Решение № 13655 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2017 г.

Решение № 13655 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на К. Г., депозирана чрез адв. Р. П., срещу Решение 2044/09.12.2016 г. по адм. дело № 1634/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, която е отхвърлен предявения от лицето иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията – гр. София" за сумата над 1 850 лева, както и в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на разноски по делото над 105, 28 лева. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано по смисъла на чл. 209, т. 9 от АПК. Излага доводи по същество. Постъпила е касационна жалба и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - г срещу решението в частта която ГДИН е осъдена да заплати на Г. сума в размер на 1850 лева. Твърди се, че решението в осъдителната част е неправилно и необосновано. Не били взети предвид всички представени доказателства, които от една страна установявали изпълнение на задължения на ответника в първо производство във връзка с осигуряване на нормални условия на Г. при изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а от друга страна липсвали доказателства за претърпени реално от лицето вреди в резултат на твърдяните от него бездействия на администрацията на Затвора [населено място]. Представителят на ВАП счита, че жалбите са допустими, а за основателна намира единствено жалбата на ГДИН, тъй като в хода на първоинстанционното производство не били доказани твърдяните от ищеца вреди или негативни промени в неговото физиологически и психическо състояние, както и връзка между такива и неправомерни действия или бездействия на ответника. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск от К. Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата 23000, представляваща обезщетение претърпени от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразни актове действия, бездействия на органи и длъжности лица от ГДИН за период от 11.02.2012 г. до 06.04.2012 г., 31.01.2014 г. до 29.08.2014 г. и от 06.03.2015 г. до 04.08.2016 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оспореното пред настоящата инстанция решение ГДИН е осъдена да заплати на Г. сумата 1 850 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение вследствие противоправно бездействие на служителите на ГДИН за престоя му в [населено място] през периода 31. 01. – 29.08.2014 г., 06.03.2015 г. – 02.04.2015 г. и 15.09.2015 г. – 04.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2016 г. до окончателното й изплащане. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен. ГДИН е осъдена да заплати на лицето направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. За да постанови акта си първоинстанционния съд е приел, че на Г. не е осигурена минималната по закон площ, на която лицето е следвало да изтърпи наказанието си. На лишеният от свобода не било осигурено достъп до санитарен възел и до течаща вода в тъмната част на денонощието, което принудило лицето да ползва за тоалетна съд пред всички пребиваващи в помещението затворници. Приел е, че е доказана претенцията на ищеца, свързана с липсата на активно съдействие от страна на затворническата администрация за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти на лицето с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори. Недоказани останали твърденията на ищеца за липса на адекватно медицинско обслужване по време на престоя му в Затвора [населено място]. Като неоснователна е квалифицирана и исковата претенция за репариране на вреди във връзка с престоя на лицето в Ареста при ОС "ИН" Бургас за периода 11.02.2012 г. до 06.04.2012 г. Прието е за установено, че за периода 02.04.2015 г. до 15.09.2015 г. Г. е бил назначен на домакински щат като "хигиенист в ДГН и място за престой на открито", поради което е имал право на движение в стопанския двор и на спане в агрегатно помещение. През този период лицето не е било подложено на описаните по - горе ограничения, поради което и претенцията му за присъждане на обезщетение за този период е определена като неоснователна. Жалбите са подадени от лица имащи правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт в неблагоприятната част за всеки от тях и в сроковете по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Жалбата на Г. е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са изяснени всички относими към производството и необходими на съда за постановяване на акта, завършващ производството факти и обстоятелства. Съдът е установил че са налице нарушения свързани с бездействия на администрацията на Затвора [населено място] по осигуряване на минималната изискуема по закон жилищна площ за всеки лишен от свобода и за осигуряване на условия, в които Г. да не изпитва неудобство, дискомфорт и други негативни усещания във връзка с ползването на тоалетна пред останалите настанени в помещението затворници през тъмната част на денонощието. Безспорно е, че условията, в които е поставено лицето във връзка с описаните по горе пропуски са причинили у него душевен дискомфорт и негативни усещания в степен по голяма от допустимата при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". В този смисъл съдът правилно и обосновано е цитирал както практика на българските съдилища, така и практика на ЕСПЧ. Неоснователни са твърденията за липса на адекватно медицинско обслужване, тъй като от представените по делото доказателства е установено, че на Г. са направени всички необходими изследвания манипулации в това число и оперативна намеса за овладяване и лекуване на заболяванията му. Във връзка с наложилото се лечение са предприети действия и по прекъсване на изтърпяване на наказанието му. Жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София настоящата инстанция счита за частично основателна, а именно в частта, в която се иска намаляване на присъденото обезщетение до справедлив размер. Липсата на средства или други условия за изпълнения на изискванията на закона, свързани с осигуряване на минимално жилищна площ на лишените от свобода не освобождават администрацията от задължението за изпълнение на това изискване от закона и не изключва възможността за търсене на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Безспорно установено е, че на Г. не е осигурено пребиваване в мястото за лишаване от свобода на изискуемата по закон площ от минимум 4 кв. м. По делото няма спор, че през нощта лишените от свобода, в това число ищеца, са ползвали за физиологични нужди съд /кофа/ в килията пред останалите лишени от свобода, като не им е бил осигурен безпрепятствен достъп до санитарен възел и течаща вода. Тези две обстоятелства са повлияли върху психиката на лишения от свобода в негативна насока, като са довели безспорно до душевен и физически дискомфорт. Търпяните от лицето негативни усещания следва да бъдат възмездени чрез адекватно парично обезщетение определено при спазване на въведения от законодателя с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост. Справедливостта на размера на това обезщетение следва да бъде преценена въз основа на обективни данни за търпяните от ищеца негативни усещания и за тяхното влияние като интензитет и продължителност върху неговата психика. В хода на съдебното дирене не са представени доказателства за драстични и трайни промени в психиката на лицето. Разпитаните от съда свидетели Сабри и Лефтеров не са дали каквито и да е показания свързани с психологическото състояние на ищеца и евентуално повлияването му от лошите условия в мястото за лишаване от свобода. Конкретика в това отношение липсва и в исковата молба и в депозираните преди приключване на производството писмени бележки от страна на ищеца и неговия процесуалния представител. Въпреки това съдът правилно преценил, че поставянето на ищеца в неблагоприятни и несъобразени със законовите изисквания условия неминуемо води до изпитването на негативни усещания, влияещи върху психиката и поведението на лишения от свобода, които следва да бъдат възмездени. При определяне размера на обезщетението неправилно и необосновано съдебният състав е взел предвид и условия при които са осъществявани свижданията между затворниците и техни близки. От една страна липсват твърдения за настъпили Г. пречки и ограничения или вреди във връзка с провеждани от него свиждания. Въпреки че е описал, че условията и начина при който се провеждат свижданията не води до изпитание на ищеца, което да надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на характера на наказанието което изтърпява, решаващия съдебен състав е формулирал напълно необоснован извод за необходимост от компенсиране на свързани с това обстоятелство вреди. При липсата на данни за незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията във връзка с провежданите в затвора свиждания се явява и неоснователна и претенцията за компенсиране на настъпили в тази връзка вреди. При така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, присъдената за обезщетяване сума се явява завишена и не отговаря адекватно на търпяните от Г. страдания по време на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" през процесните периоди. Определения в оспореното решение размер на обезщетението не може да се квалифицира като "справедлив" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са отчетени релевантни за преценката съда фактори, свързани с интензитета на въздействие на негативните усещания върху психиката на ищеца и липсата на значим за производството цялостен ефект върху неговата личност. Г. не е представил доказателства за евентуално трайно и драстично въздействие на условията, в които е пребивавал в мястото за лишаване от свобода върху психиката му, което от своя страна да доведе до възможност за присъждане на по – голямо обезщетение. Размера на обезщетението следва да се съобрази както с практиката на националните съдилища, така и с практиката на ЕСПЧ. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 1 850 лв. на 900 лв., а за разликата до 1 850 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При така формулирания извод относно размера на дължимото обезщетение съдът следва да се произнесе и относно жалбата на ГДИН, свързана с присъдените от първоинстанционния съд разноски. Техния размер следва да бъде редуциран съобразно уважената част от иска, а именно следва да се присъди в полза на Г. 51 лева. С оглед особения ред за присъждане на направените разноски от участващите в производства по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ страни, такива на ГДИН за юрисконсултско възнаграждение не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, трето отделение,