Решение № 6169 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2010 г.

Решение № 6169 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13000/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лава Сервиз - Георги Аспарухов" със седалище и адрес на управление гр. Божурище, ул. "Янтра" 18, ет. 1, ап. 1, ЕИК 832082700, подадена чрез адв. Д. Пелов против решението от 20.12.2009 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, III Е състав, постановено по адм. д. № 2688 по описа за 2004 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 59/9.04.2004 г., издаден от данъчен инспектор в ДП - Костинброд към ТДД - гр. София - област, потвърден с решение № 1234/29.06.2004 г. на РДД - гр. София, в частта по прилагането на ЗДДС - (ред. 1994 г., отм.) и ЗДДС (ред. 1999 г., отм.), с който на ЕТ "Лава Сервиз - Георги Аспарухов" е отказано право на данъчен кредит в размер на 18 209,70 лв. общо, за данъчни периоди м. 11.1998 г. по фактури № 555/1.11.1998 г., № 556/2.11.1998 г., издадени от "Аксинг" ЕООД; м. 12.1998 г. по фактури № 1435/23.12.1998 г. и № 1438/23.12.1998 г., издадени от ЕТ "Тане - 52 - Стоянчо Григоров"; м. 01.2000 г. по фактура № 118/1.01.2000 г., издадена от "Одесос - 97" ЕООД; м. 04.2000 г. по фактура № 160/11.04.2000 г., издадена от "Одесос - 97" ЕООД; м. 022002 г. по фактура № 415/04.02.2002 г., издадена от "Дарк Груп" ООД; м. 06.2002 г. по фактура № 441/11.06.2002 г., издадена от "Дарк Груп" ООД; м. 11.2002 г. по фактури № 947/22.11.2002 г. и № 956/29.11.2002 г., издадени от "Дива Комерс" ЕООД. В полза на Дирекция "Оуи" при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 704,19 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора не са обсъдени релевираните доводи във връзка с нищожността на ДРА, реалността на сделките и погасяване публичните задължения по давност. Събрани са писмени доказателства за изпълнение на сделките, изслушано е и заключение по съдебно - счетоводна експертиза. Констатациите на данъчните органи не трябва да бъдат приемани за безспорни. Административният орган издал ДРА в противоречие с принципите за всестранност, обективност и пълнота на процеса. Аргументите на жалбоподателя относно конкретните доставчици са уточнени в касационната жалба. Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е частично основателна. В първоинстанционното производство е установено следното: Ревизията е започнала въз основа на АВДР № 45/4.03.2004 г., издаден от Росица Семкова - Началник сектор "Данъчни ревизии" при ДП "Костинброд" - ТДД, изменен с АВДР № 59/29.03.2004 г. Ревизията е приключила с издаване на ДРА № 59/9.04.2004 г. По време на административното оспорване ДРА е частично отменен. Съдът е изслушал първоначално и допълнително заключение по ССчЕ, изготвени от вещото лице Бакърджиев, направил е изводи, че ДРА е издаден от компетентен орган и в рамките на определените му правомощия. Прието е, че не е установено начисляване на данъка от доставчиците съобразно цитираните в решението норми на ЗДДС (ред. от 1994 г.) и ЗДДС (ред. от 1999 г.), тъй като не са проверени счетоводствата на доставчиците. Липсват доказателства за реалността на доставките. Според първоинстанционния съд задълженията не са погасени по давност в следствие спирането й, на основание АВДР № 325/03.12.2003 г. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение не била изтекла и десетгодишната абсолютната погасителна давност по чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Решението на СГС е неправилно в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 1 760 лв. по фактури № 555/1.11.1998 г. и № 556/2.11.1998 г., двете издадени от изпълнителя "Аксинг" ООД, право на данъчен кредит в размер на 1 349,70 лв. по фактури № 1435/23.12.1998 г. и № 1438/23.12.1998 г., двете издадени от ЕТ "Тане - 52". В касационната жалба се потвърждава позоваването от страна на жалбоподателя на абсолютната 10-годишна погасителна давност. Тази давност към момента на постановяване на касационното решение е изтекла, поради което жалбата в тази нейна част е основателна и решението на СГС в съответната му част трябва да бъде отменено, като се отмени и частта от ДРА. В останалата част решението на градския съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съдът е изложил обосновани мотиви относно валидността на акта, посочвайки с кой акт е възложена ревизията и кой е неговия издател. Конкретизиран е издателя на ДРА - Св. Велчев. Формулирани са правилни мотиви относно спиране на давността и относимата за отделните периоди нормативна уредба с точно позоваване на действащите за периодите закони. Изслушването на заключение по ССчЕ не опровергава фактическите констатации по чл. 108 ДПК (отм.) за неначисляване на данъка и нереалност на доставките. По време на насрещните проверки доставчиците не са открити на декларираните адреси, за което са съставени официални писмени документи. Поради това вещото лице не е проверило техните счетоводства и отразяването на данъка в регистрите по чл. 104 ЗДДС е ирелевантно за резултата по делото. За "Дива Комерс" ЕООД е констатирано дерегистриране по ЗДДС. В решението на РДД са оспорени протокола за извършена работа и документа за плащане по доставката, като във връзка с оспорването не са ангажирани убедителни доказателства от търговеца. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) фактическите констатации на данъчните органи се считат за верни до доказване на противното. Разноски: С оглед на резултата по делото и след компенсация в полза на Д "ОУИ" - София за първоинстанционното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600,19 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,