, одобрено с обжалваната заповед. Поради всичко изложено следва да приеме, че оспорената заповед не разкрива пороци, чието тежест е несъвместима с оставането на административния акт в правния мир. Ето защо не се налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба против допълнителното решение 1983/ 21.05.2024г. по адм. дело 1000/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик обаче е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на К. К. против заповед 758/12.09.2008г. на кмета на община Батак с искане за отмяната й като незаконосъобразна и да прекрати производството по делото в тази част, съставът на административния съд приема, че жалбата с доводите за отмяна на заповедта се явява недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорване на акта по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Съдът приема, че срокът за оспорване е пропуснат, тъй като заповедта е съобщена на жалбоподателя по реда на чл. 61, ал. 2 АПК (отм.) и след като К. не е намерен на адреса е приложена процедурата за съобщаване по чл. 61, ал. 3 АПК (отм.). Тези изводи са направени в противоречие с доказателствата и при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Оспорената заповед е издадена на 12.09.2008г., поради което съобщаването й се извършва по реда на отменения чл. 61 АПК в ред. ДВ бр. 30/ 2006г. Съгласно цитирания текст издаденият административен акт се съобщава на всички заинтересувани лица, включително на тези, които не са участвали в производството, като съобщаването може да бъде устно, чрез писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, посочени от страната ( чл. 61, ал. 1 и ал. 2 АПК отм.). Според чл. 61, ал. 3 АПК ( отм.), когато адресът на някое от заинтересуваните лица не е известен или не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на органа или се оповестява по друг обичаен начин. В случая съобщение за издадената заповед е изпратено на адреса на жалбоподателя К. К. по пощата с обратна разписка, която е върната на 07.10.2008г. с отбелязване, че пратката не е потърсена (л. 274-276 от делото). Следователно липсват основания да се приеме, че адресът на лицето е неизвестен или че същото не е намерено на адреса и съответно не са налице предпоставки за прилагането на процедурата по чл. 61, ал. 3 АПК за уведомяване в какъвто смисъл са последващите действия на административния орган, още повече че обявлението по реда на чл. 61, ал. 3 АПК ( отм.) е поставено на 25.09.2008г. преди известието с отбелязване, че пратката (съобщението) не е потърсена да бъде върнато на административния орган, т.е. преди да са налице каквито и да било данни, от които да се направи извод, че лицето не може да бъде намерено на адреса. Ето защо не може да се приеме, че съобщението, поставено на таблото за обяви на общинската администрация, представлява редовно съобщаване на акта и поставя началото на срока за обжалване на издадената заповед, а изводите на административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства. Поради изложеното настоящата инстанция стигна до извода, че жалбоподателят К. К. не е уведомен редовно за издадения административен акт и срокът за оспорването му не е започнал да тече. Това мотивира заключението, че жалбата против заповедта е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество. Ето защо решение 1983/ 21.05.2024г., с което е допълнено решение 728 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1000/ 2022 г. на Административен съд Пазарджик следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия в тази част и произнасяне по жалбата на К. К. срещу заповед 758/12.09.2008г. на кмета на община Батак с искане за отмяната й като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,