Решение № 12223 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2017 г.

Решение № 12223 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от В. М. срещу решение № 247 от 31.03.2017 г. постановено по адм. дело № 28 по описа за 2017 г. на Административен съд София-област (АССО). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че неправилно съдът е приел, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества. Посоченият извод е направен от съда не поради убедителни доказателства в тази насока, а единствено по съображения, че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е подписан без възражения и констатациите в него не са били оспорени. Противно на приетото от съда АУАН е бил оспорен с жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Неправилно е прието от съда, че не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Противното се установява от приетата като доказателство по делото извадка от медицински журнал на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД изх. № 513р-13 827 от 21.02.2017 г. Съдът неоснователно не е допуснал до разпит поисканите двама свидетели. По този начин той не е изяснил обективната истина и грубо е нарушил правото на защита на Мирчев. Наказващият орган е следвало да посочи коя от двете форми на изпълнителното деяние в чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) става дума – за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство или за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Неизпълнението на това е достатъчно заповедта да бъде отменена. Съдът не е обсъдил твърденията, че обжалваната заповед е немотивирана, както и че наложената мярка не съответства на принципа на съразмерност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на АССО или спорът да бъде решен по същество, като заповедта бъде отменена. Претендира присъждане на направените по разноски за двете инстанци. Ответникът – Началник-група към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – София, сектор "Пътна полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването обективирано с жалба на В. Мирчев срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-1204-000150 от 24.03.2016 г. на началник група към ОД на МВР - София, сектор "Пътна Полиция" и е осъдил В. Мирчев да заплати на ОД на МВР - София сумата от 300, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е установил, че на 24.03.2016 г., около 18.15 часа, в община Сливница, на път първи клас № 1-8-22 + 500 км, посока гр. София, В. Мирчев е управлявал лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег. [рег. номер на МПС], като е отказал да му бъде извършена проверка/проба с техническо средство за установяване на употреба на алкохол или упойващи вещества. Издаден му талон за изследване № 0438681 от 24.03.2016 г, в който е указано на лицето да се яви във ФСМП – Стационар за изследване до определено време – 20.10 ч. Жалбоподателят се е явил в "Пирогов" на 24.03.2016 г. в 22.30 ч., след изтичане на определеното време. За нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на М. е съставен АУАН сер. Г № 349165 от 24.03.2016 г., който му е връчен лично и подписан от него без възражения на 24.03.2016 г. Иззето му е свидетелството за управление на МПС. Издадена е процесната заповед № 16-1204-000150 от 24.03.2016 г. на началник група при ОД на МВР - София сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП на М. е наложена ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца". При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Посочил е, че при наличие на елементите, включени във фактическия състав на чл. 171, т.1, б. "б" от ЗДвП, преценката на административния орган да наложи временната ограничителна мярка е законосъобразна. Водачът е управлявал МПС, претърпял е ПТП, с което е създадена непосредствена опасност за участниците в движението, отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Като не се е явил своевременно до определения час в медицинското заведение за изследване, на практика е осуетил провеждането му и получаването на коректни данни от това изследване. Приел е, че не представляват основания да не се наложи ПАМ изложените от жалбоподателя възражения, че забавянето е причинено от объркване поради претърпяното ПТП. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" включителна на водач, който управлява моторно превозно средство и отказва да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Посочените в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразно прилагане на мярката. В случая по делото е безспорно установено, че М. е отказал проверка с техническо средство, както и че не е дал кръв за медицинско изследване в определения му срок. Причините за отказа му, както и за посещението на лечебното заведение след определения срок, правилно са приети за ирелевантни за законосъобразността на ПАМ, съответно – отказът да бъдат разпитани свидетели за установяването им не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Противно на изложеното в касационната жалба, заповедта е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. Посочените фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че мярката не съответства на принципа на съразмерност. Срокът, за който ПАМ може да бъде приложена, е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и при посочването му в заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност. С прилагането на ПАМ е изпълнена целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,