Решение № 6151 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2016 г.

Решение № 6151 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. против решение № 727 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2185/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас). В касационната жалба е формулирано оплакване за немотивираност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като конкретни съображения в подкрепа на това твърдение не са изложени. Касаторът сочи в касационната жалба и поддържа в съдебно заседание, че приложените от него в производството пред първата инстанция доказателства неправилно не са били обсъдени и взети предвид от решаващия състав. Същите доказвали по недвусмислен начин наличието на дискриминация по признак "сексуална ориентация". Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново разглеждане. Ответната страна по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител по делото юрк. Ж. М., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – Л. В. Т., не се явява в съдебно заседание, не ангажира становище по делото. Ответната страна по касационната жалба – Н. А. Х., не се явява в съдебно заседание, не ангажира становище по делото. Ответната страна по касационната жалба – Г. Б. Т., чрез пълномощник по делото адв. Г. К. от БАК, в депозирана молба и подробни писмени бележки, оспорва касационната жалба като неоснователна, поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея оплаквания и с оглед разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение административният съд е отхвърлил оспорването на Д. Т. Д. против решение № 395/13.10.2015 г. по преписка № 164 по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за 2014 г., Пети специализиран заседателен състав. С решението си КЗД е оставила без уважение жалбата и допълнение към нея, подадени от Д. Т. Д., с които се претендира извършена спрямо жалбоподателя дискриминация от страна на Л. В. Т. – председател на Управителния съвет на етажната собственост на[жк]в к-с [наименование], Н. А. Х. и Г. Б. Т. – членове на Управителния съвет на [жк] в к-с [наименование], на основата на признака "сексуална ориентация". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентния административен орган – специализиран състав на КЗД, в специално производство по реда на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр., в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на КЗД. При съобразяване с фактите по делото и приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съдебен състав е мотивирал правен извод, потвърждаващ този на КЗД относно недоказване на твърдението на жалбоподателя за извършена спрямо него дискриминация на основата на признака "сексуална ориентация". В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в подкрепа на възраженията си жалбоподателят не е ангажирал относими доказателства нито в хода на административното производство, нито в производството пред съдебната инстанция. Така постановеното решение на АС – Бургас, предмет на настоящото производство, се преценява като правилно от касационна инстанция. Правилно, съобразно доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Правилен и обосноват е изводът на съда, че оспорващият не е ангажирал доказателства, относими към предмета на спора, от които да се установява по несъмнен начин, че с настъпилото прекратяване (с предизвестие от 04.03.2014 г.) на договора за поддръжка и управление на[жк]в к-с [наименование], сключен на 01.09.2013 г., спрямо Д. Т. Д. е била извършена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., основана на признака "сексуална ориентация". С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, респективно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., в случая "сексуална ориентация". В производството пред КЗД съгласно императивната разпоредба на чл. 9 ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. След анализ на приложените доказателства и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът е приел за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Д. Т. Д. за извършена от страна на председателя и двама членове на Управителния съвет на етажната собственост на [жк] в к-с [наименование] дискриминация по признак "социална ориентация". За да постанови този резултат, съдът е отчел липсата на представени от оспорващия доказателства както в производството пред решаващия административен орган, така и в хода на съдебното дирене пред първата инстанция. По делото липсват доказателства, от които да се установява оспорващият, настоящ касатор, да е бил третиран неравно в сравнение с когото и да било във връзка с прекратяване на посочения договор, сключен между представляваното от него дружество [фирма] и етажната собственост на комплекс [наименование] в к-с [наименование]. Правилно съдът е счел, че не са налице основания за определяне на въпросното прекратяване на договора като дискриминационно отношение, неравно третиране на жалбоподателя, обективирано по причина на притежаван от него защитен признак "сексуална ориентация". Не се установява и наличието на такъв обективен признак, предмет на защита. С оглед горното, не е възможно да бъде направен извод за осъществена проява на дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр поради недоказването на нито един от елементите на същата - по-неблагоприятно третиране на оспорващия в сравнение с други лица при сравними сходни условия, наличие на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и установения признак. Тежестта на доказване в процеса е била правилно разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на относимите доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните относими доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на горното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, пето отделение намира, че обжалваното съдебно решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявените претенции на ответните страни за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Комисията за защита от дискриминация сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на Г. Б. Т. сумата от 300 (триста) лева, договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение