Решение № 5161 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2017 г.

Решение № 5161 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9273/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на О. А. М., чрез нейния пълномощник срещу решение № 594/07.07.2017 г. по адм. д. № 585/2016 г. на Административен съд С.-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Самоков чрез представителя си в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ЛС-01-513/29.03.2016 г. на ответника, с която й е наредено да премахне незаконен строеж "сграда на допълващо застрояване-лятна кухня" като построен без строителни книжа на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесното строителство е ново, извършено след 2014 г. Строежът не е търпим по § 16 ПРЗ ЗУТ, тъй като не е изграден до 1987 г. Не са налице и предпоставките на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗУТ, тъй като разпоредбата изисква строителството да е извършено до 31.03.2001 г. Не са налице и допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения, тъй като не се изисква нарочна заповед на кмета на общината за определяне на служители за извършване на конкретна проверка, след като посоченият служител е такъв по контрола на строителството. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен след 2014 г., което се доказва безспорно както от декларацията на праводателката на жалбоподателката, така и от нейната собствена от 2014 г., приложена по делото. Установено е, че процесната лятна кухня не е отразена в плана за регулация от 1979 г ., поради това се касае за новопостроена сграда. В този смисъл представената за 2013 г. данъчна оценка за второстепенната сграда не доказва съществуването й, след като е налице декларация на жалбоподателката, че плевня, едноетажна сграда и гараж към 01.08.2014 г. са съборени. За новоизградения строеж не са налице строителни книжа, което го квалифицира като незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тя може да бъде преодоляна само ако за процесния строеж са налице предпоставките за търпимост. С оглед безспорно установеното времеизвършване на строежа, предмет на оспорената заповед, не са налице предпоставките на § 16 и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като същите изискват незаконните строежи да са изградени до 1987 г., респективно до 31.03.2001 г. Настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Служителката, участвала при извършване на проверката, е служител в "Контрол по строителството" и извършването на проверки по законността на строежите е в длъжностната й характеристика. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на община Самоков следва да се присъдят претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 80, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,