Решение № 10001 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 283/2009 г.

Решение № 10001 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 283/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД гр. Костинброд, против Решение № 985/11.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-258/2007 г., с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция размер на 300 000, 00 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК отм.), постановено е прекратяване на нарушението и е наложена имуществена санкция в размер на 200 000, 00 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 2, предл. 2-ро от ЗЗК отм. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗК отм. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания административен акт, КЗК е наложила на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД гр. Костинброд имуществена санкция размер на 300 000, 00 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм., постановила е прекратяване на нарушението и е наложила имуществена санкция в размер на 200 000, 00 лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 2, предл. 2-ро от ЗЗК отм. Производството пред КЗК е образувано по постъпили сигнали за евентуално извършени нарушения по чл. 18 от ЗЗК отм. от страна на жалбоподателя при разпространение в търговската мрежа на страната на продуктите на дружеството. След извършеното проучване, КЗК е констатирала наличие на господстващо положение на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД на пазарите за незабавна и отложена консумация на газирани безалкохолни напитки и студен чай, както и на пазара за незабавна консумация на сокове и нектари, като е определила съответния географски и продуктов пазар. КЗК е приела, че с налагане на нелоялни търговски условия в комисионните договори, изразяващи се в прехвърляне на собствеността върху доставяните продукти от "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД на комисионера и отговорността му при неплащане от клиента, при липса на възможност за конкуренция с останалите комисионери и с ограничаване дистрибуторите да продават продуктите на дружеството само и единствено на търговски обекти, които обслужват крайни потребители в периода 2005 г. - 2007 г., дружеството жалбоподател е реализирало фактическите състави на чл. 18, т. 1 и т. 2, предл. 2-ро от ЗЗК отм. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкциите, отчитайки тежестта и продължителността на нарушенията, техният обхват и европейската практика при определяне размера на имуществената санкция. По делото е разпитан свидетеля проф. Джон Калахър, според който "приселинг системата" - комисионера да поеме за себе си риска от загуба или повреда на стоката, не представлява тежест за комисионера - рискът е предвидим и приблизително един и същ, и е част от вменените му функции. Изводите на КЗК относно наличието на извършено нарушение от страна на жалбоподателя се подкрепят от доказателствата по делото. С нормата на чл. 18, т. 1 от ЗЗК отм. е установена забрана за действия на предприятия с монополно или господстващо положение, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията и/или увреждане интересите на потребителите, като пряко или косвено налагат цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия. Предвид изложените фактически обстоятелства, административният орган правилно е приел, че са налице предвидените в разпоредбата предпоставки по отношение на действията на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД, във връзка с налагане на нелоялни търговски условия в комисионните договори, изразяващи се в прехвърляне на собствеността върху доставяните продукти от "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД на комисионера и отговорността му при неплащане от клиента. Жалбоподателят като предприятие с господстващо положение на релевантния пазар е наложил нелоялни търговски условия на комисионерите, които са ограничени в своята търговска свобода и развиват дейност по едностранно установените от него условия, принуждавайки ги да поемат рискове, с прехвърлянето върху тях собствеността на стоката и последиците от неплащане на стоката от страна на клиента. Това действие на дружеството е в противоречие с общото задължение за добросъвестна конкуренция на пазара, тъй като с него се създава реална възможност за увреждане интересите на комисионерите. Такова поведение представлява налагане на нелоялни търговски условия по смисъла на закона и е в разрез с пазарните условия на търсене и предлагане. Разпоредбата на чл. 18, т. 2 от ЗЗК отм. визира поведение на предприятие, което злоупотребявайки с пазарната си власт, ограничава производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите. За да е налице от страна на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД нарушение по чл. 18, т. 2, предл. 2-ро от ЗЗК отм., е необходимо наличието на две предпоставки: субекта на нарушение да е предприятие с монополно или господстващо положение и да е осъществило действия, имащи за цел или резултат ограничаване на търговията. От представените по делото доказателства се установява, че дистрибуторите на "Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани" АД са ограничени да продават продуктите на дружеството само и единствено на обекти обслужващи крайни потребители. Безспорно е, че тези действия целят ограничаване кръга клиенти на дистрибуторите, в резултат на което водят и до ограничаване на търговията. Съдебната проверка относно правилното определяне на размера на имуществената санкция представлява проверка на съответствието на административния акт с целта на закона - едно от изискванията за законосъобразност на акта. Случаите на налагане на имуществени санкции са изчерпателно изброени в чл. 59, ал. 1 ЗЗК отм., според който за нарушенията по чл. 9, 18, 30, 31, 32, 33, 34 и 35, за извършване без разрешение на действия по чл. 13, ал. 4, чл. 15, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 27, ал. 5, както и за неизпълнение на постановеното по чл. 7, ал. 1, т. 8 комисията налага имуществена санкция на предприятието в полза на държавата в размер от 5 000, 00 до 300 000, 00 лева. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкциите, отчитайки тежестта и продължителността на нарушенията, техният обхват и европейската практика в тази насока. В случая КЗК е изложила фактическите основания за така определеният от нея размер на санкциите. Настоящият състав счита, че така определените имуществени санкции от страна на КЗК за извършените нарушения са съобразени с тежестта на нарушенията, тяхната продължителност и е постигнат необходимия превантивен ефект. По изложените съображения жалбата против решението на КЗК следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод в полза на КЗК следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение