Решение № 11079 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Панчарево" към Столична община срещу Решение 2642/ 18.04.2023 г., постановено по адм. дело 11794/ 2022 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствните правила и нарушения на материалния закон. Касационният жалбоподател излага доводи, че първоинстоанционният съд игнорирайки съдържанието на писмо от 5.12.2022 г. и пренебрегвайки неговия смисъл по същество, прави незаконосъобразни изводи, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок и е насочена срещу акт подлежащ на обжалване. Моли за обезсилване на процесното решение или алтернативно за неговата отмяна. Ответникът- И. Игнатов в открито съдено заседание чрез адв. К. Гебрев от САК оспорва касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за допустимо, валидно и правилно. Моли да се остави в сила съдебния акт на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт от Административен съд София- град е ОТМЕНЕН мълчалив отказ на кмета на район Панчарево, Столична община по искане с вх. РПН22-УГ01- 142/29.11.2022 г. подадено от И. Игнатов за извършване на административна услуга- заверка на молба- декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК. ВЪРНАТА е преписката на административния орган за произнасяне по искане с вх. РПН22-УГ01-142/29.11.2022 г. от лицето в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите му. За да постанови този резултат адм. съд приема, че след издаване на писмо с изх. РПН22-УГ01-142/1/05.12.2022 г., с което са поискани допълнително документи по делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, че е налице произнасяне от страна на кмета на район Панчарево СО, включително с изричен отказ да извърши поисканата административна услуга. Намира, че кметът на район Панчарево СО, като не се е произнесъл по заявление с вх. РПН22-УГ01-142/ 29.11.2022 г. на лицето за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, е постановил мълчалив отказ. Преценява, че като не се е произнесъл в законовия срок по искането на жалбоподателя, кметът на район Панчарево, СО е отказал извършването на административна услуга. Поради това съдът намира, че жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. По същество на спора преценява, жалбата за основателна. Установява, че с подадената молба- декларация, оспорващият е поискал удостоверяване, че описаният имот не е общинска собственост. Това обстоятелство е от съществено значение за признаване на право на собственост в охранителното нотариално производство по обстоятелствена проверка. Съставът на АССГ посочва, че правомощията на административния орган са ограничени единствено до удостоверяване на наличието, респ. липсата на фактите, посочени в заявлението, а именно имотът дали е общински или не. Компетентен да провери наличието на елементите на фактическия състав на придобивната давност е единствено нотариусът в пределите на охранителното нотариално производство. Изложените съображения мотивират съда за отмяна на обжалвания мълчалив отказ като незаконосъобразен и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по исканата административна услуга. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават пълни отговори на всички въпроси и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, за нарушение на приложимия закон, тъй като от съда, не е отчетено неизпълнението на дадените указания писмо с изх. РПН22-УГ01-142/1/05.12.2022 г., с което от заявителя е поискано да представят нотариален акт (ако е наличен); комбинирана скица с история на имота; решение на ОСЗ Източна; удостоверение, че имотът не попада в стопански двор; удостоверение за реституционни претенции от ОСЗ Източна; удостоверение за наследници. Правилно АССГ е съобразил предмета на заявлението на Игнатов- удостоверяване, че описания имот не е общинска собственост и е съпоставил същото с изисканите от адм. орган документи. Обосновано от съда е прието, че исканата административна услуга е несъответната на предприетите от общинската администрация действия по изискване на допълнителни документи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба- декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в удостоверение. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота, според регистъра. Съгласно чл. 62, ал.2 от Закона за общинска собственост (ЗОбС), актовите книги за имотите общинска собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Необходимостта от установяването на обстоятелството, дали имотът/ имотите са държавна или общинска собственост е продиктувана от забраната в чл. 86 от Закона за собствеността (ЗС), който разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Удостоверяването правото на собственост на заявителя е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването на право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост чрез някои от придобивните способи, вкл. по давностно владение по чл. 79 ЗС. Съответно се проверява наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че мълчаливия отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Мълчаливият отказ, лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Осуетява се възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган- нотариуса. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора на основание чл.143, ал.3, във вр. с чл.228 АПК следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 1100 лв., съобразно представения ДПЗС 16/ 04.09.2023 г. (лист 22) и списък на разноските (лист 26). С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение