Решение № 15819 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2013 г.

Решение № 15819 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Консервинвест" ООД, подадена чрез адв. Йоанна Иванова от САК против решение № 4127 от 20.06.2013 г., постановено по административно дело № 2612/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на решение № 44627/13.07.1999 г. на държавен експерт при Патентно ведомство за регистрация на търговска марка рег. № 36091 с наименование К Консервинвест Konservinvest Първомайска лютеница с притежател "Консервинвест" ООД. В жалбата си касаторът навежда доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на "Булконс Първомай"АД като неоснователна. Претендира направени съдебни разноски. Ответникът - Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител застъпва становище, че касационната жалба е основателна, а решението е постановено в нарушение на материалния закон. Ответната страна - "Булконс Първомай" АД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли обжалваното решение на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, а разгледана по същество - за основателна. С решението на АССГ, е обявена нищожността на решение № 44627/13.07.1999 г. на държавен експерт при Патентно ведомство за регистрация на търговска марка рег. № 36091 с наименование К Консервинвест Konservinvest Първомайска лютеница с притежател "Консервинвест" ООД. За да постанови този резултат АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган - държавен експерт при Патентно ведомство, вместо от компетентния орган - председателя на ведомството. В процесния случай, към датата на постановяване на оспореното решение - 13.07.1999 г., приложим е ЗТМПО /отм. ДВ, бр. 81/14.09.1999 г./, който като специален закон не предвижда изрична норма, регламентираща компетентността на издателите на актовете по регистрация, съответно отказ за регистрация, на търговски марки. Единствено с разпоредба на чл. 18 от ЗТМПО (отм.), която е и посочена като правно основание за издаване на акта, е предвидено, че в случаите когато искането за регистрация на търговска марка е редовно Институтът за изобретения и рационализации, в тримесечен срок от деня на редовно постъпилото искане, извършва регистрацията на името на заявителя, като вписва марката в регистъра за търговските марки или в регистъра за марките за услуги. Съдът е отбелязал още, че в случая следва да се има предвид и обстоятелството, че към датата на постановяване на процесното решение не е действал устройствен правилник на Института за изобретения и рационализации. Същевременно с Тълкувателно решение № 7 от 04.01.1982 г. на ОСГК на ВС е прието, че съпоставката на текстове на чл. 18, чл. 29, чл. 41 и чл. 50 от ЗТМПО дава основание да се приеме, че регистрацията на марки или отказът да се извърши такава е акт на ръководството на Института за изобретения и рационализации, който е овластен от закона да извършва такава дейност и тази дейност е израз на воля, която действа едностранно и пряко произвежда правни последици. Предвид цитираното тълкувателно решение АССГ е приел, че именно председателят на Института за изобретения и рационализации /преименуван със Закона за патентите /обн. ДВ, бр. 27/02.04.1993 г./ в Патентно ведомство/ е разполагал с материалната компетентност да постанови решение за регистрация на търговска марка, респ. решение за отказ за регистрация на заявена марка. Предвид изложените съображения съдът е стигнал до извод, че след като решението за регистрация на търговска марка рег. № 36091 е постановено от държавен експерт при Патентно ведомство, а не от председателя на Патентното ведомство, то това решение се явява нищожно, като поставено при липса на материална компетентност на издателя му. Така постановеното решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон. Обжалваното в първоинстанционното производство решение за регистрация на търговска марка е издадено от компетентен орган/ именно държавните експерти при Патентно ведомство са компетентни да се произнасят с решения по заявки да регистрация на търговски марки към момента на постановяване на обжалвания акт/ и следователно не е нищожно. Действително разпоредбата на чл. 18 от Закона за търговските марки и промишлени образци(отм.), който е действал към момента на издаване на решение № 44627/13.07.1999 г. на държавен експерт при Патентно ведомство не посочва компетентния орган, който се произнася с решение за регистрация на заявената марка. Към датата на регистрацията на процесната марка обаче е бил в сила и е действал и Законът за патентите, в сила от 01.06.1993 г., чието заглавие е променено на Закон за патентите и регистрацията на полезните модели с ДВ бр. 64 от 2006 г. В същия този закон е налице глава осма "Патентно ведомство - статут", в която е уреден статута на Патентно ведомство - основните дейности на ПВ, правомощията на председателя на ПВ, структурата на ПВ и правомощията на служителите в ПВ. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗП предвижда, че за държавни експерти, които вземат решения за издаване на защитни документи или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, отговарящи на определени изисквания, които са изчерпателно изброени. Спорният по делото въпрос е дали глава осма от Закона за патентите намира приложение и по отношение на дейността на Патентно ведомство, свързана с приложението на ЗТМПО(отм.), респ. ЗМГО, действащ в момента. Т. е. дали цитираната разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ЗП оправомощава държавните експерти да се произнасят с решения и за регистрация на търговски марки. За да се отговори на този въпрос следва да се изследва характера на разпоредбите, съдържащи се чл. 79 - чл. 83 ЗП. Глава осма от закона съдържа общи устройствени разпоредби и уреждаща статута на ПВ. Този извод се потвърждава и от наименованието на главата "Патентно ведомство - статут". Доколкото в ЗТМПО /отм/, респ. в ЗМГО, действащ понастоящем, не се съдържат специални разпоредби, регламентиращи статута на ПВ, по различен начин в сравнение със статута, уреден в посочените в ЗП разпоредби, то глава осма от ЗП, тъй като съдържа устройствени разпоредби, е приложима както за дейността и правомощията на председателя и служителите на ПВ по Закона за патентите, така и за дейността и правомощията на председателя и служителите на ПВ по ЗТМПО(отм.) респ. ЗМГО, действащ към настоящия момент. В този смисъл е и последната практиката на ВАС /виж. решение № 6660 от 11.07.2005 г. на ВАС по адм. дело № 10758/2004 г., решение № 696/18.01.2010 г. по адм. дело № 8645/2009 г. на ВАС, решение № 7599 от 09.06.2009 г. по адм. дело № 15083/2008 г. на ВАС, решение № 12408/25.10.2010 г. по адм. дело № 14998/2009 г. на ВАС, решение № 10169/29.07.2009 г. по адм. дело № 2258/2009 г.; решение № 332/11.01.2010 г. по адм. дело № 5138/2009 г. всички по описа на ВАС, V отделение; решение № 7551/29.05.2012 г. по адм. дело № 13346/2011 г.; решение № 2085/13.02.2013 г. по адм. дело № 12580/2012 г.; решение № 10908/31.07.2012 г. по адм. дело № 16341/2011 г. последните три по описа на ВАС, седмо отделение и др./ Изложените съображения за приложимост на глава осма от ЗП по отношение на дейността на Патентно ведомство и по приложението на ЗТМПО (отм.), респ. ЗМГО, водят до извод, че именно държавните експерти при Патентно ведомство са компетентни да издават решения по заявки за регистрация на търговски марки. Така например в решение № 6660/2005 г. по адм. дело № 10758/2004 г. ВАС, пето отделение е приел следното: "Възложените на председателя функции по представителство на ведомството не са равнозначни на кръга на неговите му правомощия като административен орган, поради което изводът, че именно той е издателят на всички решения на Патентното ведомство, не може да бъде подкрепен. Макар да е цитирал разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗП, съдът не е извел съдържащото се в нея указание за лицата, които имат правомощието да издават на решения по регистрацията на търговските марки, а това са държавните експерти, провеждащи разследване по заявката за регистрация. При положение, че експертизната дейност по индустриалната собственост се извършва от основни отдели на ведомството, именно от тях следва да изхождат решенията с обвързващо действие за заинтересуваните лица". В решение № 332/11.01.2010 г. по адм. дело № 5138/2009 г. по описа на ВАС, съдът е изложил следните съображения: "Разпоредбите, включени в Глава осма на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), независимо, че се намират в специален закон, предвид предмета си на регулация, представляват общи разпоредби, които са приложими при всяко проявление на Патентното ведомство като "...национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост". Специален закон в областта на индустриалната собственост би могъл да дерогира нормите на Глава осма на ЗПРПМ само с изричен текст, който изключва действието им". Цитираните в жалбата на "Булконс Първомай"АД до АССГ решение № 7017/22.07.2004 г. по адм. дело № 2142/2004 г. и решение № 6698/01.07.2003 г. по адм. дело № 935/2003 г. по описа на ВАС представляват по-стара практика на ВАС, която в последствие е била изоставена, видно от описаните по-горе последващи решения в обратен смисъл. Що се отнася до посоченото в жалбата решение от 14.11.2008 г. по адм. дело № 1181/2008 г. на АССГ, на което се е позовал "Булконс Първомай" АД, същото е отменено с решение № 14868/07.12.2009 г. по адм. дело № 4011/2009 г. по описа на ВАС, V отделение, в което съдът е достигнал до следния извод: "При действащата законова регламентация и доказателствата по делото съставът на АССГ неправилно е приел, че оспореното решение е нищожно. Делегирането е направено в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (акт, който в чл. 79 - 83 урежда статута на Патентното ведомство, компетентността и правомощията на органите на институцията) и оспореният административен акт е постановен от компетентен орган". Цитираното от АССГ Тълкувателно решение № 7/04.01.1982 г., на ОСГК е неприложимо в случая, тъй като същото е загубило своето действие, предвид обстоятелство, че е налице нова законова регламентация, уреждаща компетентността на държавните експерти - чл. 83 Закона за патентите, който е в сила от 1993 г. и е приложим и за производствата по ЗТМПО (отм.) От друга страна тълкувателното решение на ОСГК от 1982 г. не е задължително за съда и за административните органи, предвид разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и чл. 59 от Закона да устройство на съдилищата (отм.), който е бил в сила към момента на приемане на тълкувателното решение. Цитираните разпоредби предвиждат единствено задължителност на тълкувателните постановления, приети от Пленума на Върховния съд. Тълкувателните решения на общите събрания на наказателните или гражданските колегии служат единствено за ръководство на съдилищата и особените юрисдикции, но нямат задължителен характер. В допълнение следва да се посочи, че изводът, че именно държавните експерти са компетентни да се произнасят с решения за регистрация на търговски марки намира потвърждение и в текстовете на чл. 17, т. 3 и т. 5 от Устройствения правилник на ПВ/ ДВ бр. 44 от 30.05.2000 г. /, както е прието и в цитираното по горе решение № 6660/2005 г. по адм. дело № 10758/2004 г. на ВАС. Макар правилникът да е бил обнародван след датата на обжалвания административен акт, той се издава за прилагането на ЗП в частта относно дейността на ПВ, така че най-точно разкрива какъв е смисълът на съдържащите се в този закон устройствени норми /чл. 79 - 83/. Следва да се има предвид още, че и понастоящем именно държавните експерти са компетентни да постановяват решения по заявка за регистрация на марки / чл. 38ж, ал. 1 ЗМГО/. Като е стигнал до изводи, различни от изложените по-горе и е обявил нищожността на решението на държавния експерт за регистрация на търговска марка, АССГ е постановил решението си нарушение на материалния закон. Ето защо същото следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събирането на нови доказателства, спорът трябва да бъде решен по същество. Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, което налага жалбата с искане за обявяване на неговата нищожност да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора основателна и доказана е претенцията на касатора за присъждане на направените съдебни разноски в размер на 3025 лева, от които 25 лв. - ДТ и 3000 лева - адвокатско възнаграждение. Тъй като липсва възражение на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, направените от страна на касатора разноски следва да се присъдят в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,