Решение № 8533 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5068/2009 г.

Решение № 8533 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5068/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП гр. Шумен срещу решение № 8 от 20.02.2009 г. на Шуменски административен съд, постановено по адм. д. № 332 по описа за 2008 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 27001816/ 15.08.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с Решение № 1013/ 11.11.2008 г. на Директора на ТД на НАП - Шумен, с който на Камелия Ангелова е установено задължение за данък върху дохода в размер на 188, 27лв. ведно с лихва за просрочие върху тях. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване е, че жалбоподателката не е доказала правото си на данъчно облекчение, поради извършване на дарение в полза на лице с увреждания. Ответникът по касационната жалба - Камелия Ангелова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение по декларация, с който е прието, че не е налице основание за ползване на данъчно облекчение за дарение по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" ЗДДФЛ, извършени са корекции в данъчната декларация и е определена дължима сума за довнасяне след корекцията. Жалбоподателката подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи през 2007 г., включително декларира ползване на данъчно облекчение за дарение до 5% за подпомагане на хора с увреждания, като към декларацията са приложени експертно решение на ТЕЛК на лицето, в полза на което деклараторката е извършила дарение и договор за дарение в размер на 800 лв. от 04.06.2007 г. При проверката органа по приходите е установил, че срокът на валидност на експертното решение от 30.03.2001 г. е до 01.03.2003 г. и преходното правило на § 3 от ПЗР на Закона за здравето (в сила от 01.01.2005 г.) не се прилага за случая и доколкото за бенефициента на дарението не е доказано, че е лице с увреждания жалбоподателката няма право на данъчно облекчение. Съгласно чл. 22 ал. 1 ЗДДФЛ в приложимата му за 2007 г. редакция формираната данъчна основа за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения се намалява с облекченията за дарения, до пет на сто, когато дарението е в полза на хора с увреждания, както и за технически помощни средства за тях (чл. 22, ал. 1, т. 1 б. "з". Тълкувайки нормата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, първоинстанционният съд правилно е приел, че тя не изисква срокът на определената трайно-намалена работоспособност да не е изтекъл към момента на влизане на закона в сила (01.01.2005 г.). Посочената норма гласи, че лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Ползващата се от направеното дарение е била с определена степен на трайно намалена работоспособност и е била навършила 65-годишна възраст още към момента на издаване на експертното решение на ТЕЛК през 2001 г. Независимо от обстоятелството, че срокът на представеното експертно заключение на ТЕЛК е изтекъл преди 01.01.2005 г., правилно съдът е приел, че то е доказателство относно наличието на "увреждане" у лицето, адресат на дарението. Предвид тези данни лицето, в чиято полза е направено дарението, безспорно е от кръга лица, имащи качеството "хора с увреждания", и попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" ЗДДФЛ. В случая дарението на парични средства е извършено в полза на лице с увреждане. Налице е и договор за извършеното дарение на датата, на която средствата са получени от надарения. От така направените волеизявления на страните се установява, че паричната сума е предоставена от дарителя и приета от надарения при подписване на договорите за дарение. При така установеното пред първоинстанционния съд, доказано е, че за дарителката са налице предпоставките на чл. 22 ал. 1, т. 1 б. "з" ЗДДФЛ за ползване на претендираното данъчно облекчение. Като е достигнал до същият извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение