Решение № 1715 от 15.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Подкрепящото звено (ПЗ) по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" (Програма BG 07) и директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет (МС), чрез процесуален представител старши експерт в отдел "Мониторинг и верификация" на Дирекция "Добро управление" И. Костовски, срещу Решение 58/29.04.2022 г., постановено по адм. дело 14/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Търговище, с което е отменено негово писмо с изх. 0250-80/22.12.2021 г., в частта му по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, с които е отказана верификация на разходи в общ размер на 73 865,27 лева по искане за окончателно плащане 5 по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) РД-13-131/14.09.2015 г.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Намира, че обратно на развитите от първостепенния съд съображения, юридическата стабилност на актовете за определяне на финансова корекция не оказва влияние върху материалноправните предпоставки за постановяването на отказ от верификация на посоченото в обжалваното писмо основание. Сочи, че констатациите, свързани с ненадлежното провеждане на производството по издаване на Решение РД-13-822/30.11.2021 г. на ръководителя на ПЗ (РПЗ), са неотносими към възникналия правен спор, а по същество - и неправилни, т.к. противно на формулираното от АС - Търговище заключение, в това производство са спазени предвидените в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95/Регламента) давностни срокове. В тази връзка поддържа становище, че посоченият в Регламента четиригодишен период е бил прекъснат от активни процесуални действия по упражняване на контрол от компетентния орган, поради което давността е започнала да тече отново, а оттам и образуването на производството попада в нормативно установените времеви рамки. Противопоставя се и на извода за немотивираност на обжалвания отказ. Излага, че цитираното в атакуваното волеизявление решение за определяне на финансова корекция е достатъчно фактическо основание за постановяването на отказ от верификация и прави ненужно обсъждането на другите условия за допустимост на разходите. Сочи, че от своя страна, посочената т. 8.2.1. от Системите за управление и контрол по Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве" (СУК/Системите за управление и контрол/Системите) представлява годно правно основание за упражнената разпоредителна власт, доколкото по съществото си СУК са акт на националните компетентни органи, приет в изпълнение на ангажименти във връзка с осъществяването на възложени на наднационално ниво функции по верификация на разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП).

Наред с горното, касационният жалбоподател навежда твърдения за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като мотивира тезата си с аргумент, че решаващите изводи на състава са формирани, без да е извършено всестранно изследване на ангажираната по делото доказателствена съвкупност, при неправилно определяне приложимата нормативна рамка и недопустимо игнориране на относими към спора факти и обстоятелства.

По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените разноски, съставляващи заплатена държавна такса за образуване на производството пред Върховния административен съд и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище в гр. Търговище, [улица], в писмен отговор, подаден чрез адв. Д. Колева - Корновска от Адвокатска колегия (АК) - Варна, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски по списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

С атакувания съдебен акт е отменено писмо с изх. 0250-80/22.12.2021 г. на РПЗ по Програма BG 07, в частта му по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, с които е отказана верификация на разходи в общ размер на 73 865,27 лева по искане за окончателно плащане 5 по ДБФП РД-13-131/14.09.2015 г.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД е бенефициер по сключен с Министерството на здравеопазването (МЗ) ДБФП РД-13-131/14.09.2015 г. Съгласно чл. 3.2. ДБФП максималният размер на предоставяната БФП се равнява на 85% от общата стойност на проекта или на сума от 388 969, 13 лева.

На 19.05.2017 г. бенефициерът е подал искане 5 за окончателно плащане, по което РПЗ се е поизнесъл с покана за доброволно плащане с изх. 02.50-1/10.11.2017 г., обективираща отказ от верификация на разходи в общ размер на 97 223,32 лева.

Неверифицираните средства са както следва:

• 6 000 лева с ДДС по договор за наем на зала от 01.12.2016 г., сключен между "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД и "Алексс консулт" ЕООД, който разход е обявен за недопустим още в искане за междинно плащане 4;

• 86 900,32 лева, представляващи стойността на финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД, и

• 4 323 лева по Фактура 327/01.04.2017 г., издадена от "Евротим" ЕООД, с мотив, че разходът е извършен извън срока за допустимост.

Актът е отменен като незаконосъобразен с Решение 4702 от 10.07.2018 г. постановено по адм. дело 13350/2017 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), оставено в сила с Решение 13902/13.11.2018 г., постановено по адм. дело 10057/2018 г. , VII о. на Върховния административен съд.

След съдебната отмяна на издадената покана за доброволно плащане с изх. 02.50-1/10.11.2017 г., РПЗ по Програма BG 07 и директор на Дирекция "Добро управление" в Администрация на Министерски съвет (АМС), съблюдавайки установеното с влезлите в сила съдебни решения на АССГ и на ВАС, е издал атакуваното пред АС - Търговище волеизявление, с което са верифицирани разходи, заявени с искане 5/19.05.2017 г., в общ размер на 10 323,00 лева, от които - 6 000 лева с ДДС по договор за наем на зала от 01.12.2016 г., сключен между "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД и "Алексс консулт" ЕООД, и 4 323 лева по Фактура 327/01.04.2017 г., издадена от "Евротим" ЕООД, и е отказана верификация на средства на обща стойност от 86 900,32 лева, както следва:

• 22 500,00 лева по Фактура 0000000468/06.06.2016 г., представляваща 25% финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД - на основание контролите по т. 8.2.1 СУК, според които "ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на финансовата корекция", и във връзка със започната процедура по администриране на нередност с Решение за установяване на нередност РД-13-822/30.11.2021 г., издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11. 2 от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г., във връзка с т. 12.2 СУК и Заповед РД-01-497/02.09.2020 г. на министъра на здравеопазването т. 1;

• 759,78 лева по Фактура 0000000473/06.07.2016 г., издадена от "Топ Инженеринг" ООД - във връзка с извършена проверка на място, при която е установено, че поз. 38 "Доставка и монтаж на врата 90/200 см. самозатваряща, димоуплътнена 1бр. към 3-ти" -1,80 м2, актувана в Акт 3 от 06.07.2016 г. част "Архитектурна", не е доставена и монтирана т. 2;

• 12 310,06 лева по Фактура 0000000473/06.07.2016 г., представляваща 25% финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД - на основание контролите по т. 8.2.1 СУК, според които "ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на финансовата корекция", и във връзка със започната процедура по администриране на нередност с Решение за установяване на нередност РД-13-822/30.11.2021 г., издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11. 1 и чл. 11. 2 от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г., във връзка с т. 12.2 СУК и Заповед РД-01-497/02.09.2020 г. на министъра на здравеопазването т. 3;

• 16 555,00 лева по Фактура 0000000474/11.07.2016 г., представляваща 25% финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД - на основание контролите по т. 8.2.1 СУК, според които "ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на финансовата корекция", и във връзка със започната процедура по администриране на нередност с Решение за установяване на нередност РД-13-822/30.11.2021 г., издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014 г., чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г., във връзка с т. 12.2 СУК и Заповед РД-01-497/02.09.2020 г. на министъра на здравеопазването т. 4;

• 5 000,00 лева по Фактура 0000000451/23.02.2016 г., представляваща 25% финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД - на основание контролите по т. 8.2.1 СУК, според които "ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на финансовата корекция", и във връзка със започната процедура по администриране на нередност с Решение за установяване на нередност РД-13-822/30.11.2021 г., издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11. 1 и чл. 11. 2 от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г., във връзка с т. 12.2 СУК и Заповед РД-01-497/02.09.2020 г. на министъра на здравеопазването т. 5;

• 17 500, 21 лева по Фактура 0000000454/23.03.2016 г., представляваща 25% финансова корекция по фактури, издадени от "Топ Инженеринг" ООД - на основание контролите по т. 8.2.1 СУК, според които "ПЗ следва до изясняване на обстоятелствата, свързани с нередността, да не верифицира, като задържа сумата, отговаряща на финансовата корекция", и във връзка със започната процедура по администриране на нередност с Решение за установяване на нередност РД-13-822/30.11.2021 г., издадено на основание чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11. 2 от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г., чл. 4.7.1 (s), чл. 11.1 и чл. 11.2 от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 -2 014 г., във връзка с т. 12.2 СУК и Заповед РД-01-497/02.09.2020 г. на министъра на здравеопазването т. 6, и

• 12 275,27 лева - поради липса на представени разходооправдателни документи, доказващи извършването на разходите.

