Решение № 3002 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2011 г.

Решение № 3002 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15461/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника главен експерт - юрист Марина Христова, против решение № 13042/13.10.2011 г., постановено по адм. дело № 3986/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № РД-10-482/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на § 75, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавния служител /ЗДСл/, обн. ДВ, бр. 95/2003 г., която има еднократно действие и се прилага само за посочената в нея категория лица, сред които не попада уволненият с процесната заповед държавен служител. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Христо Костадинов Раев от гр. Хасково, оспорва жалбата, като чрез пълномощника си адв. Таня Ванкова в писмени бележки, излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че с обжалваното съдебно решене правилно е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение при приложение на разпоредбата на § 36 ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 24/2006 г., в съответствие със задължителните указания на петчленния състав на ВАС, дадени в отменителното решение, както и с установената съдебна практика по подобни правни спорове. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отменена заповед № РД10 - 482/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 12 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Христо Костадинов Раев за длъжността старши експерт - регионален координатор - гр. Хасково в главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация" при Министерството на образованието, младежта и науката /МОМН/. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбоподателят Христо Раев е заемал длъжността, по отношение на която е прекратено служебното му правоотношение, въз основа на заповед № РД10-1581/09.10.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 16а и при условията на чл. 12 ЗДСл, след като въз основа на новото длъжностно разписание на МОМН, в сила от 09.10.2009 г., заеманата от него длъжност главен експерт в главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация", е определена за заемане по служебно правоотношение. От Христо Раев е подаденото заявление по чл. 8 ЗДСл в 14-дневния срок по § 36, ал. 1, изр. 2 ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 24/21.03.2006 г. за назначаване като държавен служител, заедно с необходимите декларации и приложения за установяване изпълнението на изискванията по ЗДСл, което се установява от представените по делото доказателства от служебното му досие. Съдът е приел, че в случая е приложимо ограничението по § 36, ал. 2, изр. 2 ПЗР ЗИД ЗДСл, според което за лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 ЗДСл не се прилага. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че с обжалваната заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 12 ЗДСл и направеното оспорване се явява основателно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от тричленен състав на Върховния административен съд, след като с решение № 3816/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 366/2011 г. на петчленен състав на ВАС, е отменено решение № 13966/19.11.2010 г. по адм. дело № 5383/2010 г. на ВАС, пето отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. В отменителното решение са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, които са възпроизведени в обжалваното решение. Пред настоящата инстанция не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния състав на съда. Оспорващият Христо Костадинов Раев, ответник в настоящото производство, е работил по безсрочно трудово правоотношение на длъжност главен специалист в Държавната агенция за младежта и спорта, която е закрита с ПМС № 195/06.08.2009 г., в сила от 05.08.2009 г.; по силата на това ПМС дейността на главна дирекция "Политика за младежта" е преминала към МОМН, поради което същият е преназначен при условията на чл. 123 КТ в Главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация" при МОМН, за което е сключено допълнително споразумение към трудовия договор № РД12 - 243/20.08.2009 г. В съответствие с измененията в Устройствения правилник на МОМН, приети с ПМС № 231/25.09.2009 г., обн., ДВ, бр. 79/06.10.2009 г., в сила от 09.10.2009 г., е изготвено ново длъжностно разписание на министерството, което е в сила от 09.10.2009 г. Съгласно това разписание длъжността главен специалист в главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация" при МОМН, която е била заемана от Христо Раев, е определена за заемане по служебно правоотношение. На 09.10.2009 г. същият е подал заявление до министъра на образованието, младежта и науката за назначаване на длъжността старши експерт - регионален координатор - гр. Хасково в главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация" при МОМН, към което е приложил декларации по чл. 7, ал. 1 и 2 ЗДСл и по чл. 111, ал. 2 ЗДСл. Със заповед № РД12 - 333/09.10.2009 г. на министъра на образованието, младежта и науката трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, т. 9 КТ, а със заповед № РД-10-1581/09.10.2009 г. на същия министър Христо Раев е назначен на посочената длъжност на основание чл. 16а при условията на чл. 12 ЗДСл., считано от 09.10.2009 г., до назначаване на служител въз основа на проведен конкурс. Служебното правоотношение е прекратено със заповед № РД10-482/12.03.2010 г. на министъра, считано от 15.03.2010 г., с посочено правно основание по чл. 12 ЗДСл. При тази безспорна фактическа обстановка правилен е извода на първоинстанционния състав, че служебното правоотношение неправилно е прекратено на основание чл. 12 ЗДСл, тъй като е налице хипотезата на § 36, ал. 2, изречение второ ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 24/21.03.2006 г., в сила от 25.03.2006 г. Разпоредбата на § 36, ал. 1 предвижда, че когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител; назначаването се извършва, ако служителят отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде заявление по чл. 8 в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. В ал. 2 на същия § е предвидено, че изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12; за лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага. В случая тричленният състав на съда правилно е приел, че по отношение на оспорващия Христо Раев са изпълнени всички условия по ал. 1 от § 36, тъй като същият е заемал длъжност по безсрочно трудово правоотношение и тази длъжност е определена за заемане от държавен служител по новото длъжностно разписание на МОМН, прието въз основа на измененията в Устройствения правилник на МОМН, приети с ПМС № 231/25.09.2009 г., в сила от 09.10.2009 г. В едномесечен срок от влизане в сила на посоченото ПМС, който изтича на 09.11.2009 г., Христо Раев е назначен за държавен служител, което е сторено със заповед № РД-10-1581/09.10.2009 г. на министъра, въз основа на подаденото заявление по чл. 8 ЗДСл от 09.10.2009 г., към което са приложени необходимите декларации за установяване на изпълнението на изискванията по чл. 7 ЗДСл. След като длъжността е заемана от Христо Раев по безсрочно трудово правоотношение, което е безспорно установено, то разпоредбата на чл. 12 ЗДСл не може да се приложи по отношение на него, съгласно изричното ограничение, направено в изречение второ на § 36, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗДСл. Тези изводи на съда са обосновани от събраните по делото доказателства /подробно описани в мотивите на решението/ и са в съответствие с указанията дадени в отменителното решение при първото разглеждане на делото от касационната инстанция. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, която дава възможност на органа по назначението без предизвестние да прекрати служебното правоотношение на лица, заемащи за първи път държавна служба, не намира приложение по отношение на лицата, назначени при условията на § 36, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗДСл, които са заемали преди това длъжността по безсрочно трудово правоотношение. Поддържаното в касационната жалба възражение, че решението не е съобразено с § 75, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 95/2003 г., е неоснователно. Разпоредбата предвижда, че в едномесечен срок от обнародването на Единния класификатор на длъжностите в администрацията лицата, които заемат по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8; с акта за назначаване им се определя посоченият в Единния класификатор ранг за заемането на длъжността. В ал. 3 е предвидено, че по отношение на тези лица чл. 12 не се прилага. Очевидно е, че разпоредбата на ал. 1 от § 75 има действие само в посочения в нея срок - един месец от влизане в сила на Единния класификатор за заемане на длъжностите в администрацията, който е приет с ПМС № 47/2004 г., обн., ДВ, бр. 18/05.03.2004 г., в сила от 05.03.2004 г. Тази разпоредба е неприложима за случая, тъй като определянето на заеманата по трудово правоотношение длъжност за заемане по служебно правоотношение е въз основа на нормативен акт, издаден след изтичане на посочения в нормата срок. Разпоредбата на § 75 е приложима еднократно по отношение на посочените в нея категории лица, които подадат заявление за преназначаване на длъжност от трудово правоотношение по служебно правоотношение в регламентирания едномосечен срок. Безспорно е, че Христо Раев не попада в тази категория лица, тъй като е работил по трудово правоотношение до 08.10.2009 г., а заеманата от него лъжност е определена за заемане по служебно правоотношение, считано от 09.10.2009 г. За случаи като процесния, при които заеманата по трудово правоотношение длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение с нормативен акт, издаден след влизането в сила на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, е приложима разпоредбата на § 36 ПЗР ЗИД ЗДСл, обн. ДВ, бр. 24/2006 г., както правилно е приел и тричленният състав на ВАС. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установява, че за производството пред касационната инстанция тази страна е направила разноски в размер на 200 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2012 г., поради което следва да й бъдат присъдени разноски в тази размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия