Решение № 7929 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1085/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), срещу Решение 1648 от 20.12.2024 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 955/2024 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение 198 от 11.07.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е отказано на А1 България ЕАД (А1) да му бъде възстановена претендираната сума в размер на 1 394 541, 51 лв., представляваща надвнесени годишни такси за 2023 г., и преписката е върната на органа за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател - Комисията за регулиране на съобщенията, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагайки подробно фактите по делото и относимата нормативна уредба, касаторът сочи, че Постановление 47 на Министерски съвет от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление 374 на Министерския съвет от 2011 г. (ПМС 47/2023), която въвежда данъчни и други подобни задължения, действа занапред, от влизането й в сила (08.04.2023 г.), като обратна сила може да бъде придадена по изключение и при ред условия, предвидени в Закона за нормативните актове. Счита, че в ПМС 47/2023, с което са приети изменения в посока намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, липсва изрична законова разпоредба за действие назад, предвид което счита, че спрямо предприятието следва да се прилага онази правна уредба, която е действала към датата на извършеното от А1 плащане (31.03.2023 г.) доколкото заплатените авансови годишни такси за 2023 г. по притежаваните от дружеството разрешения, съответстват на размерите, определени с Тарифата, действала преди 08.04.2023 г., предвид което сочи, че не са налице надвнесени от дружеството публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 от Тарифата. За неправилни счита изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва да се приложи Тарифата, действала от 08.04.2023 г. за плащания, извършени преди посочената дата, тоест за юридически факти, които са възникнали и приключили преди влизане в сила на ПМС 47/2023, доколкото по този начин е придадена сила на съответната нормативна уредба, без да са били налице съответните законови предпоставки. Твърди, че за КРС не е възникнало задължение да върне/възстанови претендираните от А1 суми, тъй като не са изпълнение всички положителни предпоставки, установените в приложимите правни норми. Не на последно място, сочи, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и в частта на разноските, тъй като неправилно съдът не е приел, направеното от административния орган възражение за прекомерност на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение, като от последния не е съобразено решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. Сочи, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, а извършеното процесуално представителство не надхвърля обичайните действия на адвоката на страната, предвид което счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено значително в съответствие с действителната фактическа и правна сложност на спора. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Димитрова. Ответникът А1 България ЕАД, излага становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът се представлява от адвокат К. Макавеева Софийска адвокатска колегия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна следното: А1 България ЕАД притежава Разрешение за предоставен радиочестотен спектър и технически параметри на електронната съобщителна мрежа 01394 от 08.04.2009 г., изменено и допълнено с 01394-222 от 14.12.2022 г. (с което се заличават 156 радиорелейни участъка, изменят се техническите параметри на други 190 радиорелейни участъка и се добавят нови 118 радиорелейни участъка), и изменено с 01394-223 от 20.04.2023 г. (по отношение на размер, срокове и начин на заплащане на таксите), както и Разрешение за предоставяне на номерационни ресурси 01395 от 08.04.2009 г., изменено и допълнено с 01395-039 от 28.07.2022 г. (като в частта на Приложение 1 Таблица с Номера за предоставяне на услуги чрез мобилна наземна мрежа се допълва с посочените в нея групи номера, а с Приложение 2 са определени размер, срокове и начин на заплащане на таксите за ползване на номерационните услуги), изменено с 01395-040 от 11.05.2023 г. (по отношение на размер, срокове и начин на заплащане на таксите). В т. 5 от Приложение 2 Размер, срокове и начин на заплащане на таксите към изменение и допълнение 01394-222 от 14.12.2022 г. на Разрешение за предоставен радиочестотен спектър и технически параметри на електронната съобщителна мрежа 01394 от 08.04.2009 г. е посочено, че А1 дължи на КРС годишна такса за ползване на радиочестотен спектър, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Тарифата, в размер на 3 545 675, 10 лв. годишно. В т. 6 е посочено, че таксата по т. 5 се заплаща на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължи, съгласно чл. 145, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). В т. 3 от Приложение 2 Размер, срокове и начин на заплащане на таксите към изменение и допълнение 01395-039 от 28.07.2022 г. на Разрешение за предоставяне на номерационни ресурси 01395 от 08.04.2009 г., е посочено, че А1 дължи на КРС годишна такса за ползване на номерационни ресурси, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2, 3, 4, 5, 6, 9, 12, 14 и 15 от Тарифата, в размер на 2 440 036, 00 лв. годишно. В т. 4 е посочено, че таксите по т. 3 се заплащат на четири равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат, съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕС. На 31.03.2023 г. дружеството е заплатило посочените годишни такси за 2023 г. ползвайки предвидената в чл. 145, ал. 2 ЗЕС, 5 % отстъпка. На 10.07.2023 г. от А1 е изпратено писмо до КРС, с което уведомява Комисията, че размерът на годишната административна такса за контрол, която А1 дължи за 2022 г. и следва да заплати до 15.07.2023 г., възлиза на 1 208 643, 95 лв., както и че отчитайки измененията в Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (изм. и доп. ДВ. бр. 30 от 04.04.2023 г.) и след направени вътрешни калкулации на вече заплатените годишни такси за ограничен ресурс редиочестотен спектър и номера по притежаваните от дружество Разрешения 01394 и 01395 от 08.04.2009 г., същото е надплатило сумата от 1 420 898, 00 лв. по двете разрешения. На 08.08.2023 г. КРС уведомява А1, че в ПМС 47 от 31.03. 2023 г. не са включени разпоредби, с които да се регламентира, че определените по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат и по отношение на предприятията, които вече са извършили авансови плащания преди 08.04.2023 г., предвид което за дружеството А1, не е отпаднало задължението за заплащане в пълен размер на дължимата административна годишна такса за контрол по чл. 141 ЗЕС. На 19.09.2023 г. от А1 е изпратено до КРС, писмо с искане за откриване на процедура по установяване на публични вземания, а именно като от административния орган се определи точният размер на годишните такси за 2023 г., дължими от А1 за ползвания от дружеството ресурс въз основа на Разрешения 01394 и 01395 от 08.04.2009 г., както и размерът на надвнесената сума, която подлежи на възстановяване. На 11.07.2024 г. с Решение 198, КРС отказва на дружеството А1 България ЕАД, да бъде върната претендираната за надвнесена сума в размер 1 394 541, 51 лв., представляваща надплатени годишни такси за 2023 г. по Разрешения 01394 и 01395 от 08.04.2009 г., тъй като платените авансово годишни такси за 2023 г. по цитираните разрешения съответстват на размерите, определени с Тарифата, действала преди 08.04.2023 г., поради което не са налице надвнесени от А1 публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл.15 от Тарифата. В хода на първоинстанционното производство са приети заключенията по допуснатите две съдебно счетоводни експертизи. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Анализирайки подробно относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд приема, че КРС е следвало, след сезирането му от А1, да преизчисли размера на дължимите такси по всяко едно от разрешенията, като определи размера на таксата за времето от 01.01.2023 т. до 07.04.2023 г., съобразно действащите за този период размери на дължимите такси, както и да определи изрично размера на таксата за всяко от двете разрешения за оставащото време до края на календарната 2023 г., а именно за периода от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г., прилагайки новия намелен размер на таксата, съобразно ПМС 47/2023. Обосновава подробни изводи, че размерът на дължимата такса за номерационни ресурси, следва да се изчисли от административния орган, пропорционално за периода от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г., в съответствие с новите размери на дължимите годишни такси, определен с ПМС 47/2023 и за периода от 01.01.2023 г. до 07.04.2023 г. преди изменението на постановлението, следователно същото изчисление следва да се направи и по отношение на дължимата годишна такса от дружеството за предоставен радиочестотен спектър и технически параметри на електронната съобщителна мрежа, като от получените суми се извади, внесената на 31.03.2023 г. сума и разликата представляваща надвнесена сума, се възстанови на дружеството. Според съда от страна на КРС е направено превратно тълкуване, че след като в ПМС 47/2023 не са включени разпоредби, с които определените по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат от началото на календарната 2023 г. и от заинтересованите предприятия са направени авансови плащания преди 08.04.2023 г., то същите не могат да претендират да са надвнесли такси и да искат връщане на надвнесените суми. Приема за неправилни изводите на административния орган, че за него не е възникнало задължение да възстанови претендираните от А1 суми, само защото същото се е възползвало от регламентираната в чл. 145, ал. 2 ЗЕС, възможност да заплати дължимата такса с намаление от 5 %, доколкото няма законова пречка дружеството да поиска преизчисляване на дължимата годишна такса, като същата се изчисли за два различни периода (от 01.01.2023 г. до 07.04.2023 г. и от 08.04.2023 г. до 31.12.2023 г.) в съответствие с ПМС 47/2023 г. и неговите разпоредби преди 08.04.2023 г. и след тази дата, като на дружеството се възстанови надвнесената сума. