Решение № 13134 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. от гр. Добрич, чрез процесуалния й представител адв. Господинов, против решение 1159 от 06.06.2024г., постановено по адм. дело 48/2024г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД10 6 от 08.01.2024г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение на длъжност старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в Регионално управление на образованието Добрич, отдел Организационно методическа дейност и контрол. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че неправилно съдът не е приел наличието на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с това, че жалбоподателката не е била уведомена за стартиралото производство по сигнал срещу нея и не е уведомена за постановено решение по този сигнал. Излага, че макар и да е прекратено на основание чл. 12 ал. 1 ЗДСл служебното й правоотношение, то следва дори по тази разпоредба за държавния служител да стане ясно от какво точно е недоволен работодателят. Посочва и че от съдържанието на оспорената заповед не става ясно да е във връзка с взето решение от компетентен административен орган по подадения срещу нея сигнал. Поради и това твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена и в противоречие с целта на закона, а изводът на съда в обратен смисъл е неправилен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът министърът на образованието и науката, чрез процесуалния му представител юрк. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, адресат на решението и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Добрич е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, при спазване на изискванията на чл. 108 ал. 1 ЗДСЛ за форма и реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Съдът при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и съобразявайки константната практика на Върховния административен съд, административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 12 ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване на жалбоподателката, като възраженията за липса на мотиви досежно обстоятелствата довели до прекратяване на служебното правоотношение, съдът е приел за неоснователни, тъй като при прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 12 ал. 1 ЗДСл е посочил, че е ирелевантно наличието или липсата на допуснати нарушения на нормативна уредба или етични правила, както и поведението на служителя при и по повод изпълнението на държавната служба. Приел е, че в случая проверката се ограничава в рамките на наличието на предпоставките по чл. 12 ал. 1 ЗДСл, служителят да е постъпил за първи път на държавна служба и прекратяването да е в рамките на едногодишния срок от датата на постъпване в длъжност, които две условия е приел, че в случая са налице. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма по чл. 108 ал. 1 ЗДСл и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Съобразен с нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е изводът на съда, че разпоредбата дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без съобразяване изискванията на чл. 103 от ЗДСл. и без необходимост от излагане на допълнителни мотиви, включително досежно изпълнението на задълженията от страна на служителя. В случая е правилен извода на съда, че са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба и е освободен в рамките на едногодишния срок за изпитване. Целта на закона, а именно срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност. Върховния административен съд безпротиворечиво приема в практиката си, че заповед, издадена по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не подлежи на изрично мотивиране с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най - ефективното функциониране на администрацията. Поради и това е неоснователно възражението в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, тъй като не са приети допуснати съществени административни нарушения във връзка с подадения сигнал срещу жалбоподателкатата, неуведомяване за стартирало производство по сигнала и за евентуално постановено решение по сигнала срещу нея. Тези обстоятелства са ирелевантни в настоящото производство. С оглед на изложеното е правилен и в съответствие със закона изводът на съда, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., а именно жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба като старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в отдел Организационно методическа дейност и контрол на Регионално управление на образованието Добрич със заповед на министъра на образованието и науката, считано от 29.06.2023г., което е и датата на встъпването й в длъжност. Съответно в едногодишния срок от тази дата служебното й правоотношение е прекратено с оспорената заповед от 08.01.2024г. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно направеното от касатора искане за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,