Решение № 907 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2012 г.

Решение № 907 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ясен Красимиров Георгиев, Владислава Александрова Стоянова и Северина Венциславова Исталиянова, всичките от гр. София, чрез проц. си представител адв. Галя Спасова, против Решение № 136/5.07.2012 г., постановено по адм. д. № 96/2012 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ясен Красимиров Георгиев, Владислава Александрова Стоянова и Сверена Венциславова Исталиянова против Заповед № ДК-02-ЮЗР-113/5.04.2011 г. на Началник РДНСК ЮЗР, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "два броя сезонни сгради", находящ се в ПИ № 000221, м. "Крива нива", землището на с. Дяково, община Дупница. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Досежно неговата търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждане - преди 1987 г. За формиране на извода, че процесните двете сезонни бунгала не отговарят на нормативните условия за признаване на търпим статут, съдът подробно е обсъдил събраните доказателства, в т.ч. и заключението на приетата СТЕ, както и наличието на всяка една от хипотезите на ал. 1 на § 16. Установено е, че имотът се намира извън регулацията на населеното място, предназначението му за трайно ползване е земеделско /"гора в земеделски земи - залесена нива"/, като същият е без градоустройствен статут, т.е. без ПУП, ПЗ и ПР, както по време на изграждане на постройките, така и понастоящем. Следователно, отсъства една от кумулативните предпоставки за признаване на търпимост по предл. 1 на цитираната норма. Поради това е без правно значение фактът до каква степен строежът е отговарял на действащите към периода на извършването му строителни правила и нормативи по ЗТСУ и ППЗТСУ (отм.), което се отнася и до констатацията на вещото лице, че би могло към онзи период да бъде издадено застроително решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав