Решение № 1463 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2008 г.

Решение № 1463 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10715/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Пейча Пейкова Момчева от гр. Русе срещу решение № 36/8.07.08 г. по адм. д. № 333/07 г. по описа на Административен съд-Русе с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Сашо Илиев Узунов и изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) -София не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Момчева за прогласяване нищожността на Заповед № РД-18-18/16.05.07. на изп. директор на Агенцията по кадастъра, сега АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри на територията на Централна градска част - Русе, квартали "Дружба I", "Родина I", "Родина II", "Родина III", "Родина IV" и Западна промишлена зона Русе. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на предвидената в закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснавателна. Производството по делото е образувано по жалба на касатора Момчева срещу Заповед № РД-18-18/16.05.07 г. на изп. директор на АК за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри на конкретни квартали и промишлена зона в гр. Русе с претенция за отмяна на заповедта в частта относно поземлен имот с идентификатор 63427.4.84 като незаконосъобразна, респ. прогласяване нейната нищожност. С определение № 1091/30.01.08 г. по адм. д. № 11018/07 г. състав на Върховния административен съд е конкретизирал предмета на съдебното производство, като по съображения за просрочие на жалбата е върнал делото за разглеждане единствено в частта на претенцията за прогладяване нищожността на оспорената заповед. При така определения предмет на съдебната проверка, решаващият съдебен състав е изложил подробни мотиви относно релевантните за валидността на административния акт обстоятелства. Обосновано в тази връзка е приел, че заповедта е издадена от компетентния по чл. 49, ал. 1 ЗКИР административен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изводите по отношение характера на допуснатото нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗКИР и определянето му като несъществено са правилни, тъй като това нарушение не е рефлектирало върху правото на участие на оспорващата Момчева в административното производство, както и върху правото й на съдебна защита чрез оспорване по реда на Глава десета АПК издадената в това производство заповед. Касационните доводи относно характера на нарушението по чл. 35, ал. 3 ЗКИР не могат да бъдат споделени. Както се посочи, неразгласяването заповедта, поставяща началото на административното производство по начина, указан в чл. 35, ал. 3, предл. 2 и 3 ЗКИР не води до нищожност на оспорената заповед, тъй като заповедта е обявена в "Държавен вестник" бр. 34/05 г., достъпен за всички граждани в страната и констатираното нарушение не е ограничило правата на оспорващата за съдебно обжалване. Останалите оплаквания касаят евентуална матерниалноправна незаконосъобразност на заповедта и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не сочат последната да е издадена при пълна липса на правно основание или в грубо нарушение на правовия ред в страната. С оглед изложеното оспореното решение се явява лишено от визираните в касационната жалба пороци и като правилно на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение