Решение № 6924 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2018 г.

Решение № 6924 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14018/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян против решение № 376 от 2.10.2018 г., постановено по адм. д. № 171/2018 г. по описа на Административен съд –Смолян, с което е отменена негова заповед № Д-СМ-ВС-13 от 7.03.2018 г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 7 от ЗСПД, относими към касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата М. Б. от [населено място], чрез адвокат М., оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Смолян е заповед № Д-СМ-ВС-13 от 7.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи, а именно месечни помощи за дете до завършване на средно образование, по чл. 7 ЗСПД. Настоящият касационен съдебен състав след като се запозна с релевираните в касасационната жалба оплаквания, доводите на ответницата и въз основа на събраните по първоинстанционното дело доказателства приема следното: За да обосноват недобросъвестност при получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, в заповед № Д-СМ-ВС-13 от 7.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян и в потвърждаващото го решение № 21-РД06-0016 от 23.05.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –Смолян, органите по социално подпомагане излагат съображения, че Б. не е декларирала, че съпругът й е нает на работа в Германия от 1.01.2012 г. и не е представила удостоверение за доходите му. В тази връзка се позавават на получено на 12.02.2018 г. писмо от Фамилна каса Рейнланд-Пфалц-Саарланд-Германия, с което освен данни от кога З. Б. работи в Германия се съдържа и искане за предоставяне на данни за получавани в България детски надбавки, като се прави извод, че Б. явно е подал заявление за отпускане на същите надбавки в Германия. В чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, чийто средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, при условие, че семейството живее постоянно в страната и детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, редовно посещава училище, има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние и живее постоянно в страната. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че при хипотезата на чл. 14, ал. 3 ЗСПД недобросъвестното поведение, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства биха се отразили на правото на получаване на семейни помощи. След получаване на писмото от Фамилна каса Рейнланд-Пфалц-Саарланд-Германия на 12.02.2018 г., органите по социално подпомагане е следвало да изискат от Б. официален документ относно доходите на съпруга й в Германия за периода, в който тя е получавала месечна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, респ. по силата на служебното начало в административното производство, да получат информация от неговия работодател в Германия, който им е станал известен едва след получаване на писмо вх. № 99-00-2312 от 8.06.2018 г. от цитираната каса и да изискат данни от него. Обстоятелството, че съпругът на Б. работи в Германия не обуславя задължително извод за високи доходи, които са укрити, нито че дори след съобразяването им доходът на семейството би надвишил този по чл. 7, ал. 4 във връзка с чл. 4 а ЗСПД. Трябвало е да бъде установен и личния доход на Б. и дали декларирания доход е от нейна трудова дейност или от такава на съпруга й. След като административният орган няма твърдения, че детето, за което е получавана семейната помощ, не живее постоянно в страната и това дете е български гражданин, то въпросът дали З. Б. е правил постъпки и дали е получил детски надбавки в Германия е правно ирелевантен за националната система на социално осигуряване, а по-скоро този въпрос стои пред германската институция. Освен това в писмо вх. № 99-00-2312 от 8.06.2018 г. на Фамилната каса е посочено изрично, че Б. е получавал обезщетение, което представлява "нашето обезщетение за деца минус Вашите ставки" и не е изяснена правната природа на обезщетението, което наред с това не е получавано от април 2016 г. Този въпрос също е съществен с оглед да не се получи социално осигуряване от един и същи вид от двете държави-членки на ЕС. Изложеното налага извод, че при за издаването на заповед № Д-СМ-ВС-13 от 7.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Смолян са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 34 и чл. 35 от АПК, които са опорочили законосъобразността на издадения акт. Административният орган не е изпълнил задължението си да събере служебно всички относими към спора доказателства, както и да прецени всички данни и обстоятелства от значение за постановяването на законосъобразна заповед. Наблюдава се комуникация с касата в Германия след издаване на заповедта. Наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила е самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК. Стигайки до извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,