Решение № 13373 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2009 г.

Решение № 13373 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София - чрез юрк. Испиридонова и от "Биляна-Диана" ЕООД, гр. Дупница - чрез адв. Красимир Руев, против решение № 211 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 04036/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III - ж състав. Касаторът директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София обжалва решението в частта, с която е отменен РА № 1000057 от 22.02.2006 г., потвърден с решение № 1545/14.07.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, в частта, в която е преобразуван финансовия резултат за 2004 г. със сумата над 14151 лв. и е определен корпоративен данък в размер над 3748,38 лв., както и в частта относно определените данъчни задължения - ДДС за внасяне в размер над 1810 лв., като незаконосъобразен. Поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът "Биляна-Диана" ЕООД, гр. Дупница обжалва решението в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Твърди, че в тази част решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание на 29.09.2009 г. касаторът директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София - чрез юрк. Испиридонова изразява становище за неоснователност на жалбата на "биляна-Диана" ЕООД, гр. Дупница. Касаторът - "Биляна-Диана" ЕООД, гр. Дупница не се представлява. В допълнително подадена писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата на директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. София. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни: За да отмени обжалвания РА, в частта му, в която е преобразуван финансовия резултат на данъчно задълженото лице за 2004 г. със сумата над 14151 лв. и е определен корпоративен данък в размер над 3748, 38 лв., съдът е приел следното: посочената данъчна основа в издадените от "Биляна-Диана" ЕООД фактури за продажба на процесните автомобили, е по-ниска от пазарната стойност, определена чрез авто-техническата експертиза по делото, от декларираната в ЕАД и от застрахователната стойност. Прието е, че досежно относимите за 2004 г. 8 бр. автомобила са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.), но приложими към процесния данъчен период) за преобразуване на финансовия резултат за 2004 г. в посока на увеличение. Съдът е приел, че разликата, с която следва да се преобразува финансовия резултат за 2004 г. не е 35351 лв., а 14151 лв. Последната съдът е изчислил като от пазарната цена на автомобилите по авто-техническата експертиза - 49950 лв. е извадил цената по фактурите за продажба - 35799 лв. Тази разлика, сумирана с декларираната от дружеството печалба - 5174 лв., според съда, представлява финансовия резултат за 2004 г. след преобразуването, въз основа на който е изчислил дължимия размер на данъка - 3748, 38 лв. Относно обстоятелството дали жалбоподателят е следвало да бъде обложен по реда на чл. 31, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗОДФЛ (отм.) за извършваната от него дейност, или по реда на ЗКПО (отм.), съдът е установил следното: от съвкупната преценка на доказателствата, свързани със спорното обстоятелство каква е площта на автокъщата, в която е извършвана търговската дейност на жалбоподателя, съдът е приел, че дружеството е използвало за излагане на автомобилите си площ, по-голяма от 100 кв. м. Следователно чл. 30, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗОДФЛ (отм.) е неприложим, налице е основание за увеличаване на финансовия резултат и определяне на корпоративен данък по ЗКПО. Относно определения с ревизионния акт ДДС за внасяне, съдът е приел, че размера на същия възлиза на 2697 лв. за внасяне и на 887 лв. за възстановяване или резултат за периода - ДДС за внасяне в размер на 1810 лв. Според съда това е разликата между платения по спорните по делото ЕАД при вноса на автомобилите и следващия се данък на база на пазарните стойности на автомобилите, определени от авто-техническата експертиза по делото. Ревизионният акт в частта относно определения ДДС за внасяне за сумата над 1810 лв. е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София относно данъчните задължения по ЗКПО (отм.) са неоснователни. Спорно при тяхното определяне е налице ли са предпоставките на чл. 15, ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) за прилагане на чл. 15, ал. 2 от същия. За да приеме, че са приложими разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), ревизиращият орган се е позовал на изготвена в ревизионното производство експертиза. Последната е със задача установяване на пазарните цени на продадените автомобили втора употреба от внос, както със задача да бъде установена действителната пазарна стойност на 12-те бр. автомобили по представените митнически декларации от внос, фактури за извършени продажби на същите, както и ПИНП. Тази експертиза е послужила като основание за констатациите в ревизионния доклад, впоследствие залегнали и в оспорения ревизионен акт. Независимо от това констатациите в ревизионния акт не са задължителни за съда, а подлежат на анализ заедно с останалите доказателства по делото, поради което и първоинстанционният съд не е бил длъжен да кредитира изготвената в ревизионното производство експертиза. СГС е обсъдил последната, като е установил, че първите два метода, използвани от вещото лице за определяне на пазарни цени, са извън изрично посочените и допустими методи, съгласно чл. 16 ЗКПО (отм.). По делото е допусната и изслушана съдебна авто-техническа експертиза за определяне на пазарната стойност на процесните автомобили, която съдът подробно е обсъдил и е кредитирал. Въз осова на нея е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че посочената като данъчна основа по издадените от жалбоподателя фактури за продажба на спорните по делото за 2004 г. автомобили, е значително по-ниска от пазарните стойности по заключението на авто-техническата експертиза, от митническата стойност при вноса по ЕАД и от застрахователната стойност. Въз основа на така установеното съдът е направил законосъобразни изводи като е изчислил правилно размера на дължимия корпоративен данък за 2004 г. за ревизираното дружество. Възраженията в касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София относно данъчните задължения по ЗДДС (отм.) са неоснователни. С оглед установената по делото разлика между фактурираната при продажбата цена на процесните автомобили и тяхната пазарна стойност, съдът правилно е приел, че дължимият ДДС за процесния период е в размер на 1810 лв. Това е ДДС, представляващ разликата между платения по спорните по делото ЕАД при вноса на автомобилите и следващият се данък на база на пазарните стойности на същите определени от авто-техническата експертиза по делото. Ревизионният акт за данъчни задължения над тази сума правилно е отменен като незаконосъобразен. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на касатора "Биляна-Диана" ЕООД, гр. Дупница. Съдът като е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност - съдебно-техническа експертиза, ПИНП, нотариален акт № 11429 март 2004 г., опис на наличните стоки, е установил правилно фактите относно площта, която е използвана за излагане на автомобилите. Въз основа на нея законосъобразно е приел, че е неприложим реда за данъчно облагане по чл. 30, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), тъй като за данъчния субект са налице основания за преобразуване на финансовия резултат за 2004 г. и определяне на корпоративен данък по ЗКПО (отм.). Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,