Решение № 3744 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10717/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агро Стар ЕООД гр. Русе с [ЕИК], представлявано от управителя К. Вълев чрез адв. К. Христова срещу Решение 211/02.08.2023г., постановено по адм. дело 513/2022г. по описа на Административен съд Русе. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени съдебното решение, както и уведомителното писмо и да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски за двете инстанции. Според жалбоподателя, съдът не е обсъдил приетите в съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност вкл. доводите и възраженията на жалбоподателя. Излага съображения за неправилни изводи на първата инстанция досежно приложението на материалния закон и мотивите на уведомителното писмо. Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице. В с.з. касационният жалбоподател Агро Стар ЕООД, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, редовно призован не изпраща представител в с.з. Постъпила е молба, с която моли да се остави в сила решението на АС-Русе като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение , което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Агро Стар ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 с изх. 02-180-2600/3102#9 от 03.11.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Съдебното решение е правилно. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 с изх. 02-180-2600/3102#9 от 03.11.2022г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Писмото е издадено във връзка с влязло в сила Решение 35 от 08.10.2021г. по адм. дело227/2021г. по описа на АС-Русе, потвърдено с Решение 3988 от 27.04.2022г. на ВАС на РБ, с което е отменено уведомително писмо на ДФ Земеделие с изх. 02-180-2600/3102 от 31.3.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. При извършената служебна справка в деловодната система на ВАС на РБ съдът установи, че с решение 35 от 08.10.2021г. АС Русе е отменил първото уведомително писмо, поради липса на фактически и правни основания. В решение 3988 от 27.04.2022г. на ВАС е прието, че от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на уведомителното писмо в оспорваната част. По тези съображения е оставено в сила решението на АС-Русе. За да постанови съдебното решение, предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, АС-Русе е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата, съдържа пълно, ясно и подробно разяснение по отношение на схемата ЗДП, по която е оспорваното намаление на исканата сума. Административният орган е установил недопустими за подпомагане площи по слой ЕНП в подаденото заявление, ясно посочено е кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими. Съдът не е установил да са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е че уведомителното писмо е издадено в съответствие с материалния закон. В тази насока съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което кореспондира с установените в административното производство факти и обстоятелства. Недопустимо е с касационната жалба да се оспорва заключението на вещото лице. Вярно е, че процесуалният представител на дружеството е оспорил експертизата в с.з. пред първата инстанция, но след това е изразил становище, че няма да сочи нови доказателства т.е не е направено искане за допълнителна, повторна или тройна експертиза. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че уведомителното писмо не е мотивирано. Напротив, при издаване на оспорваното уведомително писмо са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК като са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Правилен е извода на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Такива не се твърдят и от жалбоподателя в жалбата до първоинстанционния съд. По отношение на спазването на материалния закон, съдът подробно е анализирал приложимите правни норми, позовал се е на заключението на вещото лице като е посочил защо дава вяра на заключението и е стигнал до верен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Касационният състав споделя изложените мотиви от първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на ДФ Земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение,