Решение № 3878 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2023 г.

Производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия при Военно медицинска академия (ЦВМК при ВМА), чрез главен юрисконсулт М. Допчева против решение 1273/03.07.2023 г. по адм. дело 2782/2022 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 15 от Наредба Н-6/13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът П. Спасов от гр. Карлово, чрез процесуалния представител адв. А. Тинчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Твърди, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1273/03.07.2023 г. по адм. дело 2782/2022 г., Административен съд Пловдив е отменил по жалба на П. Спасов експертно решение (ЕР) по годността за военна служба (служба в доброволния резерв) ВС-807/19.04.2022 г. на ЦВМК при ВМА София и е присъдил разноски. Съдът е приел, че постановеният акт е незаконосъобразен (противоречи на материалноправните разпоредби чл. 146, т. 3 от АПК), тъй като не са налице императивните предпоставки на материалния закон, водещи до квалифицирането на лицето П. Спасов като негоден за военна служба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че на 25.03.2022г. е издадена здравно-производствена характеристика от ЗА Командир на военно формирование 42000 Карлово, с рег. 3-520, от която е видно, че П. Спасов постъпва на служба през 2001г. Посочено е, че лицето изпълнява в пълнота професионалните си задължения и поставените му задачи. Покрива изискванията за заеманата от него длъжност, психически и физически здрав. Командването е запознато със заболяването му, но то не пречи Спасов да изпълнява задълженията си в пълен обем. Диагностициран е със заболяването [заличен текст] през 2018г., без оплаквания. Бил е приет в клиника по пневмология и фтизиатрия при ВМА София и е опериран [заличен текст]. Издаден е протокол 106/14.04.2022г. на ЛКК - клиника по пневмология и фтизиатрия ВМА - София за представяне пред ЦВМК ВМА София за определяне годността за военна служба, с диагноза [заличен текст] . На 15.04.2022г. от ЗА Командир на военно формирование 42000 Карлово е изпратено писмо 3-654/15.04.2022г. до Председателя на ЦВМК София, в което е посочено, че се изпраща военнослужещият от военно формирование 42000 Карлово, за освидетелстване за годност за военна служба. Бил е изготвен протокол изх. 75 от заседание на ЦВМК, определящ ефрейтор Спасов за негоден за военна служба по р. G 47.3, част I от Медицински стандарт МС/2018г. По делото е била назначена и допусната съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е било кредитирано от съда като безпристрастно, обективно и неоспорено от страните. Според състава на АС-Пловдив административният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон. За да отмени същия се е позовал на събраните по делото доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза,които опровергават предпоставките на по p. G 47.3, част I от Медицински стандарт МС/2018г, които са мотивирали административния орган да приеме, че оспорващия е негоден за военна служба. Настоящият състав на Шесто отделение на Върховния Административен съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд. Съгласно по p. G 47.3, част I от Медицински стандарт МС/2018г по Наредба Н-6/2018 г., военнослужещи и резервисти, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и войници (матроси), курсанти при нарушения [заличен текст] са негодни за военна служба. Клиничното доказване на [заличен текст] се извършва в клиника по пулмология на ВМА.Подобно изследване е извършено съгласно Протокол за освидетелстване годност за военна служба при промяна на здравословно състояние,извън медицинските стандарти след заболяване изх. ВС-807/19.04.2022г. От друга страна в рамките на съдебното производство е прието неоспорено заключение на вещо лице по медицинска експертиза,в което, вещото лице е посочило, че при [заличен текст].От друга страна е посочил,че изпълняваните от Спасов трудови функции по никакъв начин не способстват за развитието на [заличен текст]. Правилно съставът на първоинстанционния съд е приел за материално незаконосъобразен изводът на административния орган за приложимост на тази разпоредба, тъй като видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, клиничното състояние на лицето и лечението не водят до пълно излекуване, а до поддържане на болестта в нормални граници. Основният метод е ([заличен текст]). При нея болният [заличен текст]. [заличен текст]. При използването на [заличен текст]. От фактите по делото е установено, че П. Спасов спазва медицинските препоръки и [заличен текст], с помощта па който контролира заболяването си. Настоящият състав на Върховния административен съд приема,че изводите на АС-Пловдив, че заболяването на ответника по касация Спасов няма да пречи лицето да изпълнява служебните си задължения съответстват на закона. Вземането на решения за индивидуална годност за военна служба е регламентирано в чл. 15, ал. 1 от Наредба Н-6. Според тази законова разпоредба, ЦВМК има право да вземе решение за индивидуална годност за военна служба като се имат предвид следните предпоставки: заболяването следва да е стабилизирано (по клинични и лабораторни данни към момента на освидетелстването) и да не крие опасност от внезапна загуба на работоспособност, заболяването следва да не изисква чести изследвания и лечебни курсове, водещи до продължителни отсъствия от работа, като тези факти не са взети предвид в процеса на взимане на решението.Писмените доказателства,събрани в производството,които по същество са медицински документи показват,че общото състояние на пациента е добро,и Спасов е изписан клинично здрав. Те се потвърждават и от назначената в рамките на съдебното производство експертиза. Според касационната инстанция следва да се приеме за неоснователен и довода на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е съобразил приложното поле на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, тъй като част от прегледите, даващи конкретна информация за здравословното състояние на лицето са направени след издаване на акта. Според чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая се касае за правнорелевантни факти, относими към действащата към момента на издаване материалноправна уредба. Контролни прегледи, издадени епикризи, поставени диагнози и проведени оперативни процедури са от кръга на фактически установявания,които следва да се преценят от решаващия съдебен състав с оглед на забраната за нови фактически установявания в рамките на касационното производство.Ето защо и допустимостта и относимостта на извършените прегледи и заключението на СМЕ се съотнасят към законосъобразността на акта съгласно задължението на съда да провери същия на всички основания по чл.146 от АПК. При изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Отчитайки изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 17.08.2023 г.) и приложено платежно нареждане, удостоверяващо заплащане по банков път възлизат на сумата от 2000,00 лева.С оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора,ще следва същото да се намали до минимума в чл.8 ал.3 Наредба 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения а именно 1000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,