Решението на РПЗ е обжалвано в цялост, но в хода на производството пред първоинстанционния съд процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил жалбата в частта по т. 2 и т. 7, т.е. по отношение на сумите 759,78 лева и 12 275,27 лева, поради което като предмет на спора са останали т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от акта или разходи в общ размер от 73 865,27 лева.

За установяване на спорни по делото факти и обстоятелства съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), в заключението по която е даден отговор на следните въпроси: 1) "По кои бюджетни пера, включени в междинно искане за плащане 4, е отложено произнасянето с указания за включването им в окончателното искане и фигурират ли тези бюджетни пера в окончателното искане?" 2) "Кои от бюджетните пера, включени в окончателно искане 5, са верифицирани до настоящия момент?" 3) "Фигурира ли сред бюджетните пера искането за възстановяването на разходите за врата, спомената в обжалвания отказ?" и 4) "На колко възлизат 15% от всички допустими разходи по договора, сключен между "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ЕООД и "Топ Инженеринг" ООД?".

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган и по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ), но в нарушение на предвидената от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отчитайки, че условията за допустимост на разходите, заявени за възстановяване с разглежданото искане, се съдържат в действащите между страните по ДБФП Общи условия (ОУ), а същите не са обсъдени от административния орган при решаването на спорния въпрос, съдът е стигнал до извод, че оспореното волеизявление не съдържа годно правно основание, както изисква чл. 59, ал. 2 АПК. Според решаващия състав обратен извод не следва и от факта, че в съдържанието на обжалваното писмо е цитирана разпоредба от СУК, т.к. последните представляват вътрешнослужебен, а не общ или нормативен административен акт, поради което и не са годно основание за упражненото властническо правомощие. В допълнение, съдът е приел, че и посочените фактически обстоятелства не обосновават обективираната във волеизявлението разпоредителна власт, доколкото нито едно от издадените от РПЗ решения за определяне на финансова корекция не е влязло в законна сила към момента на издаването на атакувания отказ.

Достигайки до извод, че липсата на фактически и правни основания е довела до такова нарушение на административнопроизводствените правила, засягащо правото на защита на адресата, но и възможността на съда да осъществи дължимия съдебен контрол, АС Търговище е отменил постановения отказ на РПЗ по Програма BG 07 в частта му по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6.

Решението е неправилно, поради допуснато при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По аргумент от чл. 9 АПК съдът е длъжен да оказва процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Засиленото служебно начало в административния процес е естествен резултат от спецификата на възникващите между административноправните субекти правоотношения и представлява важна гаранция за осигуряване на търсената съдебна защита.

Принципът, закрепен в чл. 9 АПК, има различни проявления. Едно от тях е например задължението на съда да насочи страните относно необходимостта да представят доказателства за фактите, които следва да докажат съобразно разпределението на доказателствената тежест и които в противен случай ще останат неизяснени. Такова е и правомощието по служебно събиране на доказателства (Сравн.: чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро АПК), както и по конституиране на страните (Сравн.: чл. 154, ал. 1 с.з.), идентифициране на спорния въпрос и много други. Не всяко нарушение, засягащо съдопроизводствената дейност във връзка с доказателствата и движението на делото, е съществено. Според административноправната теория и съдебната практика на Върховния административен съд нарушението е съществено и в този смисъл обосновава отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК тогава, когато недопускането му хипотетично би могло да доведе до различен правен резултат по съществото на спора.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е засегнато именно от такъв порок.

Атакуваният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт обективира отказ от верификация на разходи по ДБФП РД-13-131/14.09.2015 г., сключен между "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД в качеството му на бенефициер, от една страна, и МЗ в качеството му на Програмен оператор, от друга. Съдът е отменил посоченото волеизявление по съображения, че органът се е позовал на разпоредба от СУК, която не съставлява годно правно основание за упражнената разпоредителна власт.

Този решаващ извод изисква преди всичко изясняване генезиса на процесните правоотношения.

