Решение № 4082 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Велико Търново, чрез пълномощника главен юрисконсулт Маринова, срещу Решение 3833 от 10.12.2024 г. по адм. дело 611/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е: 1/ отменено Решение 1012-04-43#1/19.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане РО-5-04-01605048/10.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО /Държавното обществено осигуряване/ в ТП на НОИ Велико Търново, за внасяне на сумата в размер 4210.56 лв -главница и 525,53в лихва лв. по Ревизионен акт за начет РО-5-04-01605048/10.06.2024 г.; 2/ осъдено ТП на НОИ Велико Търново да заплати на А. Н. Х. разноски по делото в размер на 510 лв.; 3/ осъдено ТП на НОИ Велико Търново да заплати на Н. А. Н. разноски по делото в размер на 510 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли подадената от д-р А. Х. и д-р Н. Н. жалба срещу Решение 1012-04-43#1/19.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново като неоснователна, а последното да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски по делото, изразяващи се в заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответниците по касация д-р А. Х. и д-р Н. Н., двамата чрез пълномощника си адвокат Димитрова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно.Претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С експертно решение /ЕР/ 90224/08.02.2023 г. състав на ТЕЛК към МБАЛ- Павликени ЕООД, чиито членове са д-р А. Х., д-р Н. Н. и д-р Р. Р., на А. Ю. е била определена 94 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ по причини Общо заболяване ,с водещо заболяване [заличен текст] с дата на инвалидизиране 02.04.1974 г. и срок на инвалидността до 01.05.2025 г. Въз основа на това ЕР, с разпореждане [номер]/05.05.2023 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново, на А. Ю. е отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО. По жалба на председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ - Велико Търново ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР 91696 от заседание 114 от 20.09.2023г. на НЕЛК - специализиран състав по нервни,очни болести и ССЗ и връща за ново освидетелстване. С ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Д-р Д. Павлович 90036 от заседание 11 от 17.01.2024г на А. Ю. е определена оценка на работоспособността 68% за срок от една година.Въз основа на последното, с Разпореждане 2151-04-1016#1/14.03.2024 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, личната социална пенсия на Ю. е била прекратена, считано от датата на отпускането й. Извършена е била ревизия съгласно Заповед ЗР-5-04-0158170/08.05.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Велико Търново, при която е установено, че въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК 90224/08.02.2023 г. е причинена щета на ДОО, поради което на издалите го членове на ТЕЛК е съставен Ревизионен акт за начет РМ-5-04-01595952/22.05.2024 г., с който е определено като подлежащи на възстановяване от ревизираните лица, солидарно, сумата в размер на 4210,567 лв. за периода от 01.07.2022 г. до 31.10.2023 г. - неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване, и сумата от 525,53 лв.- лихва за забава към датата на издаване на ревизионния акт за начет. На основание чл. 110, ал. 3 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново е издал Разпореждане РО-5-04-01605048/10.06.2024 г. за внасяне на установените с ревизионния акт суми. По жалба на начетените лекари, срещу посоченото разпореждане директорът на ТП на НОИ Велико Търново е издал Решение 1012-04-43#1/19.07.2024 г., с което е отхвърлил оспорването им. Изложил е съображения, че при освидетелстването на А. Ю. са действали в нарушение на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като е налице и причинно-следствена връзка между отмененото ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент на намалена работоспособност. За да уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ Велико Търново първоинстанционният съд е приел, че при постановяване на своето решение административният орган не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отмененото решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени ЕООД, като е свързал формално този факт с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им. По основния спорен между страните въпрос съдът е обосновал извод, че причинената щета на държавното обществено осигуряване от неправилно извършените осигурителни плащания в полза на А. Ю. не е вследствие на допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна. Извел е решаващ извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО, защото не се е установило актът, за който се твърди, че е нанесъл щета на ДОО, да е отменен поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. Атакуваното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд - Велико Търново е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил всички релевантни за спорното право факти, обсъдил е наведените от страните относими доводи и е извел обосновани изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е необходимо дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид значимите за спора обстоятелства и факти, съобразени са изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими претендирани възражения. Доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите - издатели на отмененото ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отмененото ЕР от 08.02.2023 г. не е следвало да бъде ангажирана. Под "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на притежаваната професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективна оценка при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горната разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза", и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в ЕР на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК, поради което е направил обоснован извод, че същото не констатира такива нарушения. Съдът мотивирано е приел, че след като отменителното решение не сочи в какво конкретно се изразява неправилността на приетата от членовете на ТЕЛК експертиза, респективно в какво точно се изразява несъгласието с това медицинско мнение, и при какви правила то е взето или е следвало да се вземе, а не е сторено това, не може да се обоснове извод за нарушение на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК. В тази насока правилни са изводите на АС-Велико Търново, че всички предходни ЕР на ТЕЛК за Ю. от 2019 до 2024г установяват водещо заболяване [заличен текст],което доказва неговата хроничност,което изключва наличието на виновно поводение у ответниците по касация. Освен казаното, аргумент в подкрепа на тезата за липса на допуснати нарушения от членовете на ТЕЛК по отмененото ЕР е и обстоятелството, че друг състав на ТЕЛК с последващо ЕР от 17.01.2024г. за следващ период е определил на освидетелствания 68% ТНР за същите заболявания и на същото основание. Гореизложеното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното съдебно решение извод, че административните органи са постановили актовете си при неправилно приложение на материалния закон /чл. 146, т. 4 от АПК/. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд Велико Търново, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответниците Л. и Н. следва да се присъдят претендираните от тях разноски за касационното производство, съответно в размер на 600 лв. на А. Х. и 600 лв. на Н. А. Н., изплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,приложен към писмените бележки на техния пълномощник, които разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,