Решение № 10382 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2015 г.

Решение № 10382 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1050 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 82 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, в частта му, с която по жалба на "Евростил-1" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 157, ет. 4, представлявано от Р. Д. Л., е отменен Ревизионен акт № 211103193/30.09.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 1266/27.12.2011 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ЕВРОСТИЛ 1" ЕООД, не е признат данъчен кредит в общ размер на 453 811,19 лв., ведно със законните лихви размер на 49 834,88 лв. и Дирекцията е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките на зърно от процесните доставчици; доставчиците не били открити при насрещните проверки в хода на ревизията, част от тях били дерегистрирани по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, доставчиците не разполагали с персонален, технически и стоков капацитет за извършване на доставките; съдът не направил анализ на констатираното в ревизионния доклад разминаване между представените документи, а също и на липсата на доказателства за произход на стоката и транспортирането й. Неоткриването на предходни доставчици е индиция за нереалност на преките доставки. Неправилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон, въз основа на цитираната съдебна практика на Съда на ЕС. Без основание съдът кредитирал заключенията на експертизите. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата против тази част на РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Евростил-1" ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът е бил за втори път пред първоинстанционния административен съд след отменително Решение № 182/08.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4708/2013 г. по описа на Върховния административен съд и се е свел до такъв за реалността на доставките по фактурите на "Златно пате" ООД, "Продукт Па-Ми" ЕООД, ЗП Калоян Пеев, "Боби Транс-2007" ЕООД, "Кар Транс-11" ЕООД и "Елвиз" ЕООД с предмет пшеница, слънчоглед, рапица и ечемик, като първа предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите. За да откажат претендираното право органите по приходите са приели, че реалността на доставките именно от издателите на фактурите не е доказана, защото последните не са намерени на декларираните данъчни адреси, част от тях са дерегистрирани към момента на издаване на фактурите; не е доказано да са разполагали с фактурираната стока, нито с персонал и технически възможности за извършване на доставките; не е доказано транспортирането на стоката поради наличие на противоречия между представените доказателства за това и обясненията на ревизираното лице и проверяваните в хода на ревизията лица. За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице в посочената част, първоинстанционният съд е приел, най-напред, че предметът на доставките е бил наличен при ревизираното лице и е станал предмет и на последващи доставки, която връзка подробно е проследена от приетите без оспорване експертизи; приел е също, че към всяка фактура са представени достатъчно убедителни, автентични и непротиворечащи по между си доказателства за изпълнение на доставките от процесните доставчици и че не може да се възлага тежест на доказване на ревизираното лице относно материалната и персонална обезпеченост на доставчиците, нито относно произхода на фактурираната и предадена родово-определена стока, когато не е установено от органите по приходите, въз основа на обективни данни, че ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама. Съдът се е мотивирал и с тълкуване, направено от СЕС на разпоредби на Директивата по ДДС в мотивите на съдебни решения, постановени по преюдициални запитвания. Решението в обжалваната част е правилно. В касационната жалба не се оспорва наличието на родово-определения предмет на доставките при ревизираното лице, а се поддържа, че не е доказано доставките да са извършени именно от фирмите, издали фактурите. Отделно от признанието за наличен предмет на фактурите, по делото, при двете му разглеждания от първоинстанционния съд са приети неоспорени счетоводни експертни заключения проследяващи конкретно използването на предмета на процесните фактури за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице. В това отношение, случаят е идентичен от фактическа страна с този по главното производство на дело С-18/2013 на СЕС, Макс Пен /вж т. 20 от мотивите на решение от 13.02.2014 г./. В мотивите на същото решение е прието /т. 28/, че при обсъжданата хипотеза "на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги. " Обосновано съдът приел, че нито твърдения, нито обективни данни за участие на ревизираното лице в такава измама липсват. Неоснователно е и касационното оплакване за незаконосъобразно признаване на право на данъчен кредит по фактури, издадени след дерегистрацията на фирми-доставчици по ЗДДС. В това отношение, приложимо е тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, дадено с Решение от 22.12.2010 г. на СЕС по дело С-438/2009, Dankowski, което е цитирано и от първия касационен състав на ВАС и е част от задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които първоинстанционният съд е спазил. Неоснователно е и противоречи на съдебната практика на СЕС, цитирана от административния съд, оплакването за необоснованост на фактическите изводи на съда за реалност при: неоткриването на доставчиците в хода на ревизията на декларираните данъчни адреси; недоказване да са разполагали с персонален, технически и стоков капацитет за извършване на доставките; недоказан произход на стоката. Поддържаното от касатора, по същество, е частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка за действия на доставчиците му, за които той не отговаря. При установеното получаване на стоката от ревизираното лице и използването й за последващи облагаеми доставки, установено категорично от експертизите, противоречията между отразеното в представените многобройни доказателства за транспорт не следва да бъдат решаващи и не са от естество да обосноват обратни фактически изводи на направените от страна на първоинстанционния съд. Това е така, още повече и защото с една от експертизите е установено, че органите по приходите не са отказали право на данъчен кредит на ревизираното лице по фактурите за транспортни услуги, по които то е получател, което е косвено признание за реалното транспортиране на стоката за сметка на дружеството, получател на услугите. Предвид изложеното, съдебното решение, в обжалваната му част, не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва са остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение