Решение № 715 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1715/2015 г.

Решение № 715 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1715/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Диляна Маринова Петрова от гр. Плевен срещу решение № 590 от 17.12.2014 г., постановено по адм. дело № 819 от 2014 г. по описа на Административeн съд - Плевен. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката не се явява и не се представлява. От същата по делото е постъпила молба-становище, с която по същество поддържа жалбата и представя допълнително писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба, кметът на община - Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Д. Банджаков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор на жалбата, както и устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Плевен е отхвърлил жалбата на Диляна Маринова Петрова срещу заповед № РД-11-151 от 19.09.2014 г. на кмета на община - Плевен, с която на основание чл. 43, т. 1 от ЗОбС във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 18 на ОбС - Плевен и Протокол № 21, т. 23 от 1.09.2014 г. на КРЖНГ при общинския съвет- преместване е наредено Диляна Маринова Петрова като едночленно семейство да бъде настанена под наем за срок от 5 години в общинско жилище, състоящо се от една стая и сервизни помещения с обща застроена площ от 27 кв. м., находящо се в гр. Плевен, хотел "Сторгозия", сектор "Г", ап. 7. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки поотделно и в тяхната цялост събраните по делото доказателства, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е установил от фактическа страна, че Диляна Петрова е картотекирана като нуждаеща се за настаняване под наем и в продължение на повече от 10 години е била настанена под наем в общинско жилище- втори етаж от жилищна сграда - къща в гр. Плевен, ул. "Къкрина" № 8, с първоначално определена застроена площ на сградата /а не разгъната застроена площ/ от 78 кв. м., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Въпреки че впоследствие, след специално замерване площта на жилището, е установено, че реалната жилищна площ на втория етаж на къщата на "Къкрина" № 8 е 60.20 кв. м., е преценено, че тъй като семейството на наемателката е едночленно, то заетата от нея площ надвишава установената в чл. 16, ал. 1 от Наредба № 18 на ОбС - Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти /Наредбата/ допустима за задоволяване нуждите на семейството жилищна площ - до 25 кв. м. Именно в тази връзка и след преценка на Комисията по настаняването, извършена на основание чл. 16, ал. 3 от Наредбата, съдът е приел, че законосъобразно и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредбата кметът на общината е издал оспорената заповед при условията на служебно преместване в друго жилище за отдаване под наем. АС - Плевен е заключил, че административният акт е издаден и при спазване на процесуалните изисквания на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Диляна Петрова е била уведомена за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед веднъж- поради подаденото от нея заявление за подписване на анекс към изтичащия й договор за наем и втори път - поради полученото от нея с обратна разписка на 7.06.2014 г. писмо-предизвестие от ОП "Жилфонд", от което е видно, че с изтичане договора за наем, същият следва да се счита прекратен, а при желание за подновяване на наемните правоотношения- следва да бъде подадено нарочно заявление в този смисъл /л. 42 по делото/. Съдът е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК при издаване на процесната заповед - въпреки представените по делото различни заповеди за настаняване, договори за наем и анекси към тях, в които е фиксирана различна квадратура на жилището, по делото са представени и протокол от 2006 г., както и акт за частна общинска собственост от 6.06.2012 г. - неоспорени от жалбоподателката, от които е видно, че ползваното от нея жилище е най-малко с площ от 60.20 кв. м., което отново съставлява площ, надвишаваща полагащата се на наемателката площ по чл. 16, ал. 1 от Наредбата - до 25 кв. м. Съдът е приел за неоснователно наведеното от Петрова възражение за немотивираност на заповедта поради посочване в нея само на правните, но не и на фактическите основания за издаването й. Този свой извод административният съд е обосновал с трайната съдебна практика, съгласно която мотивите на административния акт могат да се изведат и от документите, съставляващи елемент от административната преписка по издаването му, като в случая съдът се е позовал на съдържащите се в решението на Комисията за решаване на жилищните нужди на граждани - т. 23 по Протокол от 1.09.2014 г. - фактически основания: обитаваното досега от Петрова жилище е с по-голяма квадратура от максимално допустимата за едночленното й семейство такава - до 25 кв. м., поради което се препоръчва преместването й в по-малко общинско жилище от 27 кв. м. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Обосновано и в съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г. административният съд е заключил, че фактическите основания за постановяване на атакуваната заповед се съдържат и могат да се извлекат от решението на помощния орган - КРЖНГ- Протокол № 21/1.09.2014 г. - 23. Отделно от гореизложеното фактическото основание - "преместване" се съдържа и в мотивите на обжалвания административен акт. Правилно АС - Плевен е приел, че заповедта е постановена при пълно и правилно изяснена фактическа обстановка, като при издаването й са спазени относимите материалноправни разпоредби. Несъстоятелни са развитите от касаторката в касационната й жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата. По делото не се спори, че Петрова е подала искане за продължаване на наемното правоотношение с общината по отношение заемания от нея досега недвижим имот - две стаи и кухня на втория етаж на къща - ул. "Къкрина" № 8, Плевен. Касаторката не твърди, че това жилище е с квадратура до 25 кв. м., каквато жилищна площ й се полага съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата. Доводите й за неправилност на съдебното решение се изразяват в това, че не са обсъдени представени по делото доказателства - настанителна заповед и договор за наем за жилището на "Къкрина" № 8, ет. 2 с площ от 78 кв. м., както и за това, че за да се приложи разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата е необходимо наемателката да е подала заявление за преместване в по-малко жилище, каквато същата не е подавала - от една страна, а от друга - необходима е промяна в заявената първоначално жилищна нужда, каквато промяна също не е налице. Посочените в касационната жалба писмени доказателства за различната квадратура на заеманото до издаване на настоящата заповед от Петрова общинско жилище са обсъдени в мотивите на съдебното решение. Наред с тях са обсъдени и други, представени по делото писмени доказателства - неоспорени от страните, които, макар да указват на по-малка от записаната в заповедта за настаняване от 2006 и тази от 2009 г. квадратура на жилището - 60.20 кв. м., по-малката квадратура отново надвишава многократно допустимата за ползване от наемателката с оглед нуждите й жилищна площ. Независимо от обстоятелството, че Петрова не е подала заявление за преместване в жилище под наем с по-малка квадратура, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредбата позволява това преместване да се извърши и служебно при условията на чл. 16, ал. 3 от Наредбата - по преценка на Комисията по жилищно настаняване, какъвто е конкретният случай. Действително в случая не е налице промяна в жилищната нужда на Петрова, доколкото същата още към 2009 г. е била едночленно семейство с допустима за заемане жилищна площ до 25 кв. м. Правилно обаче съдът в случая се е съобразил с динамиката на жилищните нужди на другите картотекирани за настаняване под наем. Изводът на административния съд за наличие на фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед, е законосъобразен и постановеното от него решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от предмета на делото и с оглед своевременно направеното от представителя на община - Плевен искане за присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция, настоящият състав на ВАС намира, че касаторката следва да бъде осъдена да заплати на община - Плевен съдебни разноски в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение