Решение № 1009 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2016 г.

Решение № 1009 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на район "П.", Столична община против решение № 1806/17.03.2016 г. по адм. д. № 11150/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ С. и М. К. Т. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Оспорена от касатора в първоинстанционното производство е заповед № 18-3430/05.05.2015 г., с която началникът на СГКК - С., на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, по заявление на М. К. Т. вх. № 01-123452/29.04.2015 г., е одобрил изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ж., общ. Столична, одобрени със заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър/АГКК/ С., като е нанесъл нови обекти в КККР - поземлен имот с идентификатор 29150.7108.1050 в съответствие с границите на имот 099047 по КВС на с. Ж. с площ 2002 кв. м, с начин на трайно ползване "нива", собственост на Т. въз основа на н. акт № 71/01.04.2011 г. и поземлен имот с идентификатор 29150.7108.1051 с площ 2001 кв. м с начин на трайно ползване "нива" без да впише данни за собствеността му, и е заличил в КККР вписаните на кметство с. Ж. поземлени имоти с идентификатори 29150.7108.37 с площ 2503 кв. м с начин на трайно ползване "нива" и поземлен имот с идентификатор 29150.7108.54 с площ 1500 кв. м с начин на трайно ползване "нива". С постановеното по делото решение Административен съд С.-град е отхвърли оспорването като е приел, че е налице непълнота на одобрената КК в частта на процесните имоти, но въведения от оспорващия спор за материално право чрез отричане правата на заявителя по преписката, не е пречка за одобряване на изменението, тъй като приоритет има актуалността на данните по КККР, предвид което изменението е следвало да бъде одобрено, а материалноправният спор - разрешен в отделно исково производство, резултатът от което би бил основание за провеждане на процедурата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 31 АПК. Установено по делото е, че заличените от КККР имоти с идентификатори 29150.7108.37 и 29150.7108.54, са въведени като обекти на кадастъра със заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. по чл. 49, ал. 1 ЗКИР на изп. директор на АГКК и записани на кметство с. Ж., а заявителят Т. е придобила собствеността върху имот с идентификатор 099047 по КВС на с. Ж. на 01.04.2011 г. Този имот отсъства като самостоятелен обект в одобрените КККР, от което следва, че към датата на одобряване КККР е било налице несъответствие с отразеното в тях и действителното положение, т. е, непълнота по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР - несъответствие в данните за процесните недвижими имоти по КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване КККР. От приложения по делото графичен материал, вкл. изработени от съдебно-техническата експертиза скици, е видно, че новонанесеният с обжалваната заповед имот с идентификатор 29150.7108.1050 попада върху площта на заличените обекти в КК /имоти с идентификатори 29150.7108.37 с площ 2503 кв. м и 29150.7108.54 с площ 1500 кв. м/ записани по КР на кметство с. Ж. За създадения с одобреното изменение нов имот с идентификатор 29150.7108.1051 с площ 2001 кв. м не е вписан собственик. Обстоятелството, че заличените имоти са вписани в КР на кметство с. Ж., че за новообразувания имот с идентификатор 20150.7108.1051 няма записване в КР, а новообразуваният идентификатор 29150.7108.1050 е записан в КР на заявителя Т., сочи на спор за материално право. Този спор е следвало да бъде констатиран от административния орган и с оглед липсата на доказателсва за разрешаването му по съдебен ред претендираното изменение е следвало да бъде отказано. При констатация относно спор за материално право административното производство е следвало да бъде проведено по реда на чл. 54 ЗКИР, предвид което първоинстанционното решение, с което оспорването срещу заповедта, издадена по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е отхвърлено, се явява неправилно. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е приложима в случаите, когато непълнотата в КККР не е свързана със спор за материално право. Дейността по поддържане на КККР в актуално състояние на основание чл. 51, ал. 1 ЗКИР не е приоритетна спрямо компетентността за установяване спорове за материално право, предвид което във всички случаи на такива спорове следва да се процедира по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, респ. неправилност на отхвърлителното оспорването срещу нея първоинстанционно решение. Това налага отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна и на заповедта. Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение