Решение № 2951 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2010 г.

Решение № 2951 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Иванова Михайлова от София срещу решение № 227 от 11 юни 2010 г., постановено по адм. д. № 867/2009 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-Пз-49/27 ноември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Пазарджик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Любен Стоилов СТоилов, Николина Димитрова Петракова-Стоилова, Валентина Димитрова Величкова и Йорданка Лазарова Лазарова не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Началникът на сектор Пазарджик при РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Юлияна Белегова, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик Анна Иванова Михайлова е оспорила заповед № ДК-02-Пз-49/27 ноември 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка за санитарен възел на II етаж към съществуваща жилищна сграда", реализиран в УПИ VIII-2590, кв. 200 по плана на гр. Велинград. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на двете технически експертизи. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 2007-2008 г. жалбоподателката е изградила пристройка към съществуващата жилищна сграда, предназначена за санитарен възел на втория етаж, с размери 2.60 м х 1.90 м и височина 2.50 м. Установено е също така, че за извършването на строителството не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството, което не е било спорно между страните по делото, законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ. Правилно е и приетото от административния съд, че извършеното строителство не попада в никоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, при които не се изисква издаването на разрешение за строеж. Тук следва да се допълни и това, че спорното обстоятелство - дали се касае за изцяло нов обект или за възстановяване на стар, съществуващ на мястото санитарен възел, е без значение за законосъобразността на оспорената пред съда заповед. След като по делото е установено, че строежът е изцяло нов, то за изграждането му е било необходимо издаването на разрешение за строеж дори и при положение, че на същото място по-рано е имало друг санитарен възел. Този въпрос впрочем е напълно изяснен в производството пред инстанцията по същество, като в съответствие с доказателствата по делото е прието, че описания в документите за собственост на Михайлова клозет се е намирал на друго място, а не на това, на което е извършеното сегашното строителство. Неоснователно е възражението на касаторката относно разрешаването на спор за материално право по чл. 53, ал. 2, изр. последно от ЗКИР. Такъв спор изобщо не е бил поставян и разглеждан от съда, доколкото цитираната разпоредба касае попълването на непълноти и грешки на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касаторката пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,