Решение № 6926 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2015 г.

Решение № 6926 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 1869 от 12.10.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1426/2015 г. С него се отменя решение № РД-165/18.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4904024567/ПР-01022/19.01.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив с което на Л. П. А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 154.50 лева считано от 20.10.2014 г. пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Л. П. А. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на Л. П. А. против цитираното решение и разпореждане с които счита че неправилно му е определен размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. От доказателствата по делото е установено, че заявление за отпускане на такава пенсия А. е направил на 18.11.2014 г. при условията на чл. 68, ал. 1-2 КСО. Към заявлението са представени документи за осигурителен стаж за времето от 28.08.1972 г. до 1.01.2013 г. с прекъсвания на стажа. Зачетен е осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 1 КСО за периода 15.09.1967 до 15.07.1972 г. като общият осигурителен стаж е определен на 39 г., 11 м и 17 дни. Установено е, че А. е упражнявал дейност като едноличен търговец за времето от 2.10.1995 г. до 8.07.2013 г. като няма данни същата да е прекъсвана или прекратявана. При констатации, че не са внасяни в пълен размер осигурителните вноски за 2003, 2004, 2005, 2009 и 2010 г. личната пенсия не е определена в пълен размер от административния орган, тъй като поради невнесени вноски не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО като законът не предоставя право на избор на лицата за незачитане на определени периоди за стаж и доход след 31.12.1996 г. При безспорност на фактическите констатации съдът е приел, че неправилно е приложен материалният закон. Съдът е извел правен извод, че след като на жалбоподателя е признат осигурителен стаж от трета категория 39 г. 11 м и 17 дни несъмнено по отношение на него е налице доход върху който са внесени осигурителни вноски и върху който следва да се изчисли индивидуалният коефициент по чл. 70, ал. 3 КСО. При това положение е прието, че безусловно е приложим реда на чл. 70 КСО който без законово основание бил игнориран от административния орган. Последицата от това, че А. не е бил внесъл за определени периоди осигурителни вноски е незачитане на тези периоди за осигурителен стаж, но не е основание за определяне на пенсията му в минимален размер. Решението е правилно. Съобразявайки фактите по спора, административният съд обосновано е приел, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж не са налице пречки да изчислят ЛПОСВ в нейния действителен размер на базата на наличните данни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който Република България е страна, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Визираната процедура е реализирана частично. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на ЛПОСВ при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Заявеният от касационния жалбоподател порок-нарушение на материалния закон не се установява при проверка на обжалвания съдебен акт. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение