Решение № 1357 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2013 г.

ВАСIV отделение06.02.2015 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Брикел" ЕАД против решение № Ц-024 от 29.07.2013 г., постановено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 12. ОСЪЖДА "Брикел" ЕАД да заплати на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 1357 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11238/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба на "Брикел" ЕАД срещу решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени считано от 01.08.2013 г. пределни цени на топлинната енергия и са определени цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". Решението на ДКЕВР е оспорено в частта му по т. 12, с която са определени цените за "Брикел" ЕАД. С жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ оспорва жалбата чрез юрк. Велчева, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърлянето й и излага аргументи за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, счита жалбата за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да се произнесе по оспорването, настоящият състав намери за установено следното от фактическа страна: С обжалваното решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. ДКЕВР е утвърдила считано от 1.08.2013 г. пределни цени на топлинната енергия и е определила цени на електрическата енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала". Относно оспорваната т. 12 за жалбоподателя са определени преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 110,20 лв./МВтч, в т.ч.: индивидуална цена на електрическа енергия - 110.19 лв./МВтч; добавка по чл. 33, ал. 3 от ЗЕ - 0.01 лв./МВтч; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител водна пара без ДДС - 40.97 лв./МВтч; еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода без ДДС - 49,02 лв./МВтч; регулаторна база на активите - 147442 хил. лв.; норма на възвращаемост - 5.05%; при необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период - необходими годишни приходи - 118 059 хил. лв.; прогнозни количества комбинирана електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 541 422 МВтч.; прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител водна пара - 1 690 МВтч; прогнозни количества на топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 16 500 МВтч, като цените на енергия са изчислени с цена на въглища - 50.17 лв./т при калоричност 2 329 ккал/кг. За да постанови този резултат ДКЕВР е извършила регулаторен преглед на цените на топлинна и/или електрическа енергия на дружествата от сектор "Топлоенергетика" и е поискала с писмо Е-14-00-4/4.03.2013 г. от дружествата в сектора, сред които и жалбоподателя да подаде до 1.04.13 г. заявление за утвърждаване на цени на енергия, като представи посочени документи. Дружеството жалбоподател "Брикел" ЕАД е подало заявление вх. № Е-14-31-4 от 29.03.2013 г. Постъпилата от жалбоподателя информация и представените документи са подробно анализирани в доклад с вх. № Е-1к-339/18.07.2013 г., изготвен от работна група, съставена от директора на дирекция "Регулиране и контрол - Електроенергетика и Топлоенергетика", директора на дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" и директора на дирекция "Правна". Същият е адресиран до председателя на ДКЕВР и е относно утвърждаването на цени в сектор "Топлоенергетика" от 1.08.2013 г. В частта му относно жалбоподателя "Брикел" ЕАД подробно е обсъдена обосновката му за предложените от него цени и представените доказателства към заявлението му. Освен това в табличен вид е даден отчетения предходен ценови период, прогноза за цени от 1.07.13 г., посочена е разликата в прогнозата за 2013 г. спрямо 2012 г. и е посочено изменението в проценти. Работната група е приела на основание чл. 40, ал. 6 от УП на ДКЕВР във вр. с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ решение да предложи ДКЕВР да приеме доклада и предложения проект на решение, да насрочи открито заседание и обществено обсъждане, на което да бъдат поканени всички заинтересовани лица и организации. На 18.07.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 110. На това заседание е разгледан доклада на работната група и със свое решение от същата дата ДКЕВР е приела доклада на работната група относно подадените заявления за утвърждаване на цени, насрочено е открито заседание по реда на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ЗЕ за разглеждане на доклада на 23.07.2013 г. от 10:00 часа, за участие в него е решено да бъдат поканени представители на заявителите. На същото заседание е приет проекта на решение и е насрочено обществено обсъждане за разглеждане проекта на решение на 23.07.2013 г. от 11:00 часа, на което да бъдат поканени заинтересованите лица. Разпоредено е докладът и обществено обсъждане да се обявят на страницата на ДКЕВР в интернет. На 29.07.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР, на което е съставен протокол № 115 за приемане на решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. На 31.07.2012 г. ДКЕВР е провела закрито заседание, на което е разгледала и приела мотивите към решение № Ц-24 от 29.07.2013 г. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза като настоящият съдебен състав кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно дадени, с изключение на частите, съставляващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. В този смисъл фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, като се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗЕ (в приложимата редакцията към момента на постановяване на обжалваното решение), ДКЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. Основните принципи на ценово регулиране са заложени в Закона за енергетиката, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията и утвърждаването на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство се определят по реда на отменената, но действала към момента на постановяване на оспорваното решение Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), както и на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). По отношение на процедурните правила за приемане на решението в този регулаторен период са приложими и правилата на § 14 и § 15 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обнародван в Държавен вестник бр. 59/2013 г., в сила от 5.07.2013 г. За целите на ценообразуването намират приложение и Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" (отм.), приети с протоколно решение № 28 от 21.02.2012 г. по т. 2 на ДКЕВР, в които е предвиден електронен модел, съдържащ формули и зависимости, чрез които се изчисляват цените на топлинната и електрическата енергия. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЕ, цените на електрическата и на топлинната енергия се образуват от енергийните предприятия, съобразно изискванията на закона, наредбите и указанията, дадени от Комисията. За тази цел дружествата от сектор "Топлоенергетика" подават заявления в ДКЕВР по утвърдени от нея образци за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Решението в оспорената част е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР визирани в чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 33, ал. 1 от ЗЕ. Решението на регулаторния орган е постановено и в предвидената от закона форма, като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Нормативно установената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи /доклад, протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията Решението на ДКЕВР е прието при спазване на административно производствените правила. Като орган, натоварен с функции по регулиране на дейностите в енергетиката (чл. 10, ал. 1 от ЗЕ) ДКЕВР разполага с правомощието да регулира цените, по които производителите продават топлинна енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединени клиенти, по които топлопреносното предприятие продава топлинна енергия на клиенти, както и цените за продажба на електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ЗЕ. Спазена е приложимата процедура по § 14 и § 15 от ПЗР на ЗИД ЗЕ, обнародван в Държавен вестник бр. 59/2013 г., в сила от 5.07.2013 г. Жалбоподателят е подал заявление до ДКЕВР за утвърждаване на размера на цените, като е представил необходимата информацията и приложения. ДКЕВР е насрочила дата за открито заседание за обсъждане на заявлението, което е оповестила по предвидения ред и е публикувала заявлението заедно с доклада на работната група. На закрито заседание регулаторният орган е приел проект на решение по заявлението, който е подложен на обществено обсъждане. Общественото обсъждане е проведено съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЕ - за участие са поканени държавни органи, ведомства, организации, енергийни предприятия, граждани и търговски дружества. Решението на регулаторния орган е взето след преценка на заявлението и обсъждане на становищата на заинтересованите лица на закрито заседание на комисията, след което е връчено на заявителя и е публикувано. Съдът счита, че оспорената част от решението на ДКЕВР е постановено при спазване на приложимите материалноправни разпоредби, като регулаторният орган е извършил корекции на цените за новия регулаторния период след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността по лицензиите, като е приложила метода за регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", Утвърдените от ДКЕВР цени са формирани в съответствие с изискванията на чл. 31 от ЗЕ - същите се основават на обективни критерии и са определени, съобразно предварително зададени изисквания. В изпълнение на изискванията на чл. 36, ал. 1 от ЗЕ и чл. 5, ал. 8 от НРЦТЕ (отм.) и аналогичната разпоредба от НРЦЕЕ, Комисията формира цените по предварително утвърдени указания, които съдържат необходимата за ценообразуването информация, която енергийните дружества представят, общите и специални изисквания на комисията, метода и начина на регулиране и образуване на цените. Като регулаторен орган ДКЕВР следва да определи цените и да приложи единни критерии и методика, като се съобрази с нормативно установените изисквания и вземе предвид съдържащата се в заявленията на отделните дружества информация. Това изискване е изпълнено, а различните данни, подадени от дружествата обосновават и разликата в определените цени. По отношение на конкретните стойности, утвърдени с процесното решение на ДКЕВР по искане на жалбоподателя и с поставени въпроси от ответника е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е приета и не е оспорена от страните по делото. Съдът кредитира приетото заключение на вещото лице, като компетентно дадено и съответстващо на приетите по делото писмени доказателства. В заключителната част на експертизата вещото лице е установило, че не се установяват данни разработените и приети от ДКЕВР правила да не са приложени в някоя част по отношение на жалбоподателя "Брикел" ЕАД. Няма данни по преписката за количества и стойности на извършени от "Брикел" ЕАД разходи за емисии СО2 през минали периоди, които да бъдат съпоставяни с признатите от ДКЕВР за предходния регулаторен период. На последно място следва да бъде посочено, че електрическа енергия се използва за производство на брикети, поради което е логично този разход да бъде включен при определяне на стойността на брикетите, а не на електрическата енергия. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в процесната му част съответства на целта на закона, доколкото дружеството - жалбоподател не следва да получава икономически изгоди чрез гарантираното от закона задължително изкупуване на електрическа енергия при преференциални цени, като резултат от поддържане на високи нива на разходите. Запазването на заявените стойности на технологичните разходи противоречи на изискването за създаване на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия - чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, за енергийно развитие и сигурност при ефективно използване енергията и енергийните ресурси - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, енергийни доставки при минимални разходи - чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия - чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Със заявените високи стойности на разходите се нарушават и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ за гарантиране защита на околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси. Следователно всички извършени от ДКЕВР корекции са в изпълнение целите на ЗЕ и са насочени към оптимизиране на разходите и ефективно ползване на енергийните ресурси, чрез което се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По изложените съображения съдът намира, че решението на ДКЕВР в оспорената му част е законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. С оглед на изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определен на основание чл. 8, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3