Решение № 2457 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Стара Загора (ОДМВР Стара Загора), чрез юрисконсулт Р. Митева, против решение 2310/13.06.2024 г., постановено по адм. дело 136/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Н. С. В. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 10.05.2023 г. до 24.10.2023 г., вследствие неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA 842078, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 850 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1064 лева, представляващи разноски по делото. Излагат се доводи за частична недопустимост на съдебното решение в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на В. сумата от 850 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, предвид изменението на ЗАНН. По отношение на останалата част от оспореното решение се посочва, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че неправилно съдът е приел частичната основателност на исковата молба, поради и което се иска отмяна на оспорената част от решението, евентуално, намаляване на присъденото обезщетение. Ответната страна - Н. С. В., чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, извърши проверка на оспорените части от решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Производството пред АС Пазарджик е образувано по исковата молба на Н. С. В., подадена против ОДМВР - Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA 842078, на обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева, представляващи адвокатски хонорар, заплатен по КАНД 179/2023г., по описа на Административен съд Стара Загора и сумата от 6000 лева, представляващи неполучени трудови доходи, за периода от 10.05.2023 г. до 24.10.2023 г., ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Със съдебното решение ОДМВР - Стара Загора е осъдена да заплати на Н. С. В. както сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 10.05.2023 г. до 24.10.2023 г., вследствие неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA 842078, ведно със законната лихва от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен размер от 3000 лева искът е отхвърлен. Присъдена е на ищеца сумата от 850 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковата молба е отхвърлена в частта, с която се претендират имуществени вреди в размер на 6000 лева, представляващи неполучени трудови доходи, за периода от 10.05.2023 г. до 24.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода от спора, в полза на Н. С. В. са присъдени разноски в размер на 1064 лева, а в полза на ОДМВР Стара Загора - 81,21 лева. Отхвърлителната част от съдебното решение не е оспорена и е влязла в сила. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.05.2023 г. на Н. С. В. е съставен АУАН сер. GA 842078 от младши автоконтрольор при ОДМВР - Стара Загора, РУ-Раднево, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП за това, че е управлявал специален товарен автомобил с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,62 промила на хиляда. С АУАН било иззето издаденото на В. СУМПС [номер], ведно с контролен талон към него [номер], като по късно въз основа на съставения АУАН, е издадено и Наказателно постановление 23-0327-000265/31.05.2023г. от началник РУ в ОДМВР - Стара Загора, РУ-Раднево. С НП на В. е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С решение 206/24.10.2023 г., постановено по КАНД 179/2023г., по описа на Административен съд Стара Загора, по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора е възобновено производството по издаване на Наказателно постановление 23-0327-000265/31.05.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ - Раднево, като НП е отменено поради установена концентрация на алкохол в кръвта на В. от 0.48 на хиляда, сочеща на липса на извършено нарушение. В това производство Н. С. В. е представляван от адвокат, по повод на което е заплатил адвокатски хонорар в размер на 850 лева. По делото са представени болнични листове, доказващи че Н. В. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 17 до 25.06.2023 г., от 26.07. до 23.09.2023 г. и от 24.09. до 07.11.2023 г. с различни диагнози, така и гласи доказателства от двама свидетели, които дали данни относно емоционалното и психическото състояние на ищеца. Те посочили, че по време на периода с отнетото СУМПС В. се чувствал много зле, не искал да комуникира с никой, затварял се сам, психически и физически не се чувствал добре, притеснявал се, че може да го изгонят от работа, здравословното му състояние се влошило. По делото е допусната и Съдебно-икономическа експертиза, в заключението на която е посочено, че за периода 10.05-24.10.2023 г. ищецът има отработени 10 работни дни в м. 05.2023 г., за които има начисления, но за периода 01.06.-24.10.2023 г. няма отработени дни, като е получил 2742,65 лева по-малко от обезщетения за временна нетрудоспособност от НОИ и полагащото му се възнаграждение за положен труд на база последния месец, когато е имал пълен отработен м. април 2023 г. Въз основа на установеното, от правна страна административният съд приел, че исковата молба в частта относно претендираните като имуществена вреда 6000 лева е недоказана, защото не е установено причинно-следствената връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната вреда. Посочил е, че за исковия период В. е ползвал болнични листове, като по отношение на посочените в тях диагнози не се установява да са свързани с отнетото СУМПС. По отношение на претендираните 3000 лева като причинени неимуществени вреди от неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA 842078, съдът приел, че искът е основателен и доказан, но не в пълния му предявен размер. За доказани са приети понесените от В. психически страдания, посочено е, че той живее в малко населено място, всички са разбрали за случилото се и говорели, той се чувствал зле, не желаел да комуникира с никой и т.н. Административният съд посочил, че периода, за който се претендира вредата не е дълъг, като също така по делото няма данни за преживени отрицателни емоции с голям интензитет, поради и което съобразявайки чл. 52 ЗЗД, определил, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 1000 лева, като до пълния размер от 3000 лева отхвърлил иска. По отношение иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатеното адвокатско възнаграждение по КАНД 179/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, съдът приел същия за доказан по основание и размер. Посочено е, че видно от доказателствата адвокатското възнаграждение е действително заплатено именно във връзка с производството по КАНД 179/2023 г. по описа на АС - Стара Загора, поради и което осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на Н. С. В. имуществени вреди в размер на 850 лева, представляващи адвокатски хонорар, заплатен по КАНД 179/2023 г., по описа на Административен съд Стара Загора. С оглед изхода от спора в полза на ОДМВР Стара Загора са присъден 81,21 лева разноски, а в полза на Н. С. В. 1064 лева разноски. Оспореното решение, в частта, с която ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати на Н. С. В. имуществени вреди в размер на 850 лева, представляващи адвокатски хонорар, заплатен по КАНД 179/2023 г., по описа на Административен съд Стара Загора, е недопустимо. Видно от доказателствата по делото, към момента на образуване на КАНД 179/2023 г. по описа на АС Стара Загора, вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 4, изр. последно ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), съгласно което съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото. Съгласно предишния текст на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в редакцията си, съгласно изменението на закона - обн. в ДВ, бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 3.12.2019 г., в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Следователно, съгласно измененията в ЗАНН Н. С. В. е имал право на разноски в производството по отмяната на наказателното постановление, но такива пред АС Стара Загора не са поискани. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение 1 по ТД 2/2016 г. на Върховния административен съд. Като е приел, че предявеният пред него иск за присъждане на сумата от 850 лева е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по делата, свързани с оспорване на НП, АС - Пазарджик е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството по делото прекратено. В останалата оспорена част съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел наличието на всички предпоставки за частична основателност на исковата молба на Н. С. В. по отношение на претендираните неимуществени вреди, причинени от неправомерно отнемане на СУМПС чрез АУАН сер. GA 842078. Въз основа на събраните доказателства, както и от разпита на свидетелите по делото, действително е установено, че ищецът е понесъл неимуществена вреда в следствие на отнетото СУМПС той се чувствал зле, не желаел да комуникира с никой, поради факта, че живее в малко населено място и всички са разбрали за случилото се и говорели, В. се чувствал подтиснат. Всички тези неприятни емоционални състояния съставляват неимуществена вреда, която вреда е пряка и непосредствена последица от неправомерното отнемане на СУМПС. Обосновано административният съд е уважил частично исковата молба за неимуществени вреди до размер от 1000 лева. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Н. В., административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, и правилно е определил размера. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил гореописаната оспорена част на решението в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил частично иска за неимуществени вреди, претендирани против ОДМВР Стара Загора. Оспорената част на решението, като правилна, следва да се остави в сила. Относно разноските: С оглед изхода на спора, оспореното решение следва да се отмени в частта, с която в полза на Н. С. В. са присъдени разноски над сумата от 437 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса пред първоинстанционния съд, 300 лева заплатен депозит за вещо лице и 127 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. В полза на ОДМВР Стара Загора за пред първоинстанционния съд следва да се присъдят още 6,05 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Пред касационната инстанция в полза на Н. С. В. следва да се присъдят разноски за адвокатско представителство в размер на 127 лева, съобразно уважената част от иска и с оглед посоченото в чл. 2, ал. 1 от Договор 110/22.07.2024 г. за правна помощ, съдействие и упълномощаване, където е посочено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1000 лева, заплатени в брой. Настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Стара Загора в размер на 100 лева, но съобразно отхвърлената част от исковата молба, в полза на дирекцията следва да се присъдят разноски в размер на 87,26 лева. Или общият размер на дължимите в полза на ОДМВР Стара Загора разноски, които настоящата инстанция ще присъди за двете съдебни инстанции, е 93,31 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,