Решение № 5877 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2008 г.

Решение № 5877 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15198/2008 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Дамян Върбанов Върбанов от гр. Кърджали, ул. "Стадионска" № 1, вх. "А", ап. 17, подадена чрез представител по пълномощие адв. Анастас Нучев от АК гр. София, против Решение от 14.10.2008 г., постановено по адм. д. № 4713/2007 г. на Административен съд София-град, отхвърлящо оспорването на Заповед № 549/20.04.2006 г. на директора на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, с която касатора е определен за преназначаване по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДСл), на основание § 2, ал. 1 от ПЗР на Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), тъй като е бил делегиран одитор в Община с. Кирково, област гр. Кърджали със Заповед № ФК-10-953/20.12.2005 г. на същия едноличен орган. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт, като не е заявил искане относно първоначално оспорения административен акт, но такова се извлича в смисъл - да бъде отменен при решаване на делото по същество от настоящата инстанция. Ответникът по касация - Председателят на Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Антонина Йорданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването срещу Заповед № 549/20.04.2006 г. на директора на АДВФК, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган по назначаването, в законоустановената форма (арг. от чл. 11 ЗДСл), при спазване на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Този извод е правилен и не се атакува с касационната жалба. Относно оплакването за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поддържано и пред настоящата инстанция, Административният съд София-град е приел, че актът - предмет на съдебния контрол, е съответен на установените по делото факти и закона. Извел е краен решаващ извод за неоснователност на оспорването, с което е бил сезиран. Установено е по делото, че жалбоподателят е работил по служебно правоотношение от 9.05.2001 г. (съгласно чл. 14, ал. II ЗДСл. и приложен на л. 48 клетвен лист от 9.05.2001 г.) в ТД на АДВФК гр. Стара Загора - области Ст. Загора, Хасково и Кърджали, като е заемал длъжността "старши вътрешен одитор" в отдел "Организация и координация на контролната дейност" в област с административен център гр. Кърджали. По време на изпълняваната държавна служба от касатора по силата на Заповед № 2398/27.04.2001 г., е действал Закона за държавния вътрешен финансов контрол (отм. ДВ, бр. 33/21.04.2006 г.), според чл. 22, ал. 1 от който "Директорът на агенцията има право да делегира вътрешен одитор към одитираните обекти по чл. 4, ал. 1, т. 1-5", а съгласието на делегирания одитор не е предпоставено от специалния закон като условие за законосъобразност на властническото волеизявление на органа. Правилно решаващият съд е тълкувал и съобразил тази норма, на плоскостта на развитото оплакване от жалбоподателя, че делегиращата го заповед не му е била известна, още по-малко връчена, а съгласие (по арг. от чл. 81 ЗДСл) за делегирането му в друго населено място - с. Кирково, област гр. Кърджали, не бил давал. Упражнявайки правомощието си по закон, директорът на АДВФК е издал Заповед № ФК-10-953/20.12.2005 г., с която на жалбоподателя е възложено да осъществява дейността си като делегиран одитор в Община Кирково за периода: 1.01.2006 г.-31.12.2006 г. Твърдението му, че тази заповед не му е била известна, не се оправдава от фактическа страна, както правилно е приел и АССГ. Без доказателствена основа е и изводът на касатора, върху който гради касационните си оплаквания, че не е бил делегиран вътрешен одитор по смисъла на § 2, ал. 1 ПЗР ЗВОПС, поради което съда неправилно бил приложил материалната норма. Това е така, защото в подробно описаните в обжалваното решение документи, изхождащи именно от него, той се е позовавал точно на тази заповед и е твърдял, че е бил делегиран одитор в Община Кирково, а не че е бил командирован по чл. 86 ЗДСл. Горният извод най-пряко следва от изявлението на стр. 2 от жалбата му, по която е образувано настоящото съдебно производство. А щом това е така, то следва, че оспорената Заповед № 549/20.04.2006 г. е законосъобразна, като издадена в изпълнение на разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗВОПС, до какъвто правилен извод е стигнал първоинстанционния съд. Решението на Административен съд София-град е съответно на установените факти по делото и закона. Съгласно разпоредбата на § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, вътрешните одитори, служители на АДВФК, които към датата на влизане на закона в сила (нормативният акт е обнародван в ДВ бр. 27/31.03.2006 г. и следователно е влязъл в сила на 4.04.2006 г.) са делегирани на основание чл. 22, ал. 1 от ЗДВФК в организациите по чл. 12 и 14, преминават към тях при спазване на чл. 87а ЗДСл, в срок до 31.05.06 г. В разглежданата хипотеза предпоставките, посочени по-горе за преминаване на Върбанов на служба в Община Кирково са изпълнени - към датата на влизане на закона в сила, съгласно заповед № ФК-10-953/20.12.2005 г. на директора на АДВФК, издадена на основание чл. 22, ал. 1 ЗДВФК, за периода 1.01.06 г. - 31.12.2006 г. жалбоподателят, който към момента на издаването й е заемал длъжността "старши вътрешен одитор" в отдел "ОККД" - област Кърджали на ТД на АДВФК гр. Стара Загора, е делегиран като вътрешен одитор в Община Кирково - организация, в която съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗВОПС се изгражда звено за вътрешен одит. Това налага извода, че оспореният административен акт на директора на АДВФК (сега АДФИ) отразява настъпилото по силата на законовата норма изменение на служебното правоотношение. Ето защо, като е стигал до заключение, че заповедта е издадена в рамките на компетентността на административния орган, в съответствие с нормативните изисквания и не са налице основания за нейната отмяна, първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на материалния закон. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение