Решение № 6205 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2012 г.

Решение № 6205 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9486/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Топлофикация - Перник" АД със седалище и адрес на управление Перник е подало касационна жалба срещу решението от 16.05.2012 г. по адм. дело № 943/2011 г. по описа на Административния съд - Благоевград в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 14 от 01.09.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, в частта за установяване на публично държавно вземане в размер на 114 651,62 лева за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2010 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че на 28.07.2000 г. на "Топлофикация Перник" ЕАД със седалище и адрес на управление Перник било издадено разрешително за водоползване със срок на действие 01.10.2000 г. - 01.10.2010 г. за промишлено водоснабдяване на ТЕЦ "Перник". На 16.08.2004 г. на дружеството било издадено разрешително за водоползване № 0035 -1 със срок на действие 1.10.2000 г. - 1.10.2010 г. за промишлено водоснабдяване на ТЕЦ "Република". На 12.09.2009 г. на "Топлофикация Перник" ЕАД било издадено разрешително за водовземане със срок на действие 1.10.2000 г. - 1.10.2010 г. за промишлени цели и охлаждане. С акт № 14 от 01.09.2011 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград установил публично държавно вземане по отношение на "Топлофикация Перник" АД за сумата 271 131,62 лев, съставляваща дължимата такса за разрешеното водовземане от река Струма за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2010 г. По същество административният съд направил извод, че за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г. дружеството дължи такса за водовземане общо в размер на 114 651, 62 лева, определен съгласно Тарифата за таксите на правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн. ДВ бр. 65 от 8 август 2000 г. - отм. ДВ, бр. 50 от 1 юли 2011 г.), на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, поради което отхвърлил жалбата срещу издадения акт за установяване на публично държавно вземане в тази част. В останалата част съдът отменил издадения акт, тъй като приел, че остатъкът от задължението, общо в размер на 156 480 лева, е погасено по давност. За установяване на размера на публичното задължение на "Топлофикация Перник" АД административният съд изслушал заключението на счетоводна експертиза, като възприел първия вариант, изготвен от вещото лице. Според заключението, дължимите такси за водовземане за периода 1.01.2001 г. - 16.04.2007 г. се изчислявали по формулата, определена в чл. 6, ал. 2 от Тарифата за таксите на правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.), тъй като не са били монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води. В такива случаи, когато водоползването е за цели, за които се дължат такси в различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислявала на базата на разрешените за ползване количества по издаденото разрешително. За периода 17.04.2007 г. - 31.12.2010 г. употребените от "Топлофикация Перник" водни количества били отчитани с измервателни устройства, поради което таксите се дължали в размер, определен съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от тарифата, в зависимост от целта на водовземане - за промишлени цели и за охлаждане, при действителната категория на водата във водоизточника - втора. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в обжалваната му част не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Съдът законосъобразно е кредитирал първия вариант на експертното заключение, според който дължимите такси за водоползване се определят в зависимост от наличието на измервателни уреди и от целите на водоползването. В този смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите на правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.), която гласи, че размерът на дължимата годишна такса за водоползване се определя по формула, в която участват единичния размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблицата по алинея 2, размерът на ползвания годишен обем и корекционният коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект съгласно таблицата по ал. 2. Както е посочил административният съд, вторият вариант на заключението не е съобразен със съдържанието на разрешително № 41130025/12.01.2009 г., което за разлика от останалите разрешителни, е издадено не само за водовземане за промишлени цели, а и за водовземане с цел охлаждане, за което размерът на таксата е различен. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите на решението довода за незаконосъобразност на издадения акт, който не бил съобразен с изискването за предявяване на вземанията на кредиторите само в производството по несъстоятелност, каквото било образувано срещу "Топлофикация Перник". Съдът е дал отговор на това възражение на жалбоподателя, излагайки съображения, че производството по несъстоятелност не е сред случаите, посочени в чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при които давността по отношение на публичните вземания спира да тече. Производството по несъстоятелност не би могло да съставлява пречка за провеждането на производството за установяване на публично държавно вземане, при положение, че е било прекратено на 01.04.2011 г., когато е влязъл в сила приетият от кредиторите и утвърден от съда оздравителен план на "Топлофикация - Перник" АД. С приемането на оздравителния план от кредиторите и утвърждаването му от съда производството по несъстоятелност приключва и не се пристъпва към осребряване на имуществото. Длъжникът продължава да съществува като правен субект, което означава, че кредиторите, които са пропуснали срока да предявят вземанията си пред съда по несъстоятелността по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ, могат да ги предявят след това. В тази връзка следва да се отбележи, че фактът на непредявяването на вземането по реда на чл. 685, ал. 1 от Търговския закон не би рефлектирал върху законосъобразността на издадения акт за установяване на публично държавно вземане, дори и при висящо производство по несъстоятелност, тъй като използването на специалният ред за предявяване на вземанията на кредиторите има значение само за тяхната събираемост. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административния съд в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд