Решение № 134 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 489/2010 г.

Решение № 134 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 489/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на дружеството "С. С." ЕООД гр. София, с искане за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила съдебно решение от 11.01.2010 г., постановено по т. дело № 2269/2008 г. на СГС, търговско отделение, VI-4 състав. Молителят се позовава на нарушение на процесуалните правила за призоваване и на лишаването му от възможността да участвува в процеса. Твърди се, че констатациите на служебното лице по връчване на призовките, че на адреса гр. София, бул. "Ц. шосе" № 113 А е невярно, че дружеството се намира на този адрес от 26.03.2007 г. Поддържа, че дружеството не е получавало призовки, както не е намерено уведомление разлепено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Искането му е за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание са приети писмени доказателства. Ответникът по молбата "Х." ООД заяви становище в съдебно заседание за отхвърляне на молбата за отмяна като неоснователна, тъй като по делото са представени достатъчно доказателства, че молителя не е намерен на посочения от него адрес. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение прие за установено следното: С определение № 49 от 1.06.2010 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на "С. С." ЕООД е допуснато до разглеждане. Искането на молителя за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС е основана на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Основанието за отмяна означава, страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е лишена от възможността да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретният случай молителят се позовава на първата хипотеза- нарушаване на правилата за призоваване - чл. 50, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 ГПК. Молителят - ответник по делото е призоваван на адреса по регистрация на дружеството: гр. София, бул. "Ц. шосе" № 113А. Към делото са приложени две съобщение за връчване на книжа на ответника, върнати със забележка, че на посочения адрес няма такава фирма, липсват знаци и табели, не е позната на служителите на други фирми по сведение на В. П. - портиер на И. "Р.". На второто обявление е поставена резолюция на съдията, ответника да се счита призован по чл. 50, ал. 2 ГПК. До спиране на производството по делото с определение от 14.05.2008 г., призовките до ответника са прилагани на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. На стр. 53 от делото е приложено съобщение до ответника, върнато със същата забежка от длъжностното лица по призоваване и поставена резолюция от съдията дружеството да се счита за призовано по чл. 50, ал. 2 ГПК. Като доказателства по делото, че дружеството се намира на посочения в исковата молба адрес, са приети два броя трудови договори със страни "С. С." ЕООД и Е. И. Г. и И. Н. Котзаколис, сключени съответно на 22.04.2008 г. и 29.08.2007 г., в които като адрес на работодателя е посочен гр. София, бул. "Ц. шосе" № 113А. Призоваването и връчването на съдебни книжа на търговци, какъвто е молителя, става по правилата на чл. 50 ГПК. Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл. 50, ал. 2 ГПК/. В чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай съдът трябва да разпореди връчването на съобщението да се извърши чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби следва извода, че законодателя прави разлика между "напуснал" адреса и "липсата на достъп" до канцеларията. В случая неправилно съдът е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК, след като с удостоверението за актуално състояние е удостоверено вписването на адрес на ответника: гр. София, бул. "Ц. шосе" № 113А и не е констатирано от длъжностното лице по призоваване, че дружеството е напуснало адреса. При липсата на констатация, че адресът не е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК. Съдът е следвало в този случай да разпореди залепване на съобщение по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК за да бъде изпълнена процедурата за редовно призоваване на ответника. Нарушаването на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК при призоваването на ответника е лишило страната от участие в процеса, основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение