Решение № 9738 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2019 г.

Решение № 9738 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив, чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Д. Павлова, срещу Решение № 1127 от 22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 565/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу дирекцията иск, при евентуалност да бъде намален размера на претендираното обезщетение в справедлив размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. Кискинова, от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Аврамов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил предявения от В. Кискинова против ОД на МВР Пловдив иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, както и акцесорния иск за лихва върху сумата от 400 лв., считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от началник група при Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба. За осъществената в производството пред Районен съд Пловдив адвокатска защита Кискинова е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника в претендирания размер, както е основателна и претенцията за лихва. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящия случай е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Районен съд Пловдив е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от доказателствата по делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В това производство са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в договора по чл. 36, ал. 2 ЗА е отбелязано извършеното плащане. Плащането в хода на делата е за осъществена по него правна защита. В настоящият случай размерът на заплатената адвокатска защита, съответства на договореното и платено в производствата по оспорване на административния акт. В съответствие със закона е изводът, че възнаграждението е обосновано и справедливо по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, с оглед обема на извършената работа. Доказана е реално причинена вреда в претендирания размер от отменения административен акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. Правилно е приет за основателен и искът за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение, в случая така както е предявен – от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено НП. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, поради неспазване на задължението по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение