Решение № 50226 от 6.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2021 г.

Решение № 50226 от 6.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3002/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 460/7.06.2022 г. по касационна жалба на "Деари фууд България" АД е допуснато до касационно обжалване на въззивно решение № 38/26.04.2021 г. по въззивно гр. д. № 75/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.01.2021 г. по гр. д. № 378/2020 г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. М. Я. иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 11 604. 54 лева, представляваща обезщетение за щета от липса. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: образуването на наказателно производство за кражба по НК, спряно до намирането на извършителя, оборва ли презумпцията по чл. 207 от КТ за отговорност на отчетника, който е разрешен в противоречие с приетото в решение № 121 от 23.11.2018 г. по гр. д. № 5010/2017 г. на III г. о. на ВКС, че самото образуване на наказателно производство за кражба по НК без да се вземат предвид действията /бездействията на МОЛ не е достатъчно, за да се освободи отчетника от отговорност. 3а да се случи това е необходимо по несъмнен начин да се установи както престъплението кражба, така и, че поведението на отчетника е било правомерно, тоест - положил е дължимата грижа за опазване на имуществото. В противен случай той ще отговаря солидарно с третото лице. Не е необходимо третото лице да е осъдено с влязла в сила присъда, достатъчно е по надлежния ред да е констатирано престъпление. Въпросът е разрешен в противоречие и с приетото в решение № 22 от 8.04.2020 г. по гр. д. № 1736/2019 г. на IV г. о. на ВКС, че само образуването на досъдебно производство за извършено престъпление не е достатъчно, за да се освободи отчетника от отговорност за липсата, без да се вземат предвид неговите действия и /или бездействия, като бъде установено полагането или неполагането на дължимата се грижа за опазване на повереното имущество на работодателя. При неполагането на тази грижа, което е в причинна връзка с извършеното престъпление, отчетникът не може да бъде освободен от отговорност за настъпилата от престъплението липса, а ще носи отговорност за нея наред с извършителя на престъплението. Настоящият съдебен състав споделя приетото в посочените две решение на ВКС по изложените в тях съображения. Към това може да се добави, че самото образуване на досъдебно производство става при наличие на законен повод и достатъчно данни (чл. 207 НПК), доказателства се събират след този момент в самото досъдебно производство. Това е особено валидно в случаите, когато се образува досъдебно производство за извършено престъпление срещу неизвестен извършител. Поради което и самото образуване на досъдебно производство не представлява доказателство за действията и бездействията на отчетника и не е достатъчно за освобождаването му от отговорност. Ответникът по касационната жалба И. М. Я. я оспорва. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вредата е с неустановен произход, т. к. парите са били откраднати. По-подробно за мотивите на въззивния съд: Искът е с правно основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Към 4.09.2019 г., когато се твърди установяването на липсата на парични средства, ответникът е бил в трудово правоотношение с дружеството на длъжност "шофьор" и от длъжностната му характеристика се установява, че сред задълженията му е да пренася, приема и предава съответстваща товарна документация и парични средства. Вмененото му задължение да приема парични средства от клиентите на дружеството във връзка с извършени доставки на стоки и да ги отчита на работодателя безспорно характеризират дейността му като отчетническа. Отчетникът носи пълна имуществена отговорност пред работодателя за липси на повереното му имущество, в конкретния случай събраните на 3.09.2019 г. от клиентите на дружеството парични суми в размер на 11 604.54 лева, като действията и бездействията на отчетника се презумират от закона и не подлежат на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции за полагане на грижа по-голяма от обикновената за опазване на имуществото на работодателя. За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника, изпълняващ отчетническа функция, следва липсата да е с неустановен произход. Въззивният съд се е позовал на приетото с ППВС 5/15.10.1955 г., че ответникът може да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност, като докаже, че липсата не се дължи на негови действия и бездействия. Ответникът не отговаря за щетите, ако има обективна причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава обективна причина. С представена по делото справка от 7.08.2020 г. се установява, че по сигнал на ответника И. М. Я. от 4.09.2019 г. е образувано досъдебно производство по чл. 194, ал. 1 НК за кражба, извършена на 4.09.2019 г. от товарен автомобил, управляван от ищеца, паркиран на посочен паркинг в [населено място], като за престъплението няма посочени лица и с постановление на прокурор производството е спряно. От изложеното следва, че щетата не е с неустановен произход, а в резултат на извършено престъпление – кражба. Обстоятелството, че извършителят към момента е неизвестен, не означава неизвестност на произхода на щетата. В случая ответникът е оборил презумпцията за неговата виновност като отчетник, защото е доказал, че липсата е резултат от престъпление. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема за основателен довода, че въззивният съд е приел неправилен извод, че щетата не е с неустановен произход, а в резултат на извършено престъпление кражба, извършена от неизвестен извършител. Основателен е доводът, че въззивният съд не се е произнесъл по направено възражение (довод във въззивната жалба) за това, че извършването на престъпление кражба не е установено по несъмнен начин. Основателен е доводът, че това възражение е основателно. От обсъдената справка за образуване на досъдебно производство за кражба срещу неизвестен извършител не се установява по надлежния ред извършването на престъплението кражба, което може да стане с влязла в сила присъда или съдебно решение на наказателния съд или на гражданския съд по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, със споразумение по чл. 381 НПК, или при освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Или със събрани в досъдебното производство доказателства за извършване на кражба от неизвестен извършител, каквито не са посочени от ответника по настоящото дело, по което е установено единствено, че досъдебното производство е образувано по негово съобщение (сигнал) до органите на МВР. Като последица от това е основателен и доводът, че по делото не е установено по несъмнен начин, че парите са били предмет на престъплението кражба. За това не са представени доказателства. Твърденията на ответника пред съда, както и пред полицията – представляващи съобщение (законен повод), въз основа на които е образувано досъдебното производство, не представляват такива доказателства. Ответникът не твърди и не представя доказателства, че в досъдебното производство са събрани доказателства, от които по несъмнен начин да се установява, че липсата е в резултат на извършена кражба. Основателен е доводът, че ответникът не е доказал, че поведението му е било правомерно - че е положил дължимата грижа за опазване на повереното му имущество – съхранявал е парите в незаключена кабина и ги е оставил без надзор. От показанията на свидетелката Н. М., посочена от ищеца – работодател, която е служител на длъжност "човешки ресурси" в ищцовото дружество, се установява, че ответникът и е съобщил за кражба на получените при доставка пари по телефона, след връщането от курса не е дал обяснения пред служители на работодателя за случилото се, оставил е камиона и си е заминал. В обясненията си по прокурорска преписка на РП Севлиево ответникът твърди, че е получил парите, след като паркирал ги оставил в кабината на камиона и слязъл, а неизвестно лице ги е откраднало от кабината, като е проникнало през шофьорската врата, която не се заключвала, веднага след това подал сигнал. В обясненията на ответника пред съда, дадени по реда на чл. 176 ГПК, той заявява, че е получил пари за двете извършени доставки (за които е предявен искът) и ги скрил на скришно място горе над шофьорската седалка, което заявил и на полицаите, след като подал сигнал за кражбата. Твърди също, че не заключвал камиона, защото не се заключвал тогава, не държал парите в себе си, защото е опасно, за да не го наръга някой. Предполагал, че парите били на място, което никой не знаел, но не се заключва. Твърденията пред прокуратурата и пред съда по делото са за неизгодни за ответника обстоятелства. Основателен е доводът, че ответникът не е доказал, че работодателят не е осигурил необходимите условия за опазване и съхранение на поверените на ответника стоково – материални ценности, както и че не е доказал, че е положил дължимата грижа за опазване на повереното му имущество на работодателя. От изложеното следва, че въззивното решение е неправилно поради процесуални нарушения (непроизнасяне по довода, че престъплението кражба от неизвестен извършител не е установено по несъмнен начин) и поради неправилно приложение на материалния закон (по основателността на този довод, за наличието на предпоставките за ангажиране на отчетническата отговорност на ответника) и следва да бъде отменено. С оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл. 293 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да реши спора по същество, като уважи предявения иск за целия предявен размер. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за трите съдебни инстанции е основателно за сумата 4 123. 38 лева за трите съдебни инстанции, чието уговаряне и заплащане е доказано по делото. С оглед изхода от това производство ответникът по касационната жалба и по иска няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът