Решение № 5343 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2012 г.

Решение № 5343 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1390/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Елеонора Иванова Терзиева от гр. Пловдив, представлявана от адв. Димов, надлежно упълномощен, против решение № 644/09.12.11 г. по адм. д. № 619/11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Белегова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: С оспорената пред първата инстанция Заповед № ДК-02-ЮЦР-174/20.04.11 г. началникът на РДНСК Южен централен район на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж от пета категория "Вилна сграда", находящ се в Държавен горски фонд, отдел 280 "4" по Лесоустройствения план на защитена местност "Слънчева поляна", язовир "Широка поляна", землище гр. Батак, собственост на Елеонора Иванова Терзиева. С постановеното по спора решение Административен съд - Пазарджик с мотиви относно законосъобразност на заповедта е отхвърлил оспорването. Приел, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - извършен е без строителни книжа в терен държавна собственост без отстъпено право на строеж и без устройствена основа, както и че по отношение на същия липсват предпоставките по § 16, ал. 1 ПРЗУТ за признаване на търпимост. Касационната жалба, подадена срещу това решение с доводи за постановяването му при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Неоснователно се поддържа противоречие между мотиви и диспозитив на решението, тъй като изложението е ясно, последователно и безпротиворечиво, от което следва, че при изписване изречението на ред 13, стр. 3 от мотивите е допусната очевидна фактическа грешка, която не сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост не могат да бъдат възприети по следните съображения: Установено е, че процесната вилна сграда е построена през 1968 г. в терен държавна собственост, държавен горски фонд, без одобрен проект и влязло в сила разрешение за строеж, изискуеми по § 146, ал. 2, предл. 3 и § 187 от тогава действащия Правилник за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места /ППЗПИНМ - отм./, без устройствена основа - съгласувано с Държавния комитет по строителството частично идейно решение по чл. 97 и чл. 103 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места, при липсата и на надлежно отстъпено право на строеж. Ето защо, обосновано и в съответствие с материалноправните разпоредби, действали към периода на извършване на строежа, така и със сега действащите, съдът е приел, че строежът не може да бъде определен като търпим в условието на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, както и че издаденото от главния архитект на община Батак удостоверение за търпимост няма обвързваща съда доказателствена сила. Обосновано е прието, че одобреният от кмета на община Батак през 2004 г. подробен устройствен план за терена, в който се намира строежа, е ирелевантен, тъй като промяна на предназначението на земята не е извършена по надлежния ред, не е проведена докрай и процедурата по § 123 от Закона за изменение и допълнение на Закона за горите /ЗИДЗГ - отм./, вкл. и по § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите /ПЗРЗГ/ в сила от 09.04.11 г. С оглед горното, при обсъдената неоснователност на касационните доводи за неправилност на решението същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение