Решение № 14710 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2017 г.

Решение № 14710 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. Г. Д. против заповед № 8121К-1515/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ПЗР на ЗИДЗМВР), обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че същата е издадена в нарушение на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както и в несъответствие с изискванията на § 69, ал. 5 и ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). В депозирани пред съда писмени бележки жалбоподателят поддържа заявеното и в жалбата становище, че с извършеното на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) преобразуване на служебното му правоотношение е накърнено правото да му бъде присъден ранг в съответствие с Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Сочи се, че стажът, придобит от служителя по ЗМВР, не е бил взет предвид при присъждането на ранга по ЗДСл, което довело до непризнаване на целия му служебен стаж по ЗМВР в резултат на преобразуването. Съображения в подкрепа на доводите си жалбоподателят излага в жалбата, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. М. К. и представени писмени бележки. Моли за постановяването на съдебно решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна по жалбата - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не ангажира становище по основателността на жалбата, не изпраща представител. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК и обсъди релевираните в жалбата основания, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед № 8121К-1515/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, предмет на оспорване в настоящото производство, Г. Г. Д. е била назначена на длъжността "главен експерт" в дирекция "Обществени поръчки" на Министерство на вътрешните работи (МВР), с наименование на длъжностното ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията - експертно ниво 2, с ранг I младши, считано от 01.02.2017 г. До издаване на процесната заповед, с която е назначен на длъжност като държавен служител по ЗДСл, жалбоподателят е заемал изпълнителска длъжност по ЗМВР "специалист I степен" в дирекция "Обществени поръчки" на МВР, със специфично наименование на длъжността "инспектор", видно от приложената по делото заповед № 8121К-210/18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР (лист 18). Като доказателства по делото освен заверено копие на обжалвания административен акт - заповед № 8121К-1515/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, и на цитираната заповед № 8121К-210/18.01.2017 г. за преназначаване на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, са представени и приети още заверени копия на заповед № 8121К-512/12.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на държавен служител на ръководна длъжност в МВР с адресат Г. Г. Д.; заверено копие на заповед № Н-1044/2.10.2009 г. на министър-председателя на Р. Б. за прекратяване на служебното правоотношение с Г. Г. Д. на длъжността държавен експерт в администрацията на Министерския съвет, както и заверено копие на заповед рег. № К-8079/8.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи относно присъждане на категория и назначаване на Г. Г. Д. на длъжност в администрацията на МВР. При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Заповед № 8121К-1515/3.02.2017 г. е издадена от компетентен административен орган - министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавни служители в МВР съгласно чл. 158 ЗМВР, като на основание чл. 33, т. 7 и т. 9 ЗМВР управлява човешките ресурси в министерството, издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона форма - налице са изискващите се по чл. 11, вр. чл. 9 ЗДСл реквизити на заповедта за назначаване, както и при спазване на процедурата по издаване на акта, доколкото такава не е изрично предвидена в закона. Актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон. С приемането на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 1.02.2017 г., посочен като правно основание за издаване на заповедта, законодателят преурежда, считано от 1.02.2017 г., статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. За тях до тази дата се е прилагал редът, установен в § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, (а именно - ЗМВР), до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизането в сила от 01.02.2017 г. на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители, попадащи в хипотезата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и които към 1.02.2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование (какъвто именно е случаят на жалбоподателя Г. Г. Д.), с едно конкретно предвидено изключение, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 1.02.2017 г. Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че по силата на изрично законово уреждане, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които отговарят на изискването на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) за придобито висше образование и заемане на длъжност с висше образование, считано от 1.02.2017 г. следва да бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (§ 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР). Визираното в разпоредбата на § 69, ал. 3 "назначаване" на длъжности по ЗДСл в действителност има характера на преобразуване на служебните правоотношения на съответните служители от такива по ЗМВР в служебни правоотношения по ЗДСл, без да е необходимо служебните правоотношения да бъдат прекратявани. Предвид това, относима към новото регулиране на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се явява разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДСл, която изисква служебните правоотношения по този закон да възникват, съответно да бъдат уредени въз основа на административен акт. По изложените съображения, като прецени фактите по делото в съответствие с приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 8121К-1515/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена при правилно приложение на нормата на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), както и в изпълнение на императивното правило, закрепено в чл. 9, ал. 1 ЗДСл. С оглед гореизложеното, неоснователни са релевираните от жалбоподателя оплаквания за материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и ненастъпило прекратяване на служебното му правоотношение по ЗМВР, което да е предпоставка за последващото му назначаване като държавен служител по ЗДСл. Неоснователни са и доводите в жалбата, с които се обосновава незаконосъобразност на заповедта поради това, че при определяне на ранга за длъжността по ЗДСл не е бил отчетен прослуженият до 1.02.2017 г. стаж, положен по реда и условията в ЗМВР. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в КДА минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Предвид наличните по делото данни и направеното в жалбата оплакване, основният спорен въпрос в настоящото производство е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) органът по назначаването да определи ранг по ЗДСл в зависимост от продължителността на стажа, придобит от служителя при съществуване на служебното му правоотношение по ЗМВР. Действащата към момента на преобразуване на процесното служебно правоотношение нормативна уредба не предвижда задължение в този смисъл за административния орган. Възражението на жалбоподателя, че в резултат на определянето на ранга му по ЗДСл (I младши) без отчитане на придобития по ЗМВР стаж е допуснато засягане на негови субективни права, довело и до неравноправното му третиране спрямо други лица по ЗДСл, не намира опора в закона. По отношение на Г. Г. Д. е спазено правилото на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, на служителите с преобразувани правоотношения да се присъжда определеният в КДА минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако не притежават по-висок ранг. В случая т. 146 от КДА предвижда минималният ранг за заемане на длъжността "главен експерт в администрацията на Министерския съвет и на министерство" да бъде III младши. Същевременно, от приетата по делото като доказателство заповед № Н-1044/12.10.2009 г., издадена от министър-председателя на Р. Б., се установява, че жалбоподателят Г. Г. Д. е заемала длъжност по ЗДСл, като й е бил присъден ранг I младши. Изложеното води до обоснования извод, че като е определил ранг I младши за длъжността по ЗДСл, заемана от Г. Г. Д. в резултат на преобразуването по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, органът по назначаването е действал в съответствие с императивната норма на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, регламентираща запазването на вече придобити рангове. Предвид горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно определяне на ранга му по ЗДСл и незачитане на прослужения от него стаж, положен по реда и условията на ЗМВР. Аргумент, обуславящ неоснователността на това оплакване, е и фактът, че в ЗМВР не е предвидено правило, придобитият преди преобразуването професионален опит/прослужен стаж да бъде зачитан като критерий при определянето на ранговете съобразно § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). Ясна и недвусмислена е волята на законодателя по отношение присъждането на рангове по реда на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР - присъждат се минималните рангове за съответната длъжност съгласно КДА или придобитият от служителя по-висок ранг, при наличие на такъв. Ирелевантно за така установеното в § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР присъждане на рангове е обстоятелството, каква точно е продължителността на прослужения по завареното правоотношение по ЗМВР стаж. При тези мотиви, не се установява наличие на фактически и правни основания за определяне с оспорената заповед на ранг, различен от посочения в нея. С преобразуването на служебните правоотношения на служителите в МВР по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) изцяло се запазват всички техни права, свободи и законни интереси - както тези, свързани пряко с придобиването на професионален опит/прослужен стаж, така и всички останали права, възникнали по силата на заварените им правоотношения по ЗМВР. Основание за този извод се съдържа в изричната разпоредба на § 69, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), а подробни правни доводи и съображения в подкрепа на становището за липса на засягане на правата на служителите с преобразувани по реда § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР правоотношения са изложени в мотивите към Решение на Конституционния съд № 8 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 1/2017 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на Р. Б. за установяване на противоконституционност на § 69 и § 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). В допълнение следва да се посочи, че предвидените в ЗДСл рангове, правилата за които се прилагат занапред, считано от 1.02.2017 г., и спрямо служителите с преобразувани правоотношения, са израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността (чл. 73, ал. 1 ЗДСл). В съответствие с това, присъждането на по-висок ранг се извършва единствено въз основа на годишна оценка на изпълнението на длъжността (чл. 75, ал. 1 ЗДСл), а не вследствие натрупването на определен брой години професионален опит/прослужен стаж. Изложеното мотивира крайния извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че с оспорената заповед органът по назначаването е определил ранга му за длъжността по ЗДСл в противоречие с разпоредбите на § 69, ал. 5 и ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). Заповед № 8121К-1515/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена и в съответствие с целта на закона, свързана с преобразуване на служебните правоотношения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съгласно въведената с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР промяна в правната регламентация на техния статут. Предвид така извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличието на пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, с оглед на което оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Ответната страна в настоящото производство не е претендирала разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,