Решение № 9497 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5686/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 13095/14.04.2025 г. по адм. дело 7020/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221023004405-091-001 от 29.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение 803/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, гр. София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В тази насока развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта, както и присъждане на осъществените разноски, от които държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна-Атлетик Комърс ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221023004405-091-001 от 29.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение 803/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, гр. София. За да отмени оспорения административен акт, АССГ е приел, че процесните услуги не са свързани с посредническа дейност, а представляват част от общите разходи на ревизирания, имащи пряка и непосредствена връзка с неговата икономическа дейност. Щом извършеното от доставчиците е част от материално - техническите действия, възложени на подизпълнители във връзка с договора и не представлява услуги по договоряне, то не са налице предпоставките за приложението на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Спорните доставки са облагаеми и данъкът за тях правомерно е начислен от доставчиците, с оглед на което незаконосъобразно с РА е отречено правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Така постановеното решение е неправилно. Следва да се приемат за основателни доводите на касатора, че съдът неправилно е приложил съдебната практика на СЕС, като необосновано не е съобразил тази посочена от органите по приходите и от директора на дирекция ОДОП София. Следвало е да се съобрази съдебната практика на СЕС относно изискването за пряка и непосредствена връзка между получените доставки и облагаемата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. Посоченото изискване за упражняването на правото на приспадане на ДДС се потвърждава от Решение от 14 септември 2016 г., дело С-132/16 и от 16 септември 2020 г., дело С-528/19. Налага се извод, че спорните доставки касаят необлагаемата икономическа дейност на дружеството - извършване на освободени доставки с предмет финансови услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗДЛС. поради което дружеството не установява наличието на право на приспадането на ДДС по спорните фактури. С оглед изложеното на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не следва да се признае признато правото на приспадане на данъка по спорните фактури. В настоящия случай съда не е съобразил и приложил тълкуването на правните норми обективирано в т. 23 от Решение от 21.06.2007 г. по дело С - 453/05 V. L на СЕС - терминът договаряне, съдържащ се в чл. 13, Б, буква г), т. 1 - 5 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. няма определение в същата директива. Съдът се е произнесъл в контекста на т. 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договора във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В същност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора. В този смисъл е Решение на СЕС от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, С-235/00, Recueil, стр. 1-10237, точка 39. Данъчният кредит по спорните фактури през ревизираните данъчни периоди е от разходи за консутантски, данъчно-правни услуги, както и услуги по изготвяне на справки . при продажба на акции, които са пряко свързани с извършената от задълженото лице продажба на фирмени акции, което представлява освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС. Приетата по делото съдебно счетоводна експертиза не оборва този извод, като съда неправилно е приложил практиката на СЕС. Спорните доставки безспорно касаят необлагаемата икономическа дейност на дружеството - извършване на освободени доставки с предмет финансови услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗДДС. С оглед изложеното за дружеството не се установява наличието на право на приспадане на ДДС по спорните фактури. Налага се изводът, че необосновано и незаконосъобразно с решението на АССГ е отменен Ревизионен акт Р-22221023004405-091-001 от 29.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, в частта, в която е потвърден с Решение 803/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при ЦУ на НАП, гр. София. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 10 875, 68 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,