Решение № 4180 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2008 г.

Решение № 4180 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Яница спорт" ЕООД - със седалище в гр. София против решението от 01.09.2008 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, Трети "В" състав, постановено по адм. д. № 1266 по описа за 2004 г. на този съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 711/19.01.2004 г., издаден от ДП "Оборище" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 514/19.03.2004 г. на РДД и в полза на Д "ОУИ" - гр. София е присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 2 060, 37 лева. Касаторът счита, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 , предложения първо, второ и трето от Административнопроцесуалния кодекс - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост. Според представителя на дружеството не е налице нито едно обстоятелство от предвидените в чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм. но приложим за периода). Размерът на определената данъчна основа е прекалено висок и необоснован. Дружеството е представило изисканите документи. В касационната жалба са посочени отделните оплаквания във връзка с доставчиците "Варна Агро" ЕООД и "Марк - 5 - Груп" ООД. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, решаване спора по същество чрез отмяна на ДРА и потвърждаващото го решение, като на "Яница спорт" ЕООД бъде признато правото на възстановяване на ДДС в размер на 17 798, 13 лева. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез доводи, изложени в съдебно заседание от юрисконсулт Гърбелова. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В производството по адм. д. № 1266/04 г. съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху ДРА № 711/19.01.2004 г. на ДП "Оборище" при ТДД - гр. София в частта, потвърдена с решение № 514/19.03.04 г. на РДД - гр. София. Установено е, че ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 109 от ДПК (отм.) за да определи данъчната основа и размера на дължимите от "Яница спорт" ЕООД данъчни задължения по ЗДДС за периодите от 01.08. до 31.08.03 г. и от 01.09. до 30.09.03 година. В конкретния случай е прието, че са налице обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 3 и на т. 7 от ДПК (отм.). На основание чл. 109, ал. 6 от ДПК (отм.) данъчният орган е уведомил жалбоподателя, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), определяйки срок до 15.01.04 г. за представяне на документи и за вземане на становище. В указания срок са депозирани: договор за предоставяне на права върху търговски площи от 01.08.03 г.; анекс от тази дата; фактури № 3754/01.10.03 г., № 3757/10.10.03 г. ; № 3753/26.09.03 г.; № 3712/17.09.03 г.; авизо по платежно нареждане; 34 бр. дневни извлечения; плащания в "Евробанк" АД. Съдът е констатирал, че фактурите са извън обхвата на процесната ревизия и са неотносими към спора. Данъчната основа пък е определена след анализ на обстоятелствата по чл. 109, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4, т. 15 от ДПК (отм.). По време на насрещната проверка на "Варна Агро" ЕООД е установено, че на жалбоподателя е издадена фактура № 79/08.08.03 г. с приложени към нея спецификация и стокова разписка за продаден слънчоглед. При насрещната проверка, обаче не са представени изисканите документи за доказване на факта, че количеството слънчоглед е било налично и на неговото местонахождението към 31.08.03 г., нито пък да е извършвана продажба в друг период. В съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС е определена данъчна основа на доставката на 165460 кг. маслодаен слънчоглед. С жалбата, подадена чрез РДД - гр. София са представени копия на две фактури от 12.09.03 г., документиращи доставката на 62 тона маслодаен слънчоглед, издадени от "Яница спорт" ЕООД на "Агрополитех" ООД. Приложени са още приемо - предавателни протоколи, подписани само от "Яница спорт" ЕООД. Съдът се е мотивирал, че с представените доказателства не са опровергани констатациите от ДРА. За периода м. 08.03 г. жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит общо в размер на 50 000 лева по фактури, издадени от "Марк - 5 - Груп" ООД. При извършената ревизия е констатирано, че няма плащане по фактурите, не са представени оригиналите им, а доставчикът не е представил изисканите документи за фактурираните доставки и начисляването на данъка. Резултатът за ревизирания период е ДДС за внасяне в размер на 47 284, 31 лева. За данъчен период м. 09.03 г. "Яница спорт" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит общо в размер на 95 850 лева по фактури, издадени от "Марк - 5 - Груп" ООД. Не са представени оригиналите на фактурите, като при данъчната ревизия не са установени извършени облагаеми доставки с предмет "предоставяне на права върху търговски площи". Доставчикът не е представил изисканите документи. За периода е начислен данък с право на пълен данъчен кредит в размер на 62 700 лв. а резултатът за периода е ДДС за внасяне в размер на 35 407 лева. Според градския съд представените с жалбата пред данъчния орган писмени доказателства по опис не представляват доказателства за водена в съответствие с изискванията на ЗСч. отчетност. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: С обжалвания ДРА е определен ДДС за внасяне в размер на 82 691, 31 лева и са начислени лихви в размер на 3327 лв. при деклариран от субекта ДДС за възстановяване в размер на 17 798, 13 лева. Неоснователно е възражението на касатора във връзка с приложението на чл. 109 от ДПК (отм.). Процесният ДРА е съставен при хипотезата на т. н. "особени случаи", поради наличието на основания по чл. 109, ал. 1, т. 3 (липса на счетоводна отчетност, съгласно изискванията на Закона за счетоводството ); т. 7 (непредставяне в указания срок на доказателства, които са от значение за определяне на данъчните задължения). Те са констатирани с протокол № 1461/04.12.03 година. В първоинстанционното решение подробно е посочено кои от доказателствата не са представени. Касационната инстанция не споделя довода на касатора за прекомерност на данъчната основа, защото тя е определена след анализ на следните обстоятелства: 1. Платените данъци, мита, такси, вноски; 2. Данни за движение и остатъци по банкови сметки; 3. Официални документи с достоверна дата; 4. Получени и извършени доставки и упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Твърденията на жалбоподателя във връзка с представените фактури № 128 и № 127 са неоснователни, тъй като в дневника за продажби за периода им е отразен предмет на доставката - "стоки". Липсата обаче на синтетични и аналитични регистри препятства установяване по безспорен начин на обстоятелството дали фактурите са издадени за продажбата на стоката, доставена от "Варна Агро" ЕООД. Следва да се отчете и факта, че приемо - предавателните протоколи са едностранно подписани. Обосновани са изводите на СГС във връзка с доставките от "Марк - 5 - Груп" ООД. Установено е, че по фактури № 3708 и 3751 няма плащане нито на данъчната основа, нито на ДДС. Не са представени оригинали или заверени копия от фактурите. Жалбоподателят не е водил посочените в решението счетоводни регистри. Не са представени също така оригиналите или заверени копия от фактури № 3710, № 3711, № 3712, № 3753. Доставчикът не е представил изисканите от него документи във връзка с доставките и начисляването на ДДС. От приложените в данъчната преписка копия на жалба и писмо е видно, че към тях не се съдържа опис на документи, които управителят на дружеството - жалбоподател е искал да представи пред данъчния орган. Изготвянето на такъв опис не е свързано с необходимостта от финансови средства и е могъл да бъде изготвен от управителя на дружеството. Освен това, както е посочено от първоинстанционният съд, молбата от 22.01.04 г. е представена в ДП "Оборище" след датата на ДРА - 19.01.2004 година. При липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 2 060 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, I А отделение