Решение № 11715 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите срещу решение 3928/15.06.2021 г., постановено по адм. д.11974/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения относно фактическите установявания от първата инстанция и неправилност на изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Изложени са аргументи за съответствие на наложеното наказание с тежестта на нарушението. Наведените аргументи за неправилност на обжалваното съдебно решение е възможно да бъдат квалифицирани като касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение, включително и в частта относно разноските и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против негова Заповед РД-09-898/11.11.2020 г.. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на направените от другата страна разноски. Ответната страна И. Марковска оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 3928/15.06.2021 г., постановено по адм. д.11974/2020 г. по описа на АССГ е отменена Заповед РД-09-898/11.11.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на И. Марковска, главен експерт в отдел Публични мерки, дирекция Развитие на селските райони в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), е наложено дисциплинарно наказание уволнение и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е материалноправна незаконосъобразна, а наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При задълбочен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е установил правилно относимите към спора факти, които независимо от подробните фактически доводи в касационната жалба, на практика не се оспорват. Не се оспорва от касационният жалбоподател, че административният акт е издаден от компетентен орган при стриктно спазване на специфичните процесуални правила и форма, поради което и относно тези обстоятелства не се налага излагане на подробни съображения от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Административният съд правилно и законосъобразно е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете за образуване дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание. Събрани са всички относими доказателства и фактическите основания са описани подробно и ясно в оспорената заповед. Не е нарушено правото на защита на И. Марковска. Спазени са всички формални изисквания при провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарното наказание със заповед, която съдържа всички реквизити по чл. 97 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Дисциплинарно наказание уволнение" е наложено за това, че на 05.08.2020 г. при изготвяне на проект на Наредба за прилагане на мярка 21 Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от Covid-19 от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. И. Марковска е препратила по служебен имейл окончателния проект на наредбата към служителите на дирекция ПДЗЕС и го е разпечатала на хартиен носител за събиране на подписи и изпращане на ДВ, без да извърши проверка за неговата пълнота. Решаващият съд е приел за установено, че И. Марковска е била част от работна група от 20 човека, които е трябвало да изготвят проект на нормативен акт, чрез който да се реализира възможността за пренасочване на средства от ПРСР, предоставяне на държавите-членки на Европейския съюз с Регламент (ЕС) 2020/872 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2020г. за изменение на Регламент (ЕС) 1305/2013 г. във връзка със специална мярка за предоставяне на извънредно временно подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Работата на този екип се е изпълнявала само от малка част от него (четири човека вместо 17), а за приложенията към нормативния акт са отговаряли служители на Държавен фонд Земеделие. В процеса на работа е установена допусната грешка в броя на страниците на документа, подготвен и изпратен за обнародване, но пропускът е отстранен в рамките на деня (06.08.2020 г.) и наредбата е обнародвана (07.08.2020 г.) във вида, съответстващ на волеизявлението на нейния автор. Тези факти са установени при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса при съобразяване с доказателствената стойност на писмените доказателства, събрани в дисциплинарното производство и показанията на разпитаните по делото свидетели. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е трябвало да кредитирани показанията на свидетелката Ю. Лилянова. Тези показания не са в противоречия с останалите събрани по делото доказателства и фактическите обстоятелства, които са част от мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Противоречието между показанията на двамата, разпитани по делото свидетели е само относно начина на откриване на допуснатата грешка, което обстоятелство и в двете представени версии не би оказало влияние върху ангажирането на отговорността на И. Марковска, защото е ясно, че не тя е забелязала пропуска в документите. Обосновано АССГ е приел, че не е извършено конкретно действие от И. Марковска, което да попада в приложената от дисциплинарнонаказващият орган разпоредба на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, защото липсва яснота относно възложени лично на нея (дори и устно) като член на работната група на специфични технически задачи (препращане по електронен път на документи и разпечатването им на хартиен носител), които тя да не е изпълнила и това да е довело до допуснатата грешка. Подобно задължение не е възможно да бъде извлечено и от длъжностната характеристика на служителя, в която са включени като преки задължения изготвяне на експертни становища по нормативни документи, които кореспондират с квалификацията й на юрист. Именно като юрист, който да изготви наредбата от гледна точка на законосъобразност, И. Марковска е включена в работната група, според показанията на свидетелката Е. Иванова, разпределяла задачите на отделните членове на екипа и е възложила изпълнението на задачата по комплектоване на документацията и изпращане в ДВ на друг служител (свидетелката Ю. Лилянова). Обстоятелството, че именно И. Марковска лично е отстранила установената грешка, не е възможно да бъде разглеждано като неизпълнение на нейно служебно задължение или доказателство, че тя е извършила дисциплинарно нарушение. Допълнително следва да бъде посочено, че абстрактното позоваване в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на отделни разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация чрез възпроизвеждане на тяхното съдържание също не е обуславя неизпълнение на служебните задължения. Настоящият съдебен състав изцяло споделя допълнителните мотиви на първата инстанция и относно материалната незаконосъобразност на оспорената заповед като също счита, че в нея липсват мотиви относно определянето на наказанието. Действително дисциплинарно наказващият орган по ЗДСл разполага със сравнително по-голяма оперативна самостоятелност при упражняване на правомощието си да определи вида на наказанието в сравнение с аналогични ситуации по Закона за Министерство на вътрешните работи, но при всички случаи е длъжен да изложи мотиви, които да подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. В случая подобни мотиви липсват, а налагането на най-тежко наказание се явява явно несъразмерно на описаното в заповедта нарушение (дори да се приеме за извършено), от което не е посочено да са произтекли никакви конкретни неблагоприятни последици. Описаните в заповедта мотиви относно потенциалните вреди от допусната грешка не отчитат организацията на работа на редакцията на ДВ, регулярността в подготвянето и издаването на неговите редовни броеве, респективно публикуването на наредбата в първия брой (ДВ, бр. 70/07.08.2020 г.), който е издаден след 04.08.2020 г. (определения срок за нейното изготвяне). Допълнително поддържаните аргументи за подлагането на стрес и извънредно натоварване на членовете на работната група, накърняване на тяхната репутация и тази на МЗХГ пред служители на други администрации, не са част от мотивите на административния акт, но и не е възможно да бъдат свързани пряко с действия, извършени само от едно лице, а по-скоро са резултат от цялостната организация на работата на този екип, възложената им задача и срокове за изпълнение. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, включително и в частта относно определените разноски, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата касационна инстанция ответната страна И. Марковска е направила разноски в размер на 1400 лв. (заплатено възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от16.072021 г.), които с оглед изхода на спора, направеното искане и въпреки своевременно направеното възражение за прекомерност, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на Министерство на земеделието, храните и горите. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,