Решение № 7261 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Напоителни системи ЕАД, чрез адв.Гълълбова, срещу решение 559 от 23.01.2024 г. постановено по адм.д.4698 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване н публично държавно вземане /АУПДВ/ 37/27.04.2023г. издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. С АУПДВ на Напоителни системи ЕАД е установено задължение в размер на 96 204.93 лв. главница и лихви за забава в размер на 12 095.90 лв., както и законната лихва до окончателното погасяване на главницата от датата следваща датата на издаване на АУПДВ. Според касатора решението на АССГ е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подлежи на отмяна на основанията по чл.209, т.3 АПК. Неправилно е прието от първоинстанционният съд, че АУПДВ е издаден при съобразяване на кумулативно предвидените елементи на материалната норма на чл.195б, ал.2 ЗВ - налице е констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението и покана към лицето за доброволно изпълнение. Липсва реален анализ на потреблението на вода, в съответствие с представените в преписката доказателства и направените възражения в тази посока от жалбоподателя. Напоителни системи ЕАД е титуляр на разрешително за водоползване 0752/14.10.2005 г. издадено от Министъра на околната среда и водите за правото на водовземане от повърхностни води от язовир Копринка, надлежно продължено и с краен срок на действие 14.10.2021 г. Подал е необходимата декларация по чл.194б, ал.4 от ЗВ, но това не освобождава административния орган да извърши проверка на подадените декларации и декларирания коефициент, а ако установи в декларациите по ал.1 несъответствия с информацията по ал.3, които засягат основата и размера на определената такса да издаде на основание на тази законова разпоредба АУЗД. Това производство е напълно различно от проведеното производство по реда чл.195б от ЗВ. Непровеждането на тази процедура представлява същество нарушение на административно производствените правила, което не е отчетено от првоинстанционния съд. При липсата на проверка на измервателните устройства, това несъменно води и до неточно установяване на потребените количества вода респ. до нарушение на материалния закон, с оглед неправилното установяване на количеството употребена вода, респ. дължимта сума за същата. Възприетият начин на определяне на таксата на иззето количеството вода от административния орган е незаконосъобразен и лишен от правно основание. По тези съображения се заявява искане да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно, както и обжалвания АУПДВ. Алтернативно се поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Басейнова дирекция Източно беломорски район /ИД ИБР/, оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. Подробно обосновава твърдението си в приложено по делото писмено становище. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като излага подробно аргументи в подкрепа на това свое искане в приложено по делото заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 37/27.04.2023 г. издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който по отношение на Напоителни системи ЕАД е установено задължение в размер на 96 204.93 лв. и дължима лихва в размер на 12 095.90 лв. за период на забава от 16.02.2022 г. до 27.04.2023 г., както и законната лихва до окончателното погасяване на главницата от датата следваща датата на издаване на АУПДВ, представляващо такси за разрешено право на водовземане от повръхностен воден обект, съгласно разрешително 0752/14.10.2005 г. продължено с решение 186/04.07.2012 г. издадени от Министъра на околната среда и водите. С разрешителното, на дружеството е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект - язовир "Копринка", изграден на река Тунджа, в землището на с. Копринака, общ.Казанлък, с разрешена цел: за напояване, с лимит на ползваната вода до 110 мил. куб. м. годишно. АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения АУПДВ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 ЗВ в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Изложени са мотиви според изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Обосновал е краен извод за правилно приложение на материалния закон. Посочено е, че задължението е определено съгласно подадена декларация от дружеството и размерът, който е деклариран подлежи на заплащане. Плащане не е направено в срок, поради което и за събиране на публичното вземане е издаден АУПДВ Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че АССГ е постановил решението си в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. Според чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а) ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът й се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. Чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ задължават титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води касаторът е подал декларация по образец заедно с таблица за изчисляване на обема вода за напояване през 2021 г. Определената в декларацията такса за водовземане е в размер на 96 204.93 лв., т. е. в размера, в който е установена с АУПДВ. Видно също от декларацията размерът на таксата е изчислен по формулата в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която е в сила от 01.01.2017 г., при единичен размер на таксата от 0. 0015 лв. /куб. м. и коефициент по чл. 12, ал. 1, т. 21. 3. Деклариран е отнет годишен воден обем 91 623 744 куб. м. В декларацията е отбелязано е, че отнетият годишен обем е по-малък/или равен на съответните норми за водопотребление и коефициентът е 0.7. Таксата не е внесена. В съдебното производство "Напоителни системи" ЕАД не сочи други доказателства, които да оборват посочените в декларацията данни, нито твърди, че същите са неправилно декларирани или има грешка при посочването на ползвания обем вода. Поддържа, че при издаване на АУПДВ не са изложени мотиви, поради което същият е незаконосъобразен. Пред касационната инстанция се поддържа, че при издаване на акта не е проведена процедура по проверка на декларираните данни, което е опорочило издадения административен акт. Жалбоподателят не твърди, че неправилно е определил в таблицата към декларацията си обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление в Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371/22.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г., а именно 91 623 744 куб. м. Така изчисленият обем не се оспорва и от ответника по делото. Отнетият обем вода е по-малък от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, което обосновава извод за законосъобразно определен с АУПДВ размер на дължимата такса при коефициент 0.7. Това е по-ниският и съответно по-благоприятен коефициент за дружеството. Несподелимо е поддържаното в касационната жалба твърдение, за допуснато нарушение в процедура по извършване на проверки относно потребеното количество вода. Този въпрос не е бил спорен между страните, поради което и не е било необходимо провеждането на процедура по чл.194б, ал.3, т.1 и т.2 от ЗВ. Определянето на таксата е направено според правилата на формулата за изчисление посочена в чл.11 от Тарифата за таксите за водовземане , за ползване на воден обект и за замърсяване, а размерът й не се различава от декларирания от "Напоителни системи" ЕАД. Касаторът неоснователно се позовава на практика на ВАС, съгласно която органът дължи проверка на декларираната такса и определяне на количеството ползвана вода според измервателно устройство. От приложената по делото административна преписка не се установява ползваното количество вода по разрешение да се определя според измервателно устройство. Не е налице и несъответствие в декларираните данни и твърденията на органа за отнето количеството вода, начин на определяне на таксата и нейният размер. АУПДВ е издаден поради обстоятелството, че дължимата такса не е заплатена в срок. Пред първоинстанционният съд са наведени твърдения за липса на мотиви съгласно изискването на чл.59 АПК. Съдът правилно е приел, че актът е обоснован и мотивиран, определена е такса според по ниския приложим коефициент, поради което е отхвърлил подадената жалба от Напоителни системи ЕАД. По тези съображения касационната инстанция намира за правилен изводът на АССГ за законосъобразност на издадения административен акт от директора на БД Източнобеломорски район.