Решение № 10125 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2012 г.

Решение № 10125 от 5.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Милена Стоянова, против решение № 1830 25.07.2012 г. по адм. д. № 1955/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда за липсата на разпореждане за заместване. Видно от самия акт, административният орган е изпълнил свои задължения по заместване. Твърди, че е налице предвидено в нормативен акт правомощие изпълнителният директор да делегира част от правомощията си на свои заместници. То се извежда от ТР № 4/2004 г. на ВАС и от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", който представлява нормативен акт, както и от решение на УС на фонда по протокол № 17/07.04.2011 г. С оглед на изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от адв. Петкова. Оспорва касационната жалба. В писмен отговор по делото заявява, че заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е имал компетентност по чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП да издаде обжалвания административен акт. Прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение и бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на административния съд е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е нищожен. Заместник изпълнителният директор не е разполагал с компетентност да издаде акта. В чл. 20а от ЗПЗП е посочено, че изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността и. В този смисъл правомощието да издава АУПДВ от името на агенцията е единствено и само на изпълнителния директор. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е обявил за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3694 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, с който по отношение на "Голдън гея" ЕООД, със седалище гр. Стамболийски, обл. Пловдив, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 2263,72 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 16/150709/60848. Съдът е приел в решението си, че липсва нормативна възможност за делегиране на правомощие от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на заместник изпълнител директора на фонда и издадения АУПДВ е нищожен. Позовал се е на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, съгласно които изпълнителният директор на Разплащателна агенция организира и ръководи дейността и. В този смисъл е приел, че правомощието да издава АУПДВ е единствено и само на изпълнителния директор. Заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., с която изпълнителният директор е делегирал на заместника си правомощия по издаване на АУПДВ, не установява компетентност на издателя на акта. Тя се основава на разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП и на решението на УС на фонда от 17.04.2011 г. по чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ (отм.), които не предвиждат възможност за делегиране на това правомощие. Решението на административния съд е валидно, допустимо, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалноправните норми досежно извода за некомпетентност на органа - издател на акта. От доказателствата по делото се установява, че на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (отм.), управителният съвет на ДФЗ е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник изпълнителните директори на фонда. С решение на управителния съвет от 07.04.2011 г. са делегирани права на заместник изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания. Със заповед от 08.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителният директор на фонда е предоставил правомощие на заместник изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), като по делото не се спори, че оспореният акт е бил издаден от него. Видно от съдържанието на самия акт, заместник изпълнителният директор изрично е посочил, че подписва "за изпълнителния директор", т. е. действа вместо изпълнителния директор, а не упражнява свои собствени правомощия, възникнали по силата на делегацията. Актът в мотивната си част не съдържа информация от кой административен орган се издава. Данните за това, от кого е подписан, се извличат от частта, съдържаща подписа на издателя. При липсата на изрично посочване в мотивите на акта, че той се издава от заместник изпълнителния директор по силата на предоставени правомощия и от начина на подписване, посочен по-горе, се налага извод, че процесният акт е бил издаден и подписан от зам. изпълнителния директор в длъжностното му качество на заместник. Именно в тази хипотеза е налице упражняване на чужди правомощия. За това обаче не се изисква акт за делегиране на правомощия, нито изрично предвидена законова възможност. Правото на заместника на административния орган да издаде акта вместо последния, произтича от длъжностното му качество на заместник, а тази възможност е законово предвидена в Закона за администрацията и произтича от принципа за непрекъсваемост в дейността на администрацията. Предвид изложеното изводите за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неправилни и необосновани. Решението, с което е прогласена нищожност на АУПДВ, следва да се отмени и спорът да бъде по същество на основание чл. 222, ал. 1 от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото, касационната инстанция намира, че Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден при липса на мотиви. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Основателни са възраженията в касационната жалба за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Допуснати са съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,