Решение № 1226 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2011 г.

Решение № 1226 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е образувано по жалба на Калинка Василева Димитрова, в качеството си на наследник на Яким Златков, срещу Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305 + 220,53 до км 322 + 000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните поземлени имот с пл. № 131041 и пл. № 132006 от землището на село Дяково с ЕКАТТЕ 24791, община Дупница. Жалбоподателката счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В хода на делото по същество, процесуалният представител на жалбоподателката - адв. Янев, поддържа възраженията против законосъобразността на акта, като моли съда да уважи жалбата и да постанови решение съобразно заключението на вещото лице, като относно втория имот (овощна градина) да се приеме втория вариант на заключението. Претендират се разноски без да се представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Василев, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са отчуждени изцяло имоти с пл. № 131041 и пл. № 132006, попадащи в землището на село Дяково. Обезщетението за двата имота, имащи еднаква площ от по 2 дка, е оценено на стойност от 136 лева за всеки като имот с пл. № 131041 е оценяван като орна земя (нива), IХ - категория, неполивна, докато вторият имот е оценяван като такъв с овощни насаждения. Стойността на определеното обезщетение от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 4.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 7.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Поради липса на относими пазарни свидетелства, установено след справка в регистрите на Служба по вписванията - Дупница, позволяващи определянето на пазарна цена, вещото лице Катя Дринова е изготвило заключението по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Според същото по отношение на имот с пл. № 131041 равностойното парично обезщетение възлиза на 200 лв., изчислено съобразно методиката по Наредба за определяне на цени на земеделски земи, а по отношение на имот с пл. № 132006 - на общо 8056,80 лева., представляващо сбор от дължимото обезщетение за земеделската земя - 208 лв. и обезщетението от 7848,80 лв. за отчуждаваните трайни насаждени от череши, изчислено съобразно Наредба за базисните цени на трайните насаждени. Жалбоподателят не е представил доказателства за наличието на пазарни свидетелства, опровергаващи констатациите на ответната страна за липсата на такива, потвърдени и от приетата експертиза. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват установените от вещото лице характеристики на отчуждаваните имоти, определящи начина на изчисляване цената на земеделската земя и на овощните насаждения от череши, съдът намира, че определените от административния орган обезщетения от 136 лева за всеки от имотите са неравностойни спрямо стойността на отчужденото имущество. В тази връзка следва да се посочи, че видно от оценителския доклад по преписката, административната оценка е основана на невярно определени корекционни коефициенти за отстояние до основните пазари и до урбанизирана територия по отношение и на двата имота като земеделска земя, а по отношение на имот с пл. № 132006, макар да е установено наличието овощни насаждения, въобще не е отчетено наличието на 80 броя черешови насаждения. По изложените съображения настоящият състав, приема, че следва да кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно - оценителна експертиза размер на дължимите парични обезщетения и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетенията до 200 лева за имот с пл. № 131041 и до 8056,80 лева за имот с пл. № 132006. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват реално направени такива в размер общо на 650 лв., от които 200 лв. - депозит за вещо лице (л. 208) и 450 лв. адвокатско възнаграждение (л. 202). С оглед размера на адвокатското възнаграждение и на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т . 4 и § 2 от ДР на Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възражението за прекомерност, направено от представителя на министъра на финансите, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,