Решение № 8946 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2022 г.

Решение № 8946 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7388/2022 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. П. от гр. Пловдив, представлявана от адвокат Николов срещу решение № 1030 от 08.06.2022 г., постановено по адм. дело № 17 по описа за 2022 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЖИ-14 от 14.12.2021 г. на кмета на район Източен при община Пловдив за изземване на недвижим имот - частна общинска собственост. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи и се иска отмяна на съдебния акт. Развитите доводи и направеното искане се поддържа и чрез представената по делото писмена защита. Няма постъпили становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед № ЖИ-14 от 14.12.2021 г. на кмета на район Източен при община Пловдив за изземване на недвижим имот - частна общинска собственост. Съдът е разпределил доказателствената тежест, установил е фактите по делото като е приел, че имотът е собственост на общината, лицето е наемател на общинския имот и са налице задължения, които не е заплатило след покана от страна на наемодателя и неколкократно разсрочване на задълженията. Поради което от правна страна е извел изводи за законосъобразно издаване на заповедта и неоснователност на подадената пред него жалба срещу административния акт. Решението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Не се и твърдят такива. Съдебният акт е надлежно мотивиран. Оплакванията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Спор по фактите не е налице – безспорно, видно от представения акт за частна общинска собственост, недвижимият имот е собственост на общината. Безспорно е и, че след договор от 2018 г. жалбоподателката е била настанена в процесното жилище с двама синове – родени съответно 1991 г. и 2001. Самата жалбоподателка не спори, че не е заплащала задълженията си за наем и разноски. Представено е и допълнително споразумение за разсрочване на плащанията, предвид представен погасителен план, което споразумение също не е било спазвано. Със заповед №ЗРИ-654 от 20.10.2020 г. е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище в гр. Пловдив. Не са представени други относими към основния спор писмени доказателства – такива за наличие на правно основание, въз основа на което жалбоподателката би спорила за държане на имота. Поради което правилно е приела първата инстанция, че имота се държи без основание, спазени са всички законови процедури за изземването му и не са допусни нарушения от административния орган при извършване на задължителните по Закона за общинската собственост процесуални действия. Предвид изложеното заповедта се явява законосъобразна и правилно жалбата срещу нея е отхвърлена като неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени мотивите на първата инстанция. Решението на първата инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. Няма претенции за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение