Решение № 6461 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2015 г.

Решение № 6461 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8779/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Д. С." АД и на председателя на Патентно ведомство срещу решение № 2245 от 3.04.2015 г. постановено по административно дело № 5142 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател "Д. С." АД, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за недопустимост на решението, като постановено по жалба подадена от лица без право на оспорване, поради недоказан правен интерес. Излага, че разгледаната от първоинстанционния съд жалба е подадена на основание чл. 50б, ал. 5 (отм.) във вр. с § 54 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Тъй като съгласно разпоредбата, оспорването се осъществява по реда на АПК, подалите жалбата физически лица е следвало да докажат правния си интерес от обжалване, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Сочи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 6491/2011 г. по описа на АССГ. Видно от диспозитива на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, задължителните указания на АССГ по прилагането на закона - марката "НА БАБА" да се определи като ползваща се с известност за конкретно изброени стоки и услуги в класове 29, 30, 31, 32, 25 и 43 са изпълнени от административния орган. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е извършил нова преценка на посочените от съда факти, съгласно събраните доказателства, поради което актът му е лишен от мотиви. В производството пред АССГ по адм. дело № 6491/2011 г. спорният факт е бил за кои несходни на нейните стоки и услуги, марката с рег. № 50310 "НА БАБА", е следвало да получи статута на "марка ползваща се с известност". Спорният характер на този факт е в резултат от объркването от страна на административния орган на понятията "известност" и "ползване с известност". С решението на АССГ по адм. дело № 6491/2011 г. тази грешка е изяснена и въз основа на това съдът е посочил кои са несходните стоки, спрямо които марката "НА БАБА" трябва да получи статута на "ползваща се с известност". Предвид решението на АССГ и при липсата на нови доказателства и факти, които административният орган да преценява, той не е имал какво друго да включи в решението, освен простото изброяване на несходните стоки и услуги, установени по адм. дело № 6491/2011 г. Прилагайки чл. 173, ал. 2, а не чл. 173, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е нарушил съществено процесуалния закон и е постановил решение, което при правилно логическо възприемане на съдържанието на административния акт и правилно прилагане на процесуалния закон би имало противоположен правен резултат - потвърждаване на административния акт, а не отмяна на същия. Предвид изложеното прави искане решението да бъде обезсилено или при условията на евентуалност да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски. Касационният жалбоподател - Председателят на Патентно ведомство, чрез процесуалния си представител, счита, че решението на АССГ е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Не споделя извода на първоинстанционния съд, че решението на председателя на Патентно ведомство не съдържа мотиви. Решението е постановено в изпълнение на влязло в сила решение на АССГ, с което преписката е върната на административния орган и са му дадени задължителни указания, а именно да определи марката "НА БАБА" за ползваща се с известност на територията на Република България за изрично и изчерпателно изброените стоки и услуги от класове класове 29, 30, 31, 32, 25 и 43. Административният орган е постановил оспореното решение, при условията на обвързана компетентност. Единствените мотиви, които органът е можел да изложи при постановяване на решението са тези, които са дадени от съда като задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - И. С. П., М. Л. Г. - Т., Ц. И. Т., С. Г. Б. и И. А. М., чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби, по съображения изложени в депозирани по делото писмени отговори. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С обжалваното решение съставът на АССГ, по жалба на И. С. П., М. Л. Г. - Т., Ц. И. Т., С. Г. Б. и И. А. М., е отменил решение № 01-ОМ от 26.02.2014 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България и е върнал административната преписка на председателя на Патентното ведомство за ново произнасяне по искане вх. № 70-00-21 от 4.01.2010 г. за обявяване на марката "НА БАБА" - словна, рег. № 50310, за ползваща се с известност на територията на Република България към 5.11.2004 г. за изрично и изчерпателно изброените стоки и услуги от класове 29, 30, 31, 32, 35 (без услугите "търговска администрация, административна дейност") и 43 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). За да постанови решението си, съдът е изложил, че "Д. С." АД е притежател на марка с национална регистрация "НА БАБА" - словна с рег. № 50310, с дата на заявяване 18.02.2003 г., регистрирана на 20.01.2005 г. за стоки от клас 29 от МКСУ - "мляко и млечни продукти; салати", със срок на действие до 18.02.2013 г. Производството пред Патентно ведомство е образувано по искане вх. № 70-00-21 от 4.01.2010 г. за обявяване на марката "НА БАБА" за общоизвестна на територията на Република България към 1.01.2005 г. за стоките от клас 29 на МКСУ - мляко и млечни продукти и за ползваща се с известност на територията на Република България към 1.01.2005 г. за стоки от клас 29 от МКСУ - месо, риба, птици и дивеч; месни екстракти; консервирани, замразени, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца; хранителни масла и мазнини; стоки от клас 30 от МКСУ - кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия; сладоледи; мед, меласа; мая, бакпулвер; сол, горчица; оцет, сосове (подправки); подправки; лед.; стоки от клас 31 от МКСУ - селскостопански, градинарски и горски продукти и семена, които не са включени в други класове; живи животни; пресни плодове и зеленчуци; семена за посев, живи растения и цветя; храни за животни; малц.; стоки от клас 32 от МКСУ - бира; безалкохолни напитки, минерални и газирани води; плодови напитки и сокове; сиропи и други препарати за приготвяне на напитки.; стоките от клас 33 от МКСУ - алкохолни напитки (с изключение на бира). С допълнителна молба вх. № 70-00-21 от 1.06.2010 г. жалбоподателят е уведомил председателя на Патентно ведомство, че претендира марката "НА БАБА" да бъде обявена за ползваща се с известност, освен за изрично изброените в първоначалното искане стоки, и за услуги от клас 35 от МКСУ - реклама, управление на търговски сделки; търговска администрация; административна дейност.; от клас 41 от МКСУ - образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност.; и от клас 43 от МКСУ - ресторантьорство; временно настаняване. С решение № 56-ОМ от 10.08.2010 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство, публикувано в официалния бюлетин на Патентно ведомство № 9 от 30.09.2010 г., марката "НА БАБА" - словна, с притежател "Д. С." АД, е определена като общоизвестна на територията на Република България към 5.11.2004 г. за стоки от клас 29 от МКСУ - "мляко и млечни произведения". На 8.06.2011 г. комисия, назначена от председателя на Патентно ведомство на основание чл. 50б, ал. 2 (отм.) от ЗМГО е дала становище да се отхвърли като неоснователно искането за определяне на марката "НА БАБА" - словна с рег. № 50310 като ползваща се с известност на територията на Република България към 05.11.2004 г. за изрично и изчерпателно изброените стоки и услуги. На основание чл. 50б, ал. 2 (отм.) от ЗМГО председателят на Патентно ведомство е постановил решение № 37-ОМ от 8.06.2011 г., с което на основание чл. 50б, ал. 2 (отм.) от ЗМГО е отхвърлил като неоснователно искането на "Д. С." АД за определяне на словната марка "НА БАБА" с рег. № 50310, като ползваща се с известност на територията на Република България към дата 5.11.2004 г. за изрично и изчерпателно изброените стоки и услуги от класове: 29, 30, 31, 32, 33, 35, 41 и 43 от МКСУ. С влязло в сила решение № 4707 от 14.08.2012 г., постановено по адм. дело № 6491 по описа за 2011 г. на решение № 37-ОМ от 8.06.2011 г. на председателя на Патентно ведомство е отменено и преписката е върната на органа, за разглеждане на искането за обявяване на марката, като ползваща се с известност на територията на Република България за стоките и услугите от класове: 29, 30, 31, 32, 33, 35, 41 и 43 от МКСУ. С оспореното решение № 01-ОМ от 26.02.2014 г. на председателя на Патентно ведомство, след становище на комисия, назначена със заповед № 547 от 5.06.2013 г., е определил словна марка "НА БАБА", рег. № 50310, като марка ползваща се с известност на територията на Република България към 5.11.2004 г. за стоки и услуги от класове 29, 30, 31, 32, 35, и 43 от МКСУ, като е отхвърлил искането за всички стоки и услуги от класове 33, 41 и за следните услуги от клас 35 "търговска администрация, административна дейност" от МКСУ. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че тъй като административното производство, в резултат на което е постановено оспореното решение, е започнало по искане, входирано преди 10.06.2010 г., съгласно § 54 от ПЗР към ЗИД на ЗМГО (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010 г.), органът е бил надлежно сезиран и е имал правомощието да го разгледа по реда на чл. 50б (отм.) от ЗМГО. Приел е, че правният интерес от оспорване на решението за определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност е презюмиран от законодателя - чл. 50б ал. 5 (отм.) от ЗМГО, в отклонение от правилото на чл. 147 от АПК, поради което не трябва да се доказва от жалбоподателите. Посочил е, че оспореният административен акт е постановен в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение № 4707 от 14.08.2012 г. по адм. дело № 6491 по описа за 2011 г. на АССГ. При постановяване на решението административният орган не е изпълнил дадените от съда указания, да извърши преценка по отношение на това, дали регистрирането и използването на идентична или сходна марка за несходни стоки и услуги от класове 29, 30, 31, 32, 33, 35, 41 и 43 от МКСУ - изрично и изчерпателно посочени в искането, би могло хипотетично да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер и известността на по-ранната марка или до увреждане на репутацията й. При постановяване на решението органът е повторил мотивите на съда, без да изложи никакви свои съображения по основателността на заявеното искане. Съдът е приел, че в процесното спорно правоотношение приложение намира разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК и при връщане на административната преписка на органа, той е длъжен да проведе ново изследване на фактите и обстоятелствата, които са посочени от съда и да изпълни неговите задължителни указания по приложението на материалното или процесуално право. Поради това е достигнал до извод, че абсолютната липса на мотиви в обжалвания акт го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Посочил е, че извън предмета производството е било указанието на съда за извършване на проверка за несправедливо облагодетелстване от отличителния характер и известност на по-ранната марка или до увреждане на репутацията й, тъй като това са изисквания, които органът трябва да провери в производството по чл. 12, ал. 3 ЗМГО, а не в производството по чл. 50б ЗМГО (отм.). Изложил е, че това, което органът е длъжен да провери в това производство е наличието на визираните в чл. 50а, ал. 1, т. 1 - т. 5 от ЗМГО обстоятелства и въз основа на тях и тяхното въздействие върху марката да прецени има ли тя качеството на марка, която се ползва с известност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че разпоредбата на чл. 50б, ал. 5 от ЗМГО предвижда възможност решението за определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност да се обжалва по реда на АПК от всяко трето лице в едномесечен срок от публикацията, като третите лица не следва да доказват правен интерес за оспорването. Фактът, че в нормата е посочено, че оспорването е по реда на АПК, не води до извод за противното, тъй като тя препраща към предвидения чл. 145 и сл. от АПК ред, но като специална, в отклонение от правилото по чл. 147 от АПК, не обвързва допустимостта на жалбата с наличие на правен интерес от оспорване. Посоченото законодателно разрешение е предвид необходимостта от осигуряване на средство за защита не само на настоящите, но и на бъдещите заявители на идентични или сходни марки, за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, но по отношение на които тя има статут на ползваща се с известност. Доводите изложени в касационната жалба на "Д. С." АД за недопустимост съдебното решение са неоснователни. Неоснователни са и изложените в касационните жалби съображения за неправилност на съдебното решение. Анализът на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от ЗМГО води до извод, че обявяването на марката със статут на "ползваща се с известност" цели да разшири обхвата на закрила на дадена марка, по отношение на стоки и услуги, за които тя не е регистрирана, но за които използването на идентични или сходни марки би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. Обявяването на дадена марка със статут на "ползваща се с известност" е елемент от фактическия състав на закрилата по чл. 12, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от ЗМГО. Преценката обаче за наличието на този статут се извършва в отделно, самостоятелно производство по чл. 50б (отм.) от ЗМГО. Съгласно разпоредбата на чл. 50б, ал. 1 и ал. 7 (отм.) от ЗМГО, определянето на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност, се извършва по искане на притежателя на марката, като редът и начинът за това се определят с наредба, приета от Министерския съвет - Наредба за реда и начина за определяне в Патентното ведомство на марка като общественоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България (Наредбата). В чл. 50а, ал. 1, т. 1- т. 5 от ЗМГО са посочени обстоятелствата, които органът следва да вземе предвид при определянето на марката като общоизвестна или ползваща се с известност. Наред с това, видно от чл. 17, ал. 3 от Наредбата, преценката за известност на марка на територията на Република България се основава на критериите по ал. 2 (т. е. на тези по чл. 50а, ал. 1, т. 1- т. 5 от ЗМГО), както и на степента на известност на марката сред релевантния сектор, частта от пазара, която марката заема, интензивността, географския обхват, продължителността на използването й и размера на направените инвестиции по нейното представяне в обществото, доказаните вреди и/или неоснователно облагодетелстване на друга марка. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че в оспореното решение административният орган не е изложил свои съображения по основателността на заявеното искане и не е извършил анализ на посочените в цитираните по-горе разпоредби обстоятелства, което прави акта лишен от мотиви. При преценката на посочените в чл. 50а, ал. 1, т. 1- т. 5 от ЗМГО и чл. 17, ал. 3 от Наредбата обстоятелства, фактът, че марката "НА БАБА" не е ползвана за несходните стоки и услуги, за които се претендира да бъде определена за ползваща се с известност, не може да представлява основание за отказ, тъй като целта на посочения статут е именно разширяване обхвата на закрилата на дадена марка по отношение на несходни стоки и услуги, за които същата не е регистрирана. Въпросът за определяне на марка като ползваща се с известност е предоставен на преценката на административния орган (чл. 50б, ал. 2 от ЗМГО, отм.), поради което възражението за неправилно приложение на нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК е неоснователно. Обжалваното съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,