Решение № 4436 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5901/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез главен юрисконсулт Манева, като процесуален представител, срещу Решение 1135 от 22.02.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 2738/2021 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-15-373 от 09.08.2018 г. - прекратяване на договор 22-1359/2018 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса и СЗОК е осъдена да заплати на Едноличен търговец с фирма Д-р Л. Пантелеев - АИППМП сумата от 1800 лева, представляваща разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и чл. 407, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г., отм. (НРД за МД за 2018 г., отм.) относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Едноличен търговец с фирма Д-р Л. Пантелеев - АИППМП , [ЕИК],чрез адвокат Ж. Димова, оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно, поради което да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото, но е постановил необосновано решение в противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции РД-15-373 от 09.08.2018 г. на директора на СЗОК. Със заповедта, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а ЗЗО, във връзка с чл. 59, ал. 13 ЗЗО и чл. 99, ал. 2, във връзка с чл. 407, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2018 г., на лечебното заведение амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Едноличен търговец с фирма Д-р Л. Пантелеев - АИППМП , представлявано от д-р Л. Пантелеев, изпълнител по Договор 221359 от 09.05.2018 г. за оказване на ПИМП, е наложена санкция, изразяваща се в прекратяване на този договор по отношение на медицинската дейност на д-р Л. Пантелеев, изпълнител по пакет Първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) за отчетена дейност, която реално не е извършена. При съобразяване на установените релевантни факти по делото първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е постановена в противоречие на изискването по чл. 146 т. 4 и т. 5 АПК, тъй като не е спазен приложимия материален закон и неговата цел, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Съдът е посочил, че заповедта е издадена на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а ЗЗО и чл. 407 ал. 1, б. а от НРД за МД за 2018 г., които се отнасят в случая за частично прекратяване на договора и само по отношение на лекаря, но фактически обективираната воля на административния орган в заповедта е за цялостно прекратяване на договора. Съдът в решението си е споделил доводите на жалбоподателя, изразяващи се в това, че по същество индивидуалната практика загубва качеството си на лечебно заведение и не може да бъде страна по договора с НЗОК, което обосновава тезата за цялостно прекратяване на договора. В този смисъл последиците от издадения административен акт сочат именно на цялостно прекратяване на индивидуалния договор. Съдът мотивира установената незаконосъобразност и с обстоятелството, че заповедта е несъответна на целта на закона, тъй като характерът на наложената санкция не отговаря на тежестта на извършеното нарушение и на това основание противоречи на принципа на съразмерност, посочен в чл. 6 АПК. Решението е правилно. Видно от разпоредбата на чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД за 2018 г., при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в НРД за МД за 2018 г. и глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. По делото не е спорно, че д-р Л. Пантелеев е осъществявал първична извънболнична медицинска помощ по Договор 221359 от 09.05.2018 г., като изпълнител по договора е Едноличен търговец с фирма Д-р Л. Пантелеев - АИППМП , а възложител е Национална здравноосигурителна каса, както, и че същата е отчела осъществена дейност за ЗОЛ Г. Игнатова, която не е извършена реално спрямо това лице. В този смисъл правилно административният съд е изложил мотиви, че се касае за нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. а ЗЗО. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на чл. 407, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2018 г., във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а и чл. 59, ал. 13 ЗЗО. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. а от НРД за МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция прекратяване на договора при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В конкретната хипотеза и видно от съдържанието на чл. 1 от индивидуалния договор, едноличният търговец го е сключил за предоставяне на дейностите от пакета ПИМП по Наредба 3 от 2018 г. Съгласно този текст от договора изпълнителят се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, съгласно приложение 1 към чл. 1 на Наредба 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба 3 от 2018 г.), а възложителят - НЗОК се задължава да закупува и заплаща ПИМП съгласно ПРД за медицинските дейности за 2018 г. в следния обхват: 1. дейностите от пакета ПИМП по Наредба 3 от 2018 г. и приложение 9а към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 2.дейностите по програма Майчино здравеопазване , съгласно Наредба 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба 8 от 2016 г.) и приложение 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 3. дейностите по програма Детско здравеопазване , съгласно Наредба 8 от 2016 г. и приложение 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., включващи: а) профилактични прегледи на ЗОЛ от 0 до 18 години съгласно Наредба 8 от 2016 г. и приложение 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., б) задължителни имунизации и реимунизации според утвърдения от министъра на здравеопазването Имунизационен календар, съгласно Наредба 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (Наредба 15 от 2005 г.) и приложение 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., както и сроковете за извършването им, вкл. за проба Манту; 4. диспансерни прегледи на ЗОЛ съгласно Наредба 8 от 2016 г., Наредба 3 от 2018 г. подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар (ОПЛ), за които НЗОК заплаща, съгласно приложение 8 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; диспансерни прегледи за заболявания от един клас с различни МКБ кодове съгласно приложение 8 и приложение 13 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 5. профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст съгласно Наредба 8 от 2016 г. и приложение 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 6. задължителни имунизации и реимунизации съгласно Наредба 15 от 2005 г. - на ЗОЛ над 18 години; 7. имунизации и реимунизации за профилактика на рак на маточната шийка, както и за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити по национални програми. От съдържанието на процесната заповед, съотнесено и към доказателствата по делото, е видно, че е налице единство между фактическото и правното основание за издаването й. Наложената на лечебното заведение санкция, което според правноорганизационната си форма е регистрирано като едноличен търговец, е за нарушение по чл. 407, ал.1, б. а НРД за МД 2018 г. По делото физическото лице д-р Л. Пантелеев е и едноличният търговец, като последният не е субект, различен от физическото лице, обявило се и вписано в съответния регистър за търговец, респ. за лечебно заведение. Обстоятелството, че признатото право на ЕТ да бъде страна по търговски или други правоотношения е в рамките на собствения на ФЛ персоналитет, означава, че това му качество на едноличен търговец само разширява неговата правоспособност, но не води до промяна на неговата правосубектност. Едноличният търговец при определените в закона условия винаги отговаря с едно и също имущество по задълженията, придобити в резултат на упражняваната от него търговска дейност. В случая се касае за ИМП, който не е юридическо лице, а действа в качеството си на ЕТ и наложената спрямо него санкция има на практика значение за цялостно прекратяване на дейността. Съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО Управителят на НЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря / лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Или следва да се обобщи, че в случая с действието на наложеното наказание частично прекратяване на договора се постига в крайна сметка резултат на пълно прекратяване на договора, каквото наказание обаче не е предвидено за първо нарушение. Постигането на такава санкционна последица е в нарушение на целта на закона и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на санкции. Едноличните търговци като субект на правото извършват лично действията от името и за сметка на ЕТ, поради което последиците за ЕТ са идентични за физическото лице, което го представлява, което обстоятелство не е отчетено от административния орган (в този смисъл са и други решения на касационната инстанция - така Решение 3010 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. 8916/2022 г., VI о., Решение 12069 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. 3013/2022 г., VI о., Решение 10457 от 01.11.2023 г. по адм. д. 5008/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение 10437 от 01.11.2023 г. по адм. д. 1236/2023 г., VІ отд. на ВАС и др.). Неоснователна е тезата на касационния жалбоподател, че за субекта - физическо лице(с разширената му правоспособност) е налице възможност да посочи заместник, който да е изпълнител по сключения договор. На първо място няма правно уредена възможност, която да задължава друг лекар да поеме практиката на д-р Любенова-Пейнешка, тъй като това не е хипотеза на заместване на титуляра, поради временно отсъствие (отпуск, болнични и други причини от този характер), а освен това към датата на издаване на акта 09.09.2018 г. няма данни да има друг лекар, работещ за едноличния търговец - лечебно заведение по см. на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗЛЗ, който да продължи изпълнението на договора с НЗОК. При това положение следва да се приеме, че тезата на касационния жалбоподател не може да се сподели, поради което законосъобразни са изводите на първостепенният съд за основателност на жалбата на изпълнителя. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските: Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва НЗОК да бъде осъдена да й заплати сумата от 1000 лева, за осъществената защита от адвокат пред касационната инстанция. Съдът присъжда поисканото от ответника по касация адвокатско възражение в този размер, който е равностоен на осъществената процесуална защита от адв. Димова, съобразно фактическата и правна сложност на касационното дело, както и на основателното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, направено от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,