Решение № 9742 от 2.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, подадена чрез процесуалния представител Д. Ошавкова срещу решение 183 от 14.12.2021г. по адм.дело 288/2021г. на Административен съд Шумен, с което е отменено по жалба на "Янис ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. Искра 3, ап.10, Постановление от 19.08.2021 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение за лицето В. Геров и Предписание за сключване на трудов договор с лицето В. Геров, издадени от Е. Начев - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" град Варна, и са присъдени разноски. В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните доказателства- касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Ответникът "Янис ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. Искра 3, ап.10, чрез пълномощника адвокат Е. Каравасилева в писмен отговор оспорва касационната жалба, развивайки подробни аргументи. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът В. Геров не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- Шумен е Постановление от 19.08.2021 г. за обявяване на основание чл.405а, ал.1 от КТ съществуването на трудово правоотношение между "Янис ООД и лицето В. Геров считано от 17.08.2021г., и Предписание за сключване на трудов договор с лицето В. Геров, издадени от Е. Начев - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" град Варна. Първоинстанционният съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват наличието на трудово правоотношение между дружеството и Геров. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 17.08.2021г. в обект извършване на СМР /подмяна на дограма/ в град Варна, [улица], [адрес] е извършена проверка с оглед настъпил инцидент. При проверката е прието от проверяващите, че "Янис ООД е допуснал до работа В. Геров да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на "монтажник дограма" в обекта, с определено работно време, уговорено трудово възнаграждение, с определено работно място град Варна, [улица], [адрес], без да е сключил трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. На дружеството "Янис ООД е издадено Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между лицето В. Геров, изпълняващ длъжността "монтажник дограма", и работодателя "Янис ООД гр. Шумен, и Предписание по чл. 405а ал. 4 от КТ работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор. От представения по делото трудов договор 1528/22.10.2020 г. се установи, че заинтересованата страна В. Геров е в трудово правоотношение с работодател "Виас" ЕООД град Шумен, считано от 22.10.2020 г., безсрочен, с работно време на смени, уговорено месечно трудово възнаграждение, отпуски и срок на предизвестие. Няма спор между страните, а това се установява и от представения трудов договор 169/14.05.2016 г., че М. Маринов е в трудово правоотношение с "Янис ООД . От представената отчетна форма от дружеството за явяването/неявяването на работа за месец август 2021 г. се установи, че на 17.08.2021 г. Маринов е отсъствал. В този смисъл са и показанията на свидетеля М. Маринов, който изрично заявява, че на 17.08.2021 г. действително не е отишъл на работа. От показанията на свидетеля също се установи, че З. Динков го поканил да монтират дограма в обекта в град Варна. При монтирането на дограмата били тримата и там претърпял инцидента. Свидетелят също сочи категорично, че дружеството "Янис ООД няма нищо общо с този обект, а З. Динков го поканил, който също се занимава с монтиране на дограми. От приложения по делото приемо-предавателен протокол се установи, че на 17.08.2021 г. фирма "Янис ООД е предала на З. Динков 5 броя PVC рамки с изброени размери, на обща стойност 1580. 00 лв. по фактура 14304/17.08.2021 г. В посочения приемо-предавателен протокол е записано, че дограмата ще бъде извозена с транспорт на фирмата бус "Ивеко" [рег. номер], но за сметка на З. Динков, като дограмата и стъклопакетите са приети без забележка. Като част от административната преписка по делото са представени и приети като доказателство по делото обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, подписано от В. Геров, в което е отразено следното: "Сутринта на 17.08.2021 г. З. Динков ме взе от дома ми с личния си автомобил. Отидохме двамата във фирма "Янис ООД да товарим дограма и там ни чакаше М. да помогне. Натоварихме дограма и тръгнахме за град Варна, където трябваше тримата да извършим монтаж на дограмата. При издърпване на рамката от терасата на апартамента, който е на 5 етаж, М.. политнал от терасата и паднал долу". В представеното обяснение по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, подписано от З. Динков е отразено следното: "По уговорка на управителя на фирма "Янис" на 17.08.2021 г. отидох за натоваря дограмата за извършване на монтаж на обекта в град Варна. Дограмата я натоварихме в цеха в град Шумен, на автомобил на фирмата и пристигнахме на обекта в град Варна в 12. 30 ч., заедно с М. и В.. Рамката започна да завлича М. надолу и той падна. Веднага звъннах на 112. До 16. 00 часа трябваше да извършим монтажа и да се върнем в град Шумен". От показанията на свидетелите Е. Начев и Н. Иванов служители на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна и извършили проверката се установява, че на 17.08.2021 г. в град Варна, на [улица]са посетили обекта по повод възникнал инцидент с работника М. След снетите обяснения от З. Динков и В. Геров установили, че тримата З., В. и М. сутринта са натоварили дограмата от цеха на фирма "Янис ООД и са тръгнали за обекта в град Варна, където трябвало да я монтират, с бус на дружеството Янис ООД. В показанията си и двамата свидетели сочат, че в разговора със собственика на апартамента Д., където е следвало да бъде монтирана дограмата, същият е заявил, че за поръчката е кореспондирал само със З., като представител на фирма за дограма, който е взел и предварително размерите, и с него са уговорили сумата за плащане. В показанията си свидетелят Иванов сочи, че при разговора с В. и З. същите заявили, че имат уговорка да получат възнаграждение за извършената работа, като част от сумата, която ще им даде собственикът на апартамента, ще отчетат във фирмата, а другата част ще остане за тях. В обясненията си заинтересованата страна В. Геров твърди, че дружеството "Янис ООД само е изработило дограмата, а монтажът е уговорен между собственика на апартамента в град Варна и З. да я монтират, заедно и с М.. На процесната дата е бил в отпуск, за да извършат монтажа в град Варна. С Постановление от 19.08.2021 г. на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" град Варна, на основание чл. 405а ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето В. Геров, изпълняващ длъжността "монтажник дограма", в обект извършване на СМР-подмяна на дограма в град Варна, [улица], [адрес] и работодателя "Янис" ООД гр. Шумен. Въз основа на постановлението и на основание чл. 405а ал. 4 от КТ, на дружеството е дадено задължително предписание да предложи на работника В. Геров сключване на трудов договор. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел,че в случая не са налице доказателства и не е установено по категоричен начин, че правоотношението между посочените по-горе страни може да бъде характеризирано като трудово. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Трудовият договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския договор /за изработка, услуга, поръчка и др. /, съгласно разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, в административния акт не се съдържат констатации за съществените елементи на трудовото правоотношение - предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място, при определено работно време, срещу уговорено възнаграждение. Изброени са единствено елементите на трудовото правоотношение без изобщо да са констатирани и вписани техните параметри, а именно каква точно е продължителността на работното време, какъв е точно размерът на уговореното трудово възнаграждение, от кога се престира труда. Липсват данни, че В. Геров работи в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Такива факти и обстоятелства не се съдържат в цялата административната преписка, нито се установиха в хода на съдебното производство. В настоящия случай събраните по делото доказателства водят до извода, че В. Геров не е полагал труд за дружеството Янис ООД. Напротив, същият работи в друго дружество "Виас" ЕООД град Шумен, като за процесния монтаж на дограмата уговорката е извършвана с трето лице-З. Динков, а не между собственика на апартамента и дружеството Янис ООД. Действително, дограмата е закупена от "Янис ООД съгласно приложения приемо-предавателен протокол и е извозена до град Варна с транспорт на фирмата, каквито са и показанията на свидетелите, но изрично е посочено в протокола, че превозът е за сметка на З. Динков. Не може да се направи извод, че дружеството Янис ООД е възложило на В. Геров да извърши нейния монтаж. В този смисъл са и дадените обяснения от собственика на апартамента Д. Колев, в които изрично сочи, че единствено и само е комуникирал със З. Динков, и уговорката е между тях двамата както за монтажа, така и за възнаграждението. В случая З. Динков е възложител на работата, но същият не е действал като пълномощник или представител на "Янис ООД, а е организирал работата на свой риск и сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е транспорта им. Правилен е изводът, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч не са събрали необходимите доказателства относно съществуването на реално възникнало трудово правоотношение с В. Геров. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото ответникът по касация - "Янис ООД е направило искане за заплащане на разноски за касационното производство. Претенцията е неоснователна, тъй като страната не е представила доказателства за сторени такива, нито списък на разноските. Разноските се определят съобразно представените доказателства за реалното им извършване. Такива доказателства не са представени от страната в касационното производство. Ето защо не следва да се присъждат разноски на Янис ООД за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,