Решение № 12072 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2012 г.

Решение № 12072 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светослава Петрова Евгениева и Росен Петров Евгениев, последният действащ като непълнолетен чрез попечителя си Райна Николова Иванова, срещу решение № 2726 от 18.05.2012 г. по адм. дело № 7406/2012 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е била отхвърлена подадената жалба против заповед № 520/20.07.2011 г. на ВНД началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР). С касационната жалба се релевират бланкетно доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложените оплаквания преповтарят заявените с първоначалната жалба. Ответникът по жалбата - началник ОПП - СДВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че на 27.10.2009 г. наследодателката на жалбоподателите е подала заявление с № 094134134214 за промяна на регистрацията на лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Голф 1,9 ТДИ" с ДК № Е 3430 ВР, с видим номер на рамата "WVWZZZ1JZYB084228" и с видим номер на двигател "ANF 282912", за промяна на регистрацията (зачисляване в региона на ОПП - СДВР и промяна на собственост). След извършената идентификация по номера на рамата е констатирана интервенция върху цифрите, определящи идентификационния номер, довела до изменение в първоначалното му съдържание. След допълнително изследване е установено първоначалното съдържание на номера на рамата на автомобила, а именно: "WVWZZZ1JZYB034225". При тези обстоятелства и на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), компетентният административен орган - началникът на ОПП - СДВР е издал заповед рег. № 520/20.07.2011 г., с която е отказал да промени регистрацията на автомобила. За да отхвърли жалбата срещу описания отказ решаващият съд е приел, че заповедта съставлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на неоспорени фактически обстоятелства, които правилно са субсумирани в хипотезиса на приложимата материална норма. В контекста на предписаната с чл. 143, ал. 3 ЗДвП забрана за регистрацията на пътно превозно средство (ППС) с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя, са изложени съображения, че заповедта съответства на закона и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Без да се оспорват установените в хода на производството релевантни за спора юридически факти, в касационната жалба се правят оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъобразяване на обстоятелството, че автомобилът е бил вече регистриран с наличния номер на рамата. Останалите доводи, релевиращи отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, са идентични на заявените с първоначалната жалба и следва да се квалифицират като оплаквания за нарушение на материалния закон при осъществяване на правораздавателната дейност от страна на решаващия съд. Решението е правилно. Мотивите, изложени от първоинстанционния съд съответстват на тълкуването на възприетата от органа при произнасянето му разпоредба на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. С императивната норма на ал. 2 от същия текст изрично е прогласено, че се забранява изменението, подмяната или заличаването на идентификационния номер на рамата (шасито) на превозно средство. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.) е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" ППС. Без значение е обстоятелството, че закупеният от наследодателката на касаторите автомобил вече е бил регистриран, а в свидетелството за регистрация е бил посочен намереният номер на рамата. Условието, което поставя законът е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. ППС се регистрира по поставения от производителя ръчно набит идентификационен номер (VIN), като всяка промяна в регистрацията се съпътства от проверка за идентификация на превозното средство, с оглед резултата от която е възможно да се откаже последваща регистрация. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи, като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата биха били установени. При констатираната интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата, следва да се направи извод за подмяна (заличаване) на идентификационния номер на МПС. С проявлението на този установен в хода на производството юридически факт възниква субективното право на административния орган да откаже пререгистрацията на автомобила на цитираното в акта основание. За законосъобразността на волеизявлението му е необходимо и достатъчно несъмненото обстоятелство, че идентификационният номер върху рамата на лекия автомобил, представен от наследодателката на жалбоподателите пред контролните органи, е бил подменен (Арг.: чл. 143, ал. 3 ЗДвП). Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). В хода на административното производство е безспорно установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Констатирането му обаче не означава, че превозното средство следва задължително да се регистрира, а само че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. За да се произнесе по искане за възстановяването на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Арг.: чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за промяна в регистрацията. Данни за подобно искане, направено от касаторите не са представени по делото, а фактът, че посредством трасологична експертна справка е установено, че поставеният от завода - производител автентичен номер на рамата е заличен по механичен начин и на негово място е набит видимият номер е единствено релевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Това е така не само, защото установеният автентичен номер предполага провеждане на нова административна процедура, но и защото чрез приложеният договор от 27.10.2009 г. за покупко-продажба на МПС, наследодателката на касаторите се легитимира като собственик на лек автомобил с различен от оригиналния идентификационен номер. В същия смисъл виж решението по адм. д. № 19/2011 г. на ВАС и посочената в него съдебна практика. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Видим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,