В преамбюлната част на сключения между страните ДБФП се съдържат основанията, послужили за сключването му, а именно: 1) Регламент за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г., 2) Програмно споразумение между Комитета на финансовия механизъм и Националното координационно звено за финансиране на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", 3) Решение 151/23.02.2012 г. на Министерски съвет, изменено с негово Решение 545/23.07.2015 г., 4) Споразумение за изпълнение на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", сключено между Националното координационно звено и МЗ на 13.12.2013 г., 5) Междуинституционално споразумение между МЗ и АМС за управление и изпълнение на Програма BG 07 "Инициативи за обществено здраве", подписано на 28.08.2012 г., и 6) Решение на ръководителя на Програмния оператор РД-13-113/27.08.2015 г. относно одобрение за финансиране на проектно предложение с вх. БГ07-26/30.04.2015 г.

Следователно предмет на договора е предоставянето на БФП съгласно Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.

Република България (РБ) е член на Европейското икономическо пространство (ЕИП) съгласно Споразумение за участието на Република България и Румъния в ЕИП, ратифицирано със закон, обнародван в Държавен вестник (ДВ), бр. 13 от 2008 г.

С Решение на Съвета от 26 юли 2010 г. за подписване и временно прилагане на споразумение между Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009 - 2014 г., на споразумение между Европейския съюз и Норвегия за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009 - 2014 г., на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Исландия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009 2014 г. и на допълнителен протокол към Споразумението между Европейската икономическа общност и Норвегия във връзка със специалните разпоредби, приложими за вноса в Европейския съюз на някои видове риба и продукти на рибарството за периода 2009 - 2014 г. (Решение от 26.07.2010 г.) е прието временното прилагане на различни споразумения, сред които и Споразумение между Европейския съюз (ЕС), Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009 - 2014 г. (Споразумението за Финансов механизъм на ЕИП 2009 - 2014 г.).

Към Споразумението за Финансов механизъм на ЕИП 2009 - 2014 г. е приет Протокол 38б (Протокола), чийто предмет е очертан в чл. 1 от същия, и се състои в регулация на правоотношенията, свързани с подпомагане на посочените в чл. 5 държави от страна на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия с цел намаляване на икономическите и социалните различия в ЕИП и укрепване на отношенията посредством финансов принос в приоритетните сектори. Размерът на безвъзмездната помощ съгласно чл. 2 Протокола възлиза на обща стойност от 988,5 млн. евро и се отпуска на годишни траншове от 197,7 млн. евро през периода от 1.05.2009 г. до 30.04.2014 г., включително. Съгласно разпоредбата на чл. 5 Протокола, РБ е посочена като бенефициер, като предвидените за нея средства са в общ размер от 78,60 млн. евро.

По предписание на чл. 8, § 2 Протокола и с оглед осигуряване на ефикасност и целенасоченост на изпълнението и при отчитане на националните приоритети, държавите от ЕАСТ, а именно Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, сключват с всяка държава, измежду посочените като бенефициери в чл. 5, меморандум за разбирателство, с който се установява многогодишната програмна рамка и структурите за управление и контрол. Така между РБ и държавите от ЕАСТ е сключен Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2009 - 2014 г., ратифициран със закон, обнародван в ДВ, бр. 95/02.12.2011 г. (Меморандум за разбирателство/Меморандума).

Окончателната правна рамка на Финансовия механизъм на ЕИП е посочена в чл. 2 Меморандума за разбирателство и обхваща следните документи: Протокол 38б към Споразумението за ЕИП относно Финансов механизъм на ЕИП 2009 - 2014, Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009 - 2014, програмните споразумения, които ще се сключват за всяка програма, и съответните насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм. В този смисъл и ЗУСЕФСУ, обратно на развитите от първостепенния съд съображения, не се прилага по отношение на настоящия правен спор. Неговият обхват се ограничава до средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) (а след изменението с ДВ, бр. 51 от 1.07.2022 г. - Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ)), в които не попада финансирането от Финансовия механизъм на ЕИП Сравн.: чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Изложеното налага извод, че програмното споразумение по чл. 2 Меморандума е основна част от регулацията по програмите, финансирани със средства от Финансовия механизъм на ЕИП, сред които и настоящата, поради което императивно обвързва и страните по сключените от държавата бенефициер с оглед разпределяне на получения публичен ресурс договори за предоставяне на БФП, а в частност регулира правоотношенията и по ДБФП РД-13-131/14.09.2015 г. За прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че задължението за сключване на подобни споразумения не е нещо различно от правилото на чл. 8, §3, изр. 2-ро Протокол 38б, според чийто текст държавите от ЕАСТ оценяват и одобряват предложенията и сключват споразумения за предоставяне на безвъзмездни средства с държавите бенефициери за всяка програма.

Служебна проверка на интернет страницата на Програма BG 07http://www.bg07eeagrants.bg/bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8.html показва, че за настоящата програма са сключени две програмни споразумения със следните наименования: Programme Agreement signed by both parties BG07EEA и Programme Agreement signed by both parties BG07 Norwaygrants.

Тези програмни споразумения обаче не са приложени по делото, а същевременно решаващият извод на АС - Търговище, обусловил отмяната на атакуваното волеизявление на РПЗ, е свързан с характера на СУК и приложимостта им спрямо процесните правоотношения и по-специално се концентрира до припознатата от състава невъзможност на административния орган, произнасяйки се по верификацията на предявени за възстановяване разходи, да се позове на т. 8.2.1 СУК. След като предмет на сключения ДБФП, от който именно произтича и възможността на органа да верифицира или да откаже верификация на разходите, е предоставянето на БФП по Финансовия механизъм на ЕИП, и доколкото европейският законодател е очертал предварително приложимата нормативна рамка във връзка с разходването й, част от която е документ, който не е приложен и преценен по делото, то направеният от първостепенния съд извод, както правилно сочи и касационният жалбоподател, е базиран на непълно изследване на относимите факти и обстоятелства. Процесуалното бездействие на съда да изиска от съответната страна копие от сключените програмни споразумения по чл. 2 Меморандума, съчетано с формулираното заключение по съществото на спора, е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е напълно възможно липсващият елемент от нормативната регулация да даде противоположен на посочения от съда отговор на въпроса досежно възможността на контролния орган да се позове на разпоредби от СУК. Налице е основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, т.к. пропускът внася празнота в очертаната правна уредба на възникналите между страните правоотношения, а единствено нейното изследване в цялост би изяснило същността на правата и задълженията на страните, а в това число и правомощието по верификация на разходите по договора.

За прецизност следва да се посочи, че наличието на посочените споразумения на интернет страницата на програмата не води до отсъствие на констатираното нарушение. Видно от съдържанието на приложените документи с наименования "Programme Agreement signed by both parties BG07EEA" и "Programme Agreement signed by both parties BG07 Norwaygrants", същите са единствено на английски език. По силата на чл. 14, ал. 1 АПК производствата по АПК се водят на български език, а документите на чужд език съгласно ал. 3 с.з. се придружават от превод на български език. В този смисъл и доколкото за настоящия състав на Върховния административен съд като касационна инстанция по повдигнатия правен спор важи забраната за нови фактически установявания (Вж.: чл. 220 АПК) и събиране на доказателства извън тези, които страните представят за обосновка на касационните си основания за отмяна на обжалваното съдебно решение (Вж.: чл. 219 АПК), съдът не може да използва наличните на посочената интернет страница документи, нито да задължи страната, ползваща се от тях (в случая административния орган, доколкото съгласно правилата на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест да установи фактическите и правните основания на постановяването на акта, е негова), да ги представи.

Всичко изложено налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което съдът, след като изясни цялостната нормативна рамка на правоотношенията, възникнали въз основа на сключения ДБФП, приобщавайки по делото съдържанието на програмното/ите споразумение/я по чл. 2 Меморандума на български език, да установи характера и приложимостта на СУК, респ. годността им да послужат като правно основание за постановяване на разглеждания отказ от верификация, след което да прецени последния на всички основания по чл. 146 АПК.

Останалите доводи на касатора касаят приложението на материалния закон от решаващия състав на първоинстанционния съд и обосноваността на крайните му изводи, които предвид допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция.

Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на "ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ" ЕООД за отмяна на атакуваното волеизявление и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Търговище деловодни разноски.

Съгласно текста на чл. 226, ал. 3 АПК по направените искания за разноски по делото пред Върховния административен съд се произнася първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,