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд отменя акта на КРС като незаконосъобразен и връща преписката на органа за преизчисляване на дължимите от А1 България ЕАД такси за 2023 г. и връщане на надвнесената сума. Решението е правилно. В съответствие с чл. 143 ЗЕС, лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕС, предвижда, че таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. А съгласно чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересуваната страна. Както правилно приема и първоинстанционният съд, по делото е безспорно установено, че в изпълнение на притежаваните от дружеството А1 България ЕАД, Разрешения 01394 и 01395 от 08.04.2009 г. за ползване на радиочестотен спектър и номерационни ресурси и предвидената нормативна възможност, дружеството е заплатило на 31.03.2023 г., с 5% отстъпка, дължимите годишни такси за 2023 г. Не е спорно по делото, че с Постановление 47 на МС от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление 374 на Министерския съвет от 2011 г., влязло в сила от 08.04.2023 г., са приети изменения в посока намаляване размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс. Правилно е прието от съда, че за дружеството е налице правна възможност да иска връщане на недължимо платени такси, а за административния орган е налице правно задължение да направи проверка на внесеното и реално дължимото, като при установени разлики, възстанови надвнесените суми, доколкото изрично в чл. 147, ал. 3 ЗЕС е предвидено, че таксите се определят с оглед на постигане на целите по чл. 4 и при спазване на принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност, като допълнителните административни разходи и съпътстващите такси се свеждат до минимум, а съгласно чл. 148 от с. з., КРС е администратор на приходите от такси, които постъпват и се отчитат по нейния бюджет. Именно предвид изложеното, въз основа на направеното от дружеството искане за връщане на надвнесените суми за годишни такси, е следвало КРС да направи необходимите изчисления, като за двете отделни разрешения, съобразно с предвидената за всяко едно от тях, стойност на дължимите такси за 2023 г., изчисли размера на същите преди влизане в сила на ПМС 47/2023 - 08.04.2023 г. и след това, предвид по-ниските размери на таксите, като приспадне внесените от дружеството на 31.03.2023 г. такси и му възстанови сумите които са надвнесени. Противно на доводите на касатора, както правилно приема и първоинстанционният съд, от страна на дружеството, не се търси прилагане на обратно действие на разпоредби, които са благоприятни за него, доколкото от последния не се иска възстановяване на сума, представляваща дължимата годишна такса за цялата календарна 2023 г. в намален размер, а се иска само и единствено, въз основа на направено преизчисление между внесеното и дължимото, преди изменението на Тарифата и след нейното изменение (в което се предвиждат по-ниски годишни такси) да се възстанови надвнесената сума. Следва да се посочи, че добросъвестното поведение на дружеството и използването на създадените правни възможност за стимулиране и поощряване на това добросъвестно поведение от законодателя, в конкретния случай, чрез предоставената възможност за ползване на отстъпка от пълния размер на дължимата сума, не следва да се тълкува негативно за страната, която е решила да я използва, следователно фактът, че А1 е използвало 5% отстъпка, не означава, че административният орган не следва да му възстанови сумите които, реално без правно основание са изплатени в по-високи размери от предвидените. Противно на доводите на касатора, първоинстанционното съдебно решение е правилно и в частта на разноските. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като не се твърдят конкретни обстоятелства обосноваващи липса на правна и фактическа сложност. Такива за първи път са навеждат с касационната жалба, след приключване на устните състезания по делото. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон и необоснованост, са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, предвид което следва да му се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 6 000, 00 лв., доказани с представено Споразумение за предоставяне на правни услуги от 12.08.2024 г., Фактура 3542 от 16.01.2025 г. и Банково извлечение 8 от 12.02.2025 г. Възраженията на касатора за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение са неоснователни. С оглед материалния интерес по делото и в съответствие с чл. 8, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.), минималният размер на адвокатското възнаграждение е 45 568,12 лева. В случая се претендират 6 000 лева, повече от седем пъти под размера на определения в Наредбата минимум, която сума е съобразена с фактическата и правна сложност на делото и наведените от касатора доводи не обосновават намаляването й. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд