Решение № 4852 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2014 г.

Решение № 4852 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Зърнени храни България"АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 5432/12.08.2014 г. по адм. д. № 5634/13 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на ревизионен акт № 2900-1200187/03.08.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", по потвърдената с решение № 186/30.01.2013 г. на ДД "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП част относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, м. 09.2008 г., м. 03.2009 г. и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., само това посочено в жалбата и установените във връзка с това допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалните закони - ЗДДС и ЗКПО и вторичното право на Европейския съюз, практиката на Върховния административен съд по подобни казуси, както и твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София изразява становище за неоснователност на жалбата чрез процесуален представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

I/ По ЗДДС:

С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд на "Зърнени храни България"АД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 112 538, 04 лв. по фактури, издадени от "Дао-07 " ЕООД за данъчни периоди м. 07 и м. 09.2008 г. с предмет на доставката ечемик с включен транспорт и в размер на 1660 лв. по една фактура № 47/06.03.2009 г., издадена от "Стройпроект Варна " ЕООД с предмет на доставката "демонтаж на метална конструкция".

Основанието за отказ по РА е по чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС - недоказани реални доставки на стоки и услуги с мотиви, че от справката в информационната система на НАП дружествата-доставчици нямат назначени лица и няма доказателства за кадрова, техническа и технологична обезпеченост за осъществяване на доставките.

С мотиви, че липсват приемо-предавателни протоколи и че не е доказано прехвърляне собствеността върху стоката, съдът е потвърдил отказът за признаване право на приспадане на данъчен кредит. По отношение доставката на ечемик съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 24 ЗЗД, според която разпоредба правото на собственост върху родово определени вещи, каквито са посочените във фактурите, издадени от "Дао 07" ЕООД, се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което според съда не е доказано. За фактурираната доставка на услуга от "Стройпроект Варна " ЕООД съдът се е позовал на извършената проверка в информационната система на НАП, от която е приел, че дружеството-доставчик има назначени 3 лица на трудов договор за м. март 2009 г. на длъжност: бояджия на сгради, ръководител на група в строителството и техник строителство и архитектура, от което не могат да се направят обосновани изводи за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на посочената услуга демонтаж на метално хале.

1.

По доставките от "Дао-07 " ЕООД:

Решението е неправилно и в противоречие с националните и общностните разпоредби и практика, както на Върховния административен съд, така и на практиката на Съда на Европейския съюз, която е цитирана и тълкувана погрешно.

Представените от ревизираното дружество доказателства и приета експертиза, безспорно установяват както предаване/приемане на стоката "ечемик" реколта 2008 г. във фактурираните количества, така и последващата им реализация с продажба и износ за дружество от Обединени арабски емирства.

В хода на ревизионното производство са представени фактурите, с приложени към същата мемориални ордери и складови разписки, два броя Договори за покупко-продажба на земеделска продукция, съответно от 02.07.2008 г. и от 04.09.2008 г., сключени между "Зърнени храни България"АД и "Дао-07 " ЕООД, в които са регламентирани търговските взаимоотношения между двете дружества, във връзка с доставката на ечемик реколта 2008 г., с включен транспорт осигурен от доставчика. В хода на ревизионното производство са представени и декларации за произход и добра земеделска практика, подписани от посочени лица - земеделски производители, които не са оспорени от административния орган и неопровергани при насрещните проверки.

В хода на съдебното оспорване е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила осчетоводяване на стоката, заприхождаването й, заплащане на стоката с банкови преводи, последващата й реализация с продажба и износ на Emirates trading Agency LLC, Обединени арабски емирства и осчетоводени приходи от продажбата на ечемика.

Двете основни предпоставки за доказване реалността на доставката на стоката са установени по делото: предаване/приемане с склад в гр. Бяла и в транзитен склад на Пристанище Варна и последващата реализация - износ към Обединени арабски емирства и заплащане на стоката от Emirates trading Agency LLC.

По отношение представените като доказателства по спора складови разписки съдът е приел, че същите не могат да се приемат като такива, които да удостоверяват по какъвто и да било начин реалността на доставката по процесните фактури, тъй като същите не са подписани. В тази връзка е заключението на експерта, който потвърждава начина на водене на счетоводното отчитане, а и видно от разписките, същите са извадки - копия от електронен носител на информация и няма как да съдържат подписи на страните. Важна е информацията която съдържат и изричното вписване на доставчика "Дао-07 " ЕООД. Така представените складови разписки имат информацията, която би се съдържала в приемо-предавателни протоколи и формата не е от значение, а по-важна е информацията, т. е. съдържанието на документа, което е водещ признак за доказване на осъществена доставка. Ненамиране на доставчика на адреса и непредставяне от негова страна на изисканите документи, не може да се тълкува във вреда на получателя на доставките. Неправилно съдът е прехвърлил доказателствената тежест към ревизираното дружество да установи начина на придобиване на стоката от неговия доставчик "Дао-07 " ЕООД, начина на съхранение и транспорта, който е бил за сметка на доставчика, съгласно изричната уговорка по Договорите и издадените фактури, доставка на ечемик с включен транспорт, да докаже кадровата и техническата му обезпеченост за осъществяване на доставките. Действително касае се за специфична стока, мястото на доставка на която се извършва от определени в Закона за съхранение и търговия със зърно места. Още в хода на ревизионното производство са дадени обяснения от ревизирания субект, както и доказателства за притежавани от него зърнени бази. Във връзка с приетата ССчЕ са представени и документите, на база на които е изготвено заключението - анализни свидетелства и приемни бележки за приемането на посочените в същите количество ечемик в зърнобаза в гр. Бяла с посочен доставчик "Дао-07 " ЕООД, качествени удостоверения с посочен в същите доставчик "Дао-07 " ЕООД и приложени към тях пропуски за извозване. Съдът, въпреки че е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на формално съществуващи и документирани търговски взаимоотношения между жалбоподателя и дружеството, посочено като негов доставчик, е направил неправилен краен извод, че не се доказва реалността на доставката по процесните фактури, издадени от доставчика с мотиви, че липсват приемо-предавателни протоколи. Съдът неправилно не е ценил стоковите разписки, които безспорно съдържат данни за предаване на стоката от "Дао-07 " ЕООД по всяка една от процесните фактури и завеждането й в съответния склад - в гр. Бяла и в Пристанище Варна-Изток, където е измерена на кантар, също и пропуски за извозване.

Анализирайки практиката на Съда на Европейския съюз съдът е направил извод, че действително в редица свои решения СЕС приема, че би следвало да се признае правото на приспадане на данъчен кредит при наличието на връзка между покупките по фактурите и последващите облагаеми доставки, както и че такава връзка е налице, когато получените доставки на услуги са част от общите разходи на дружеството.

Всички тези предпоставки са налице при ревизираното дружество.

Съдът не е съобразил констатацията на ревизиращите органи, отразена в ревизионния доклад на база насрещна проверка, че зърното е продадено и вложено за съхранение в зърнобаза в гр. Бяла, собственост на "Зърнени храни България"АД. В подкрепа на тази констатация, касаторът е представил повторно пред настоящата инстанция нот. акт за собственост № 73, т. 10, н. д. № 894/2006 г. на дружество, което се е вляло в акционерно дружество "Зърнени храни България"АД, съобразно представеното решение на СГС, ТО.

По отношение на една от фактурите за доставка при условията на транзитна доставка са налице счетоводни отразявания в съответната сметка 3044 "Транзитен склад" и е документирана с приложени по делото мемориални ордери за счетоводните записвания. Стоката е транспортирана и доставена директно на Пристанище Варна-Изток и е придружена от пътно-прехвърлителна разписка, товарителница и кантарни бележки, издадени от оператора на автовезна Пристанище Варна-Изток.

Неправилно съдът е приел, че цитирани в съдебното решение, решения на СЕС са неприложими, като постановени при различна фактическа обстановка и свързани предимно с определянето на икономическата дейност на съответното лице и доколкото получените доставки от същото са свързани с тази икономическа дейност на лицето, т. е. свързани са предимно с изясняване на обстоятелството дали същите тези получени доставки на стоки или услуги са предназначени за дейности, свързани с икономическата дейност на лицето или пък са предназначени за дейности, които са различни от икономическата дейност на лицето, в който случай не е налице правото на приспадане на данъчен кредит (това е хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, предложение второ).

В случая няма каквито и да е съмнения, че получените доставки са свързани с икономическата дейност на дружеството, факт, доказан и от доказателствата за последваща реализация на стоката.

Допълнително пред касационната инстанция са представени доказателства - писмо с изх. № 17/852/10.09.2014 г. на Национална служба по зърното към Министерство на земеделието и храните, съдържащо данни за регистрацията на "Дао-07 " ЕООД като търговец на зърно с издаден лиценз и вписан в регистъра на търговците въз основа на издадено съответно решение на компетентния .

Всички събрани по делото доказателства, приета експертиза, както и допълнително представените доказателства, по които е работило вещото лице установяват безспорно осъществяването на доставката на ечемик по спорните фактури, заприходяването им в съответния склад и последващата реализация, чрез износ.

Макар и непряко относими, безспорно установените факти, включително и с приетата ССчЕ за осъществени плащания по банков път на всички доставки, включително и последващи такива, също са доказателства за реално осъществени стопански операции, свързани с процесната стока - ечемик и това обстоятелство не е опровергано, а напротив е потвърдено със същия РА, с който е извършена и ревизия по ЗКПО за същите периоди и корекция на декларираните приходи не е извършена.

По изложените съображения отказът на данъчен кредит по доставките от "Дао-07 " ЕООД е незаконосъобразен и като го е потвърдил съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и решаване на спора по същество от настоящата инстанция, с отмяна на РА в тази част.

2.

По доставката на услуга по една фактура - № 47/06.03.2009 г., издадена от "Стройпроект Варна " ЕООД:

В хода на ревизионното производство е представен договор между "Зърнени храни България"АД и "Стройпроект Варна " ЕООД, първият в качеството му на възложител възлага, а вторият - в качеството му на изпълнител приема да демонтира хале, находящо се в землището на с. Загорци, Община Нова Загора. Било е установено, че на 04.03.2009 г. е платена цялата стойност на фактурата по банков път, приложени са мемориални ордери за осчетоводяването на фактурата и приемо-предавателен протокол от 06.03.2009 г.

Отказът на ревизиращите органи е мотивиран с твърдение, че жалбоподателят не е представил доказателства относно това къде е демонтираното хале и какво се е случило с него след демонтажа му. Налице е позоваване на извършената проверка в информационната система на НАП при която е установено, че дружеството доставчик има назначени три лица на трудов договор за м. март 2009 г. на длъжности: бояджия на сгради, ръководител на група в строителството и техник строителство и архитектура. След анализ на събраните доказателства е направен извода, че не може да се докаже реалността на извършената услуга и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, ар. чл. 9 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1660 лв. за данъчен период м. 03.2009 г.

Решението съдържа изцяло приповторени изводите на ревизиращите органи, които са неправилни и необосновани в крайния извод за недоказана реална доставка на услуга.

Констатациите на ревизията са опровергани със съответни доказателства и експертиза. Доказана е както реалността на услугата, така и последващата продажба на демонтираното хале, с осчетоводен приход от продажбата, който не е коригиран с РА по реда на ЗКПО.

Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и РА като незаконосъобразен.

II/ По ЗКПО:

1.

Ревизиращите органи, предвид констатациите в частта по ЗДДС за недоказана реалност на доставка по фактура № 47/06.03.2009 г., издадена от "Стройпроект Варна " ЕООД, на основание чл. 16, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2009 г. със сумата от 8300 лв.

Съдът е потвърдил РА в тази част, с мотивите за нереалност на доставката от "Стройпроект Варна " ЕООД.

Съобразно изложените мотиви в настоящото решение относно незаконосъобразността на решението, съответно на РА в частта по ЗДДС и доказана реалност на доставката на услуга по фактурата, издадена от "Стройпроект Варна " ЕООД изводът за документална необоснованост е неправилен. Решението, съответно и РА следва да се отменят като незаконосъобразни в частта за непризнати разходи по процесната фактура и извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. в увеличение със сумата 8300 лв.

2.

С ревизионния акт на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗКПО за 2008 г. е била извършена корекция на намалението на данъчния финансов резултат със стойността на годишните данъчни амортизации за определени активи, както следва: за 2008 г. в размер на 49 353, 90 лв., за 2009 г. в размер на 33 307, 15 лв. и за 2010 г. в размер на 31 102, 76 лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период дружеството е начислявало данъчни амортизации върху някои дълготрайни материални активи, които ревизиращите органи са приели, че не се използват за стопанската дейност и не носят икономическа изгода на дружеството. Като са се позовали на представена от дружеството информация за активите, е извършена корекция на годишните данъчни амортизации с посочените суми за съответните данъчни периоди - 2008, 2009 и 2010 години.

В съдебното решение на първоинстанционния съд мотивите се свеждат до потвърждаване изводите на решаващия орган.

Съдът единствено е цитирал правната разпоредба на чл. 59, ал. 1 ЗКПО.

Съгласно текста на чл. 59, ал. 1 ЗКПО, начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация, като данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план. При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл 12-месечния срок по ал. 1 годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не е използван. С размерът на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване на начисляването на данъчна амортизация, както следва:

• намалява се начислената данъчна амортизация за актива,

• увеличава се данъчната стойност на актива.

В мотивите на решението липсва конкретизации на активите, за които е прието, че не са били използвани за посочените периоди, липсва посочване на документите, въз основа на които са направени тези констатации, липсва произнасяне по възраженията на оспорващия, свързани с изискванията на МСС 16 "Имоти, машини и съоръжения".

В тази част решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводството - липса на анализ на доказателствата, обосновали изводите на ревизиращите органи, непроизнасяне по възраженията, свързани с приложението на МСС 16 и липса на самостоятелни мотиви от съда за законосъобразността на РА в тази част, в нарушение на задължението му по чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства инстанционния контрол на съдебния акт в тази част.

Фактически е неизяснено за кои активи са изводите на ревизиращите органи, че са неизползваеми, какъв е периода, спазени ли са изискванията на МСС 16, като за тези задължения по ЗКПО не е поставяна и задача на вещото лице по допуснатата ССчЕ, от която би могло да се установят спорните обстоятелства.

Указанията от страна на съда към оспорващия в тази насока липсват.

Изложеното налага отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за установяване на спорните обстоятелства, посочени по-горе в настоящото решение.

3.

В хода на ревизионното производство е установено наличието на сключен договор за ишлеме от 27.11.2007 г. между "Зърнени храни"АД в качеството му на възложител и "Слънчеви лъчи Провадия"АД в качеството му на изпълнител, като в същия се урежда преработката на бонифицирано слънчогледово семе в сурово слънчогледово масло, от сурово слънчогледово масло в рафинирано слънчогледово масло, както и бутилирането на рафинираното слънчогледово масло. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора при установяване на неизпълнение от страна на възложителя, изразяващо се в неосигуряване на договореното количество по чл. 4, възложителят се задължава да обезщети изпълнителя като му заплати неустойка в размер на 50% от разходите за неизползвания капацитет на изпълнителя, но не повече от 650 000 лв. Представени са и анекси към Договора. Издадени са две фактури за неустойки за неизползван капацитет през периодите 2008 г. и 2009 г. на стойност по 650 000 лв.

С РА е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 16, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗКПО и е извършена корекция на счетоводния резултат за данъчно преобразуване на жалбоподателя за 2008 г. и за 2009 г. в увеличение с неустойките по договора от 27.11.2007 г. в размер на по 650 000 лв.

Не се спори, че двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.

Съдът изцяло се е концентрирал върху това, че се касае за взаимоотношения между свързани лица и в потвърждение изводите на ревизиращия и решаващия административен орган, се е позовал на сключени подобни договори с други лица, които не са свързани лица с жалбоподателя и при които не е била уговаряна такава неустойка.

Решението на съда в тази част е постановено в нарушение на закона - чл. 16, вр. чл. 15 ЗКПО.

За да е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, преди всичко следва да са налице предпоставки по Глава Четвърта от ЗКПО "Предотвратяване отклонение от данъчно облагане". Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО в приложимата за периода редакция на текста, ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предвижда, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени. Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

При взаимоотношения между свързани лица не във всички случаи, попадащи в хипотезата на чл. 16, ал. 2 от ЗКПО се цели отклонение от данъчно облагане.

В процесния случай, за да приемат отклонение от данъчно облагане, ревизиращите органи са се позовали на сключени подобни договори с трети лица, които не са свързани лица с жалбоподателя и поради това, че са установили, че такива неустойки не са уговаряни, са приели, че е налице хипотезата на чл. 16, вр. чл. 15 ЗКПО.

Липсва каквато и да е обосновка за отклонение от данъчно облагане със заплащане на сумите по Договора.

Отделно, установено е и неправилно прилагане на чл. 15 ЗКПО.

В хипотезата на чл. 15 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Анализът на разпоредбата налага извод, че ще се коригира данъчният финансов резултат и на двете дружества като на едното ще се коригира отчетения приход в намаление, а на другото отчетения разход в увеличение.

Когато взаимоотношенията между свързани лица, както и взаимоотношенията между лица, които не са свързани се осъществяват в хипотезата на отклонение от данъчно облагане също се извършват необходимите корекции съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, така че да се отстрани ефекта от отклонението от данъчно облагане, който се изразява в определяне на занижен данъчен финансов резултат.

В този случай определянето на данъчния финансов резултат на лицето, допуснало отклонение от данъчно облагане са определя като счетоводния му финансов резултат се коригира (увеличи) съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, респективно - на съконтрагента му се коригира (намали) финасовия резултат със същата сума.

В конкретния казус е безспорно установено, че ревизиращите органи са подходили едностранно и противоречиво при двете дружества, които са били ревизирани с издадени РА.

Приети са за неоснователни всички възражения на оспорващия, свързани с реализирано плащане към "Слънчеви лъчи Провадия"АД, осчетоводяване на разход/приход и при двете дружества, данните за годишните приключвания с декларирани и платени задължения по ЗКПО.

За неоснователно е прието и възражението, във връзка с отменен РА на "Слънчеви лъчи Провадия"АД по ЗДДС относно непризнат характер на плащането - неустойка в размер на 650 000 лв., за което е бил начислен допълнителен ДДС за 2009 г. по фактура № 1000000177/07.01.2009 г.

РА на "Слънчеви лъчи Провадия"АД е бил отменен с решение на решаващия административен орган с мотиви, че се касае за платена неустойка, т. е. признат е характера на плащането.

Решение № 693/13.05.2010 г. на ДД"ОУИ", сега - ДД"ОДОП"-София, с което е отменен РА № 2000908282/04.03.2010 г., издаден на "Слънчеви лъчи Провадия"АД е изискано, представено е от административния орган и е прието като доказателство по делото. От същото се установява, че прихода е признат като такъв по плащане на неустойка по Договор от 27.11.2007 г., сключен между "Зърнени храни"АД в качеството му на възложител и "Слънчеви лъчи Провадия"АД в качеството му на изпълнител. Няма данни да е извършвана ревизия по ЗКПО на "Слънчеви лъчи Провадия"АД, но при тази констатация по ЗДДС относно характера на плащането, приходът следва да бъде признат като такъв от платена неустойка. За същият е платен и съответния данък по ЗКПО.

При така установените обстоятелства, признати от органа по приходите при другия ревизиран субект - "Слънчеви лъчи Провадия"АД, непризнаването на разхода при платеца - "Зърнени храни"АД води до двойно облагане на една и съща сума, което противоречи на принципите на данъчното облагане и води до неправомерно облагодетелстване на фиска с размера на определено данъчно задължение в нарушение на законови разпоредби.

При тези безспорно установени данни, решението е неправилно в изводът за законосъобразност на РА в тази част и като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 16, вр. чл. 15 ЗКПО подлежи на отмяна.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени като незаконосъобразен РА в частта, с която по реда на чл. 16, ал. 1, вр. ал. 2, т. 4 от ЗКПО е извършена корекция на счетоводния резултат за данъчно преобразуване на жалбоподателя за 2008 г. и за 2009 г. в увеличение с неустойките по договора от 27.11.2007 г. "Слънчеви лъчи Провадия"АД в размер на по 650 000 лв.

4.

С ревизионния акт не са признати за данъчни цели счетоводните разходи, които се твърди, че не са документално обосновани, поради което счетоводния финансов резултат за 2010 г. е увеличен със сумата 70 689, 88 лв. - разходи от минали години - от 2008 г., на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. чл. 10, ал. 1 ЗКПО.

Съдът в тази част от решението е обосновал мотиви, че липсва първичен счетоводен документ, което обосновава законосъобразността на непризнаване на разхода от 2008 г., осчетоводен през 2010 г. като разход от минали години.

За неоснователни са били приети възраженията на оспорващия за установена счетоводна грешка, свързана с разходи за минали години, аргументирани с Договор от 07.11.2008 г., сключен между жалбоподателя "Зърнени храни"АД и "Слънчеви лъчи Провадия"АД, по заявка № 67/18.09.2008 г., за която се твърди, че има характеристиките на първичен счетоводен документ. За неотносими към спора са приети твърденията, че суровината - сурово масло е използвана в производствения процес за промиване и калибриране на технологичните линии, както и счетоводното отразяване на стоката и прехвърлянето й от един склад в друг, обстоятелства потвърдени с приетата по делото ССчЕ. Спорът е за документалната обоснованост на разхода, която се установява единствено с първичен счетоводен документ, какъвто в случая липсва. За такъв не може да бъде призната направената заявка за стока от 18.09.2008 г., при това издадена преди сключване на Договора, който е от 07.11.2008 г.

Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, на касатора се дължат разноски, съобразно уважената част от жалбата, определни общо в размер на 11 835 лв. Съобразно представените по делото документи за платени разноски, същите са в размер на 600 лв. за експертиза, 75 лв. държавна такса и адвокатски възнаграждения за двама адвокати от по 9000 лв. за всеки от тях за защита пред първата инстанция и по 2400 лв. за всеки адвокат за защита пред касационната инстанция. По отношение на разноските за адвокат се дължи присъждане на платеното възнаграждение за един адвокат, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, независимо, че общото възнараждение на ангажираните по делото двама адвокати е до размера на минималното възнаграждение за един адвокат по Наредба № 1.

Присъденото юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОДОП"-София с решението на първоинстанционния съд следва да се отмени за размера над 590 лв. до присъдения размер от 6849, 91 лв.

По отношение на РА в частта, с която е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, последният дължи и произнасяне по разноските.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение