Решение № 77 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г.

Решение № 77 от 5.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимия Г срещу решение № 423/23.11.2009 г. постановено по в н о х д № 603/2009 г. от САС, с което е изменена присъдата на СГС от 12.11.2008 г. по н о х д № 1887/2007 г.

В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието, с твърдение, че съдилищата не са отчели обстоятелството, че жалбоподателят след като се е признал за виновен следва да получи по леко наказание от определеното. Иска се от третата инстанция намаляване на размера на лишаването от свобода.

В съдебното заседание, подсъдимият Г не се явява, редовно призован.

Представлява го служебно назначеният з. - а. Е от САК, която поддържа жалбата на подсъдимия по основанието и направеното искане за намаляване на наказанието.

Гражданският ищец Л. Сотиров, редовно призован, чрез своите повереници - адвокатите Д. и М., не се явява и не се представлява.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С цитираната присъда тримата подсъдими - Г. Ц., Й. Ц. и Б. М. са били признати за виновни в това, че на 25.12.2006 г., в гр. С., в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи - пари на обща стойност 300 лева от владението на Л. Сотиров, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия - постоянна слепота с дясното око - прест. по чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК.

На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на тримата са наложени следните по размер наказания лишаване от свобода:

• на жалбоподателя Гр. Ц. - три години и шест месеца, като по отношение на него е активирана условната присъда по н о х д № 498/2005 г. по описа на СРС, трети наказателен състав за условното наказание от три месеца лишаване от свобода;

• на осъдения Й. Ц. - три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок;

• на осъдения Б. М. - четири години и шест месеца лишаване от свобода, като е бил оправдан по първоначалното обвинение да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. На основание чл. 25 НК му е определено общо наказание - четири години и шест месеца лишаване от свобода, след групиране на наложеното с друго такова по н о х д № 11211/2002 г. по описа на СРС.

Приспаднато е предварителното задържане на жалбоподателя Ц. и осъдения М.

Бил е уважен гражданския иск и тримата са били осъдени да заплатят солидарно сумата от 10 000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия Сотиров, ведно със законната лихва от деня на причиняването на увреждането.

Наказателното производство в съдебната фаза на процеса е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК "Съкратено съдебно следствие" и по-конкретно в хипотезата на чл. 372, т. 2 НПК - подсъдимите признали изцяло фактите описани в обвинителния акт и изразили становище да не събират доказателства за тези факти. Жалбоподателят Ц. се признал за виновен. При това положение, на основание чл. 372, ал. 4 НПК съдът обявил с протоколно определение от 12.11.2008 г., че самопризнанията му се подкрепят от доказателствата по делото събрани в досъдебната фаза на процеса. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК определил размера на наказанието значително под минимума от пет години лишаване от свобода, въпреки миналото му осъждане. Това наказание по размер не е явно несправедливо, тъй като съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца - именно този подсъдим е бил инициатор за извършването на престъплението. Съдилищата са отчели смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, независимо от задължението им ex lege да определят размера под предвидения минимум от пет години. В своята санкционна част присъдата и обжалваното решение на въззивния съд са съобразени с целите на наказанието по чл. 36 НК. Освен това, по принцип, за да възникне за касационната инстанция правомощието за изменение на въззивния съдебен акт, чрез намаляване на наказанието, е необходимо да е установено, че наложеното от проверявания съд наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК /арг. чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК/. Поради изложеното по-горе това условие не е налице. Санкцията е справедлива, не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и решението на въззивния съд следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение