Решение № 9891 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2013 г.

Решение № 9891 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4662/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Страгъл комерс" ЕООД против решение № 175/21.01.2013 г., постановено по адм. д. 1029/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 241103714/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 240/02.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение по съображения в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Страгъл комерс" ЕООД против ревизионен акт РА № 241103714/02.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част с Решение № 240/02.03.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите досежно отказан данъчен кредит в размер на 1 142 607.25 лв. ведно с прилежащите лихви. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. При разглеждане на спора пред Административен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Съдът не е се произнесъл по всички направени искания и доводи, изложени в жалбата на "Страгъл комерс" ЕООД, както и не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Съдът въобще не е обсъдил нито едно от писмените доказателства, приети като част от данъчната преписка и допълнително представените в съдебната фаза на производството, съдебно-счетоводната експертиза (изключително детайлно аргументирана на 80 страници), както и свидетелските показания. Съдебното решение съдържа само принципни съображения и възпроизвеждане на конкретни правни норми от материалния закон, но не и ясно изразена воля относно спорните по делото факти и установяване на фактическата обстановка по конкретното дело. Решаващият съд се позовава на общи правни постановки, без да обсъди въобще заключението на експерта-счетоводител и допълнително представените писмени и гласни доказателства. С РА е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на доставка по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, което обуславя липсата на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и ал. 2 от ЗДДС. Съдът въобще не е обсъдил счетоводната експертиза и констатациите в нея от гледна точка спазване на принципа за неутралност на данъка, а данните от ангажираните доказателства за преките доставки от гледна точка, тълкуването на относимите норми на общностното право, съдържащи се в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. На практика в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки по всяка от спорните данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за неоснователност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение