Решение № 10553 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2010 г.

Решение № 10553 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милка Иванова Тодорова от гр. Банско, чрез процесуален представител адв. Ядков, против решение № 759 от 22.12.2009 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. дело № 441/2009 г. В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. По подробно развити съображения се сочи, че съдебното производство пред първата инстанция е образувано по жалба от трети лица, които заявяват самостоятелни права върху процесния имот, но не са били участници в административното производство. Последното има междинен характер и се развива само между заявителя и издателя на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ето защо трети лица нямат право на жалба против оспорения акт, което означава, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и решението му следва да бъде обезсилено. Самостоятелно основание за недопустимост на съдебното решение е и обстоятелството, че съдът не е конституирал всички заинтересовани страни по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК. Според касаторката този пропуск може да се квалифицира и като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това съдът е допуснал нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като е основал изводите си на доказателства, които не са били приети по делото. Поддържа се и нарушение на материалния закон поради това, че съдът не е изпълнил задължението си за изясняване на спора и не е установил въз основа на каква молба е открито административното производство. Също така са неправилни изводите му, че административния орган е допуснал смесване на процедурите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, като не е изложил конкретни мотиви в тази насока. Касаторката не споделя и мотивите на съдебното решение, че оспореният акт бил немотивиран и не съдържал фактически основания за издаването си. По тези съображения иска обезсилване на обжалваното решение, респ. същото да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд или настоящата инстанция да се произнесе с решение по същество. Ответникът - кметът на община Банско не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Димитър Иванов Русков, чрез процесуален представител адв. Молерова, представя писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът - ЕТ "Лео - Банско - Любен Мехомийски", чрез процесуален представител адв. Немчева, представя писмена защита, в която развива съображения, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение счита за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Николай Смедарчин, Димитър Хаджитодоров, Вера Шопова и Александър Събев не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Неоснователна касационна жалба. Без да са налице данни, че в посоченото от комисията съдебно решение по адм. д. № 647/07 г. на АС - Благоевград е решен въпроса за възстановяване правото на собственост върху имот № 21869 по картата на Воден синдикат, комисията, назначена със заповед на кмета на община Банско е приела, че в полза на жалбоподателката подлежат на възстановяване 4018 кв. м. Заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като кметът е издал трета поредна заповед, без да се съобрази с мотивите, дадени в съдебните решения - налице е идентичност в съдържанието й с предходните, отменени от съда. За да бъде издадена заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, следва да се определи застроената част от имота, която се определя служебно от техническата служба на общината. Действията на комисията са в сферата на техническата дейност по идентифициране на имотите, за които да се създаде възможност да бъде определена застроената част в друга процедура - по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Производството по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е различно и предхожда това по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Оспорената заповед не съдържа и фактически основания за издаването й, което не позволява да се прецени кои са правно приложимите правни норми. При липса на доказателства, че на наследниците на Иван Тодоров е издаден документ, легитимиращ ги като собственици на конкретния обект, незаконосъобразно кметът е признал за възстановяване имот в размер на 4018 кв. м. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалби на Димитър Иванов Русков и на ЕТ "Лео - Банско - Любен Мехомийски" (присъединена за общо разглеждане в същото производство) против заповед № 01-36 от 10.02.2009 г. на кмета на община Банско, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по повод молба вх. № 94-01-4094 от 2.08.2006 г. от Милка Иванова Тодорова - наследник на Иван Георгиев Тодоров и влязло в сила решение на ОСЗГ Банско за възстановяване право на собственост и във връзка с изработен помощен план по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила решение № 254 от 18.04.2008 г. по адм. дело № 580/2007 г. на Административен съд Благоевград, е одобрено решение на комисията, назначена със заповед № 01-4/14.01.2009 г. по т. 3 от Протокол от 15.01.2009 г. за възстановяване на бивш имот № 21869 по картата на Воден синдикат, попадащ в кв. 277 по плана на гр. Банско, община Банско, като съгласно помощния план от бивш имот № 21869 на възстановяване подлежат 4018 кв. м. с пл. № 3052, 3053, 3054, кв. 277 по действащия план на гр. Банско, на наследниците на Иван Георгиев Тодоров, видно от графичната част към помощния план - неразделна част от настоящата заповед, в улица и в УПИ ХVIII с пл. № 2710, кв. 184 мероприятията са реализирани и съответните квадратури не подлежат на възстановяване. Оплакванията на двамата жалбоподателите са били, че същите се легитимират като собственици на имот пл. № 3054, респ. 3052, за което са представили съответните документи. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон и административно производствените правила, тъй като административният орган е допуснал смесване на процедурите по ППЗСПЗЗ и ЗКИР и не е ясно в рамките на какво производство се е произнесъл, поради което е отменил заповед № 01-36 от 10.02.2009 г. на кмета на община Банско. При осъществената служебна проверка по допустимостта на обжалваното решение по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК, както и с оглед изричното възражение на касаторката в тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд Благоевград е постановил недопустимо решение, тъй като се е произнесъл по недопустима жалба. Предмет на оспорване в производството пред първата инстанция е заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която разпоредба е посочена като правно основание за издаването й. Административният съд също е упражнил контрол за законосъобразност върху акта в рамките на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Настоящият състав приема, че макар и неточно формулирано, в заповедта по същество се съдържа произнасяне именно по предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - определяне на застроената, респ. свободната част от процесния имот. В административното производство с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част от имота, която не се възстановява на собствениците. В процедурата по определянето на застроената площ участват само тези бивши собственици или техни наследници, които са поискали издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а, както и органът, който е сезиран. Административното правоотношение възниква само между лицата, по чието искане е започнало административното производство и компетентният да се произнесе по искането им административен орган. В случая това са Милка Иванова Тодорова - наследник на Иван Георгиев Тодоров и кметът на община Банско. Трети на така създалото се административно правоотношение лица, които не са били участници в административното производство нито имат право на жалба срещу постановения административен акт, тоест не са активно легитимирани да обжалват заповедта на кмета и да бъдат конституирани като жалбоподатели, нито следва да участват в съдебното производство в друго процесуално качество. Това е така, тъй като се касае за междинно производство, предхождащо възстановяването на собствеността върху бивши земеделски земи в регулация по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Едва след приключване на реституционната процедура, ако спорните имоти се възстановяват в реални граници, ще се достигне до промяна в правната сфера на лицата, имащи вещни права върху същите имоти и тогава ще възникне спор за собственост, който се разрешава по общия исков ред. Към настоящия момент за жалбоподателите в първоинстанционното производство не е налице накърнен пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият състав счита, че съдебното производство пред Административен съд Благоевград е образувано по недопустими жалби, по които е постановено недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, а жалбите, подадени от Димитър Иванов Русков и ЕТ "Лео - Банско - Любен Мехомийски" следва да се оставят